Стоян пострада при трудова злополука, прецака го прекия му шеф, който също е българин, а накрая му задигат 9 000 евро - спестени с къртовски труд.

35-годишният българин е принуден сам да плаща за лечението си у нас, въпреки че пострадал при трудова злополука на строителен обект в Германия.

Стоян Звяров от Неделино заминал в началото на миналата година абсолютно здрав за чужбина, а няколко месеца по-късно бил върнат у нас, едва ходейки от болки в двете колена. Самият той твърди, че е пострадал по време на работа, след като е паднал от скеле. Причината според него да се случи трудовата злополука е фактът, че бригадирът на строителния обект е искал от него работата да бъде вършена изключително бързо.

„Бързай, бързай…Е, как няма да падна от скелето. Човек като бърза и стават белите”, казва Стоян, цитиран от Монитор.

Инцидентът се случил на 4 октомври 2017г., докато младият мъж работел по фасадата на новострояща се сграда в Кьолн. Договорът му за работа бил с германско дружество. Заминал за чужбина без помощта на фирма посредник. Казва, че Неделино е малък град, в който всички се познават. Разбрал за работата в строителството в чужбина от свой приятел, който го свързал с друг негов приятел. „Тук нищо не сме подписвали. Това е немска фирма и договорът там се подписа”, казва Стоян, който е стругар и има средно специално образование. „Изолация мога да работя, грубо строителство, всичко”, казва той. Качил се на микробус от автогарата в Кърджали и след като пристигнал в Кьолн, веднага започнал работа за тамошна фирма. Още в началото му направило впечатление, че се гони предимно бързина на строителния обект. Все му било подвиквано да бърза и той се стараел да спазва указанията, което му изиграло лоша шега. Не паднал отвисоко, а от около метър и половина, най-много два от скелето, но си наранил лошо краката. Прекият му шеф на обекта, който бил българин и негов съученик от Неделино, му казал да не се оплаква. „Три месеца и половина ще станат няма да звънне и да ме пита как съм. Изобщо не се обажда”, е обиден младият мъж.

След като паднал на строителния обект, никой там не повикал линейка, въпреки че Стоян още тогава им казал, че не си чувства краката. Няколко дни по-късно бившият му съученик го завел в болница, където му сложили шина на десния крак. „И това беше. След това дойде при мен и ми каза да си събирам багажа и да се връщам в България”, разказва Стоян. Той бил толкова зле, че не можел да стъпва и затова друг българин му събрал багажа. Закарали го на някаква спирка до катедралата в Кьолн, откъдето го качили на рейс за родината. Накарали го да си плати сам билета от 135 лева до България. Още тогава Стоян ги попитал защо не го качат на самолет, тъй като няма да издържи заради силните болки в коленете 30 часа път с рейс до България, но му се присмели. Казва, че не знае дали в немската фирма е имал застраховка за трудови злополуки, но е сигурен, че не е получил нито лев обезщетение за случилото се по време на работа.

Стоян Звяров е наел адвокат и е твърдо решен да си търси правата до последно. „От фирмата ми казаха да не предприемам нищо и да не се оплаквам никъде, както за станалото, така и да не търся обезщетение….тъй като можело при проверка да ги санкционират и да имат неприятности. От фирмата отказват каквато и да било комуникация с мен, не искат да ми изплатят репарация, каквато по закон ми се полага. Веднага след инцидента никой от колегите ми не ми оказа първа помощ, като персонално за мен отговаряше българин на име Бойко Доганов от Неделино”, се казва в писмо, което адвокатската кантора, представляваща интересите на Стоян Звяров, е изпратила в средата на декември 2017г. до германския посланик у нас.

Перипетиите на младия мъж не свършват с качването му на рейса от Кьолн за България. Когато пристигнал на автогарата в София, бил причакан от трима непознати. Те много добре знаели къде Стоян е скрил в себе си спестените през цялата година с къртовски труд 9 000 евро. Тримата го набили и му взели парите, а той, вместо да повика полиция и да се оплаче официално на властите у нас, се смачкал още повече психически и намерил сили единствено да успее да се прибере при омъжената си в Пловдив сестра.