Валежите, ветровете и ниските температури през април и май нанесоха сериозни загуби на пчеларите.

Опасенията са, че ще се повтори 2014-а, когато заради неблагоприятните климатични условия добивите от мед бяха катастрофални, пише 24 часа.

“Зимата т.г. бе твърде мека, което доведе до ранен цъфтеж на върби, кайсии, праскови, сливи, рапица. След това обаче настъпи застудяване и голяма част от медоносните растения не бяха оползотворени”, коментира асистентът по пчеларство в Аграрния университет в Пловдив д-р Жеко Радев. Той обяснява, че при лошо време пчелите не излизат, за да събират нектар и прашец.

Това води след себе си друг проблем - пчелните семейства изпадат в роево състояние, т.е. започват да се размножават. Рояците напускат кошерите, изнасят със себе си хранителни запаси и правят на ново място пчелно гнездо- в хралупи на дървета, стрехи на къщи, може и по комини дори.

Излетелият рой не се връща повече в кошера. Пчелите могат да се приберат единствено ако майката не е излетяла с тях или е стара и немощна. Другото спасение е пчеларят да хване роя и да го засели в нов кошер в стопанството си.

Заради лошото време медоносните насекоми не могат да търсят храна навън и са започнали да консумират от събрания от тях мед в магазинните наставки на кошера. “В Чирпанско са измрели от глад цели пчелни семейства, тъй като не са успели да натрупат достатъчно хранителни запаси”, уточнява Радев.

По думите му акациевият мед т.г. ще е дефицитен заради дъждовете и ветровете. През целия период на цъфтежа на акацията е имало само 3-4 хубави дни и тя не е произвела достатъчно нектар, който да бъде събран от пчелите.

Най-подходящите условия за нектароотделянето са средна влажност на въздуха и температури от 15 до 28 градуса. В планинските части акацията е цъфнала по-късно и пчелите там са имали по-добра паша. “Всичко зависи от района, където се намират кошерите. Пчеларите трябва да са наясно какви площи с медоносни растения са засети край кошерите им и кога цъфтят”, уточнява Жеко Радев.

По думите му важно е те да имат информация не само за главната паша, а и за поддържащата. Тя се осигурява от ливадната и др. растителност и служи за нормалното развитие на новите генерации пчели.

Когато храната недостига, пчеларите трябва да подхранват пчелите, като може да сипват захарен сироп. Дневната дажба за кошер е около 100-160 мл. При по-големи количества рискът е в магазинните наставки на кошера да се смеси медът от нектар с продукта, получен от преработването на сиропа. В запечатката тогава ще има високо съдържание на захар.

Ако валежите продължат, добивите от липов мед също ще бъдат слаби. Причината е, че при това дърво нектарниците на цветовете са открити и дъждът ще ги измие. Пчеларите се молят да не се сбъднат прогнозите на синоптиците за тропическо лято, тъй като при над 30 градуса и ниска влажност нектарът в цветовете изсъхва.

“В края на юни е втората главна паша. Тогава цъфтят слънчогледът, лавандулата, кориандърът, резенето, магарешкият бодил. При жеги няма да има мед и от тях”, категоричен е зам.-председателят на пловдивското пчеларско дружество “Акация 1899” Любомир Герев, който отглежда 105 кошера.

Негови колеги са успели досега да извадят мед от рапица. Рапицата обаче се третира у нас с препарати, от които пчелите умират

В САЩ забранили въпросните химикали, след като се доказало, че са виновни за т.нар. празен кошер - пчелите го напускат, като оставят пилото с личинките. “Ако рапицов мед остане през зимата в кошера, това води до голяма смъртност сред пчелите”, твърди Любомир Герев.

Според него неблагоприятните климатични условия ще доведат до драстично намаляване на добивите от мед у нас. Негови колеги очакват да приберат не повече от 30-40 кг от кошер

В добри години са стигали и до 100 килограма. Очакванията са, че родният мед ще поскъпне.

Пчеларите смятат, че търговците ще се опитат да компенсират недостига с вносен продукт. В него обаче може да има антибиотици. В Китай и САЩ те са разрешени за борба с болести по пчелите като американския и европейския гнилец. У нас са забранени, тъй като вредят на здравето на човека.

“Българският нектарен мед е най-хубав и е истински еликсир. Важно е пчеларите да не бързат да го вадят неузрял, тъй като ще се вкисне. Същото ще стане и ако се държи в недобре затворени тенекии”, предупреждава 102-годишният Александър Николов.

Той е най-възрастният пчелар у нас и е член на пловдивското дружество “Акация 1899”. Колегите му продължават да се допитват до него за съвети при отглеждането на пчелите. Според дълголетника най-много мед т.г. ще има от магарешки бодил, тъй като той цъфти 4 месеца. Акациевият обаче, който е най-ароматен и търсен, ще липсва на пазара.

България - номер 1 по биомед

България е на първо място в света по отглеждане на пчели по методите на биологичното земеделие, пише в. “Капитал”.

Бумът на пчеларството се дължал най-вече на растящото финансиране от Програмата за развитие на селските райони и националните дотации, които покриват 70% от разходите за покупка на кошери и пчелни семейства.

В последните шест години броят им почти се е удвоил, като само през 2015 г. ръстът спрямо предходната година е от 30%. През миналата година в страната е имало 747 434 семейства, а през 2014 г. те са били 577 304. Очаквало се през 2016 г. пчелните семейства да надминат 1 млн.

Голяма част от фермерите се ориентирали към биосертифициране, тъй като евросубсидията била по 18,5 евро на пчелно семейство.

В новата програма за селските райони по мярка 11 “Биологично земеделие и животновъдство” субсидията е дори по-голяма. За пчелно семейство в преход към био се плащат 35 евро, а за вече сертифицирано - 25 евро.

Производителите може да бъдат подпомогнати и от Националната пчеларска програма. Между 2014 и 2016 г. нейният бюджет е 14 млн. лв., от които половината са европейско финансиране.

Пчеларите ще може да разчитат и на нова схема за финансиране по мярката “Агроекология и климат” по програмата за селските райони. Чрез нея пари ще отиват косвено чрез растениевъдите, които засаждат медоносни култури за осигуряване на паша на пчелите. Средства ще се дават само на тези производители, които имат сключени договори с пчелари, и ще бъдат по 143 евро на хектар. Тази практика е разпространена в Западна Европа, но се прилага за първи път в България.