Сегашните шест региона за планиране за нуждите на еврофондовете и статистиката да станат четири след 2020 г.

Това е позицията, която надделя на първото публично обсъждане на новото райониране на страната за нуждите на еврофондовете в София.

До прекрояването на границите на регионите се стигна заради обезлюдяването на Северозападна България, която вече не отговаря на евроизискванията за планов регион.

Сегашните шест региона са Северозападен, Югозападен, Южен централен, Северен централен, Югоизточен и Североизточен.

Междуведомствена работна група предложи три нови варианта с 6, 5 и 4 региона с различни области, които влизат в тях. Те бяха обявени в края на януари от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е водещо.

Целта на промяната е да бъдат създадени силни и жизнени райони, които да са добре географски обособени и стабилни по отношение броя на населението. Промените трябва да създадат и по-добри условия за европейско финансиране в предстоящия програмен период.

Сегашното райониране

България на четири слаборазвити региона

От тях най-удачен е вариантът с четири региона - Югозападен, Тракийско-Родопски, Черноморски и Дунавски, е личното мнение на министъра на регионалното развитие Николай Нанков. Позицията му се споделя и от новия изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България Силвия Георгиева, стана ясно още по време на дискусията.

Този вариант се доближава до най-дългосрочната демографска устойчивост, която търсим, каза Нанков. По думите му вариантът с четири региона е най-балансиран, защото е спазено естественото географско деление на страната. Дава се възможност за използване на потенциала на река Дунав и Стара планина. Следват се традиционни и утвърдени с годините културно-икономически връзки между дунавските, черноморските и тракийските общини, каза Нанков.

Допълнителен аргумент е, че в Стара Европа регионите имат имена. Например Тоскана и Умбрия в Италия, Тирол в Австрия, Бавария и Баден-Вюртемберг в Германия. По същия начин и у нас районите могат да носят имена на база определени географски характеристики, каза Нанков.

Подкрепяният от правителството вариант

София остава част от Югозападния изостанал регион

София трябва да остане част от Югозападния регион, за да не загуби европейско финансиране по линия на политиката на сближаване, стана ясно по време на дискусията. Това мнение се споделя от регионалния министър, столичния кмет, НСОРБ и неправителствени организации.

Единият от предложените варианти беше София да се обособи в отделен регион, заради по-високия си стандарт и икономическо състояние. В момента брутният вътрешен продукт на глава от населението по паритет на покупателна способност за София е 102% от средното за ЕС. Това автоматично я поставя в развитите региони и я лишава от евросредства по линия на политиките за сближаване. След 2020 г. средства най-вероятно ще получават само слаборазвитите региони с под 75% БВП на глава от населението спрямо средното за ЕС.

Същата позиция изрази и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Според нея оставането на столицата като част от Югозападния район ще бъде приемлив вариант, защото това ще гарантира по-добър достъп до европейско финансиране в периода след 2020 г.

София разчита на средства за инфраструктура главно от еврофондовете поради липсата на финансова децентрализация, каза Фандъкова. С пари от Кохезионния фронт се изгражда метрото, канализация, околовръстния път.

ИПИ предложи нов четвърти вариант за регионите

Десислава Николова от Института за пазарна икономика предложи нов, четвърти вариант. Различното в него от този на правителството е, че се оформя голям Западен район с център София. Останалите три се запазват – Дунавски, Черноморски и Тракийско-Родопски регион.

Така Северозападът ще се "качи на един по-бърз влак" като София и с общи проекти за свързаност ще дръпне напред, смята Николова. Според нея предложеният от ИПИ вариант гарантира стабилност на населението до 2050 г., което е добър хоризонт, но най-важното – при него София няма да остане изолирана от европейско финансиране, защото БВП ще бъде 69% от средния на ниво ЕС.

Притесненията са, че няма гаранции, че парите отново няма да бъдат съсредоточени само в столицата в проекти като околовръстния път например и пътят до Видин отново ще остане мираж.

Рано или късно Западна България ще трябва да премине към районите в преход, но е важно това да се отложи във времето, коментира Десислава Николова. Тя даде пример с Братислава, която заради отделянето си не е имала достъп до безвъзмездно финансиране през настоящия програмен период, което се е отразило негативно на развитието й.

Стрелба на сляпо

Кой точно вариант ще бъде избран ще стане ясно след широко обществено обсъждане. В момента малко или много се "стреля на сляпо", защото все още нищо не е ясно относно Многогодишната финансова рамка, коментира Десислава Николова.

Еврокомисията предложи няколко варианта, а първият проект се очаква да бъде представен в началото на май. Амбицията е евробюджетът за следващите седем след 2020 г. да е ясен преди евроизборите догодина.

Към момента, поне за нас, не е достатъчно изяснено какви управленски мерки и правила на финансиране произтичат от различните варианти, коментира Фандъкова. По думите й не е ясно и по какъв начин ще се организират разходите, както и какви ще са приходите.

За нас е важно да направим райони, които ще са устойчиви в поне 20-годишен хоризонт, за да не правим ново прерайониране на база демография, заяви Силвия Георгиева, новият изпълнителен директор на НСОРБ. Тя допълни, че във всеки един регион трябва да бъдат постигнати балансирани икономически показатели и да има силни центрове, като се запазят естествените връзки.

Това, което не става ясно, е какво печели и какво губи всяка една област от прекрояването на картата по трите предложени от правителството варианти.