Ново райониране на България обсъждат регионалното министерство и общините.

Районирането e икономическо, а не териториално и няма да промени границите на сега съществуващите области и общини. Причината да се промени картата - изисквания на ЕС за получаване на еврофинансиране, стана ясно на дискусия, организирана от в. „24 часа“. Масово кметове на общини от Западна България не искат да бъдат в един район със София, защото така шансовете им да получават средства и от бюджета, и от ЕС намаляват. Защо обяснява Александър Марков.

Сега България е разделена на шест икономически района, градовете и селата в рамките на които могат да кандидатстват за еврофинансиране. Главното изискване е едно: в един район да има минимум 800 000 жители, максимум - 3 милиона, предаде репортерът на БНТ Александър Марков.

Заради демографския срив, обаче, Северозападният и Северният централен район вече са далеч под 800 000 души и така губят правото да кандидатстват за еврофинансиране. Затова МРРБ предлага три нови варианта на райониране.

Затова МРРБ предлага три нови варианта на райониране. Първият е с 5 района, в който няма Северен Централен, а има окрупняване до два - Северозападен и Североизточен - райони с повече население.

Вторият вариант окрупнява допълнително районите и ги свива до 4. Югозападен с център София, Тракийско-Родопски с център Пловдив, Черноморски с център Варна или Бургас и Дунавски с център Русе, Велико Търново или Плевен.

Третият запазва шест района, но обособява София като самостоятелен.

Проблемите са няколко - кои градове ще са центрове на новите райони и кои ще са в един район със София. Защото, парадоксално, но според европравилата, колкото по-икономически напреднал е един град, толкова по-малък достъп до европари има.

Защо никой не иска да дружи със София - вижте повече:

Според евростандартите, всички български райони са „слабо развити икономически“, тоест БВП на глава от населението е под 75% от този в ЕС. Така шестте българските района, като най-бедни, имат право на най-голям достъп до еврофинансиране. За разлика от София, която е икономически силно развита. 

Десислава Николова, главен икономист на „Института за пазарна икономика“: Образно казано, слонът в стаята по отношение на новото райониране е именно столицата.

В два от трите варианта за ново райониране София е обединена с цялата или с по-голямата част от Западна България. А това не е никак добре за най-бедните общини - Северозападните.

Десислава Николова, главен икономист на „Института за пазарна икономика“: Районът, в който ще попадне столицата, вече ще има БВП от поне 76% от средноевропейското ниво, а това автоматично означава... по-малък достъп до ресурс.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството започва дискусия за новото райониране на страната. Началото ще бъде поставено от министъра...

За самата София е важно едно: да запази темповете на усвояване. Трудовата миграция към столицата е огромна: 30 000 души дневно пътуват от Перник, усвоените европари през последните години са 2 млрд. евро, а метрото e най-видимият проект, осъществен с помощта на пари от Европа.

Йорданка Фандъкова, кмет на София: Средствата в края на краищата трябва да се насочват там, където са хората. Защото всичките тези проекти, за които говорихме, при тях средствата отиват директор при хората. От метрото се възползват ежедневно към този момент 350 000 души. Очакваме с построяването на третата линия да се възползват около половин милион души. Това са хора софиянци, но и от цялата страна.

Заради отличника София, другите кметове не искат да са в един район с нея.

Петър Паунов, кмет на Кюстендил: Пет пъти и половина е разликата в стандарта в момента. Около 5000 лв. е средното ниво на възнаграждение годишен доход в Югозападния регион. В София е над 27 000 лв. Някой спомена тук, че средствата трябва да бъдат насочени там, където са хората. Мога да Ви уверя, обаче, че и хората са там, където са средствата.

Според регионалния министър, новото райониране се налага не само заради еврофинансирането.

Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството: Ние трябва да създадем едни силни, едни жизнени, едни устойчиви, витални, с дългосрочна перспектива за развитие райони в България. Със силни и стопански, и демографски, културни и транспортни връзки.

Според екипа, изготвил предложенията, районите могат да се развиват в различни сфери: Северозападният - да развива туризъм, Черноморският - морски туризъм, Тракийско-родопският да е икономическа и индустриална зона.

Новото райониране, което отново да повторя - не е административно-териториално делене, ще е готово в края на 2018 г., когато трябва да приключат обществените обсъждания. След това трябва да бъде одобрено от МС и Народното събрание.