Съветите на д-р Даниела Томова от ВМА

Най-бленуваният сезон – пролетта, не е „любимият“ на стомаха. Защо гастроинтестиналният тракт е особено чувствителен по това време? Кои фактори влияят на храносмилателната система в преходния сезон? Колко време отнема адаптацията? Кога е време да потърсим консултация с лекар и защо е опасно самолечението с „бабини рецепти“? - отговорите дава пред списание BETTY майор д-р Даниела Томова, която е специалист в екипа на Клиниката по гастроентерология на ВМА.

"През пролетта в гастроинтестиналния тракт се появява дискомфорт заради смяната на вида храна. Причината е преминаването от консервирани храни, месо и тестени изделия към плодове и зеленчуци, съдържащи по-големи количества целулоза, фибри, плодова захар и киселини“, обяснява д-р Даниела Томова. „През този период върху гастроинтестиналния тракт влияят и още фактори: пролетни вируси, бактериални инфекции, както и обостряне на други придружаващи заболявания, свързани със смяната на сезона. Промени от този характер, както и всеки дисбаланс от обичайния режим на хранене, влияят негативно на храносмилателната система. През пролетта стомахът става по-чувствителен, понеже се променят чревната флора, както и начинът на смилане на храната. Адаптацията на организма към пролетните условия отнема около 20-30 дни“, разкрива гастроентерологът.

Гастритът се „събужда“

Кои диагнози се обострят при смяната на сезоните? „Повечето пациенти, страдащи от хроничен гастрит, установят, че състоянието им се влошава. Обикновено това става през пролетта, като е възможно през останалото време да нямат оплаквания. Дължи се на няколко взаимно влияещи се фактора“, изрежда ги д-р Томова:

- Хранително поведение – през пролетта забравяме, че не е препоръчително да се храним обилно с плодове и сурови зеленчуци, които съдържат киселини и фибри, дразнещи лигавицата на стомаха. Друга крайност е недохранването и използването на небалансирани диети;

- Адаптация към сезона – промяната на биологичния часовник на организма предполага и хормонални промени. Те действат на вегетативната система, която влияе на стомашната секреция;

- Промяна на атмосферното налягане – подлага организма на стрес и отговорът е повишена киселинност на стомашния сок.

Внимателно с диетите

„Пролетта е особен сезон за хора с хронични проблеми. Не правят изключение и органите на храносмилателната система. Тези, които страдат от гастрит, който е най-разпространен сред днешното поколение, усещат обостряне на болестта”, предупреждава гастроенторологът. Причините могат да бъдат:

- Нерационално хранене - преяждане или временно гладуване;

- Натоварвания на организма – във физически и психо-емоционален план;

- Вредни навици – цигари, алкохол и други, които влияят негативно върху храносмилателните органи.

„Тъй като сезонните обостряния имат конкретни причини, не е трудно те да бъдат предотвратени. Един от основните провокатори е храната, която може да възобнови гастрита по всяко време. През пролетта е важно да се премахнат неоправданите диети и да се вкарат плавно в менюто първите полезни зеленчуци. Човек трябва да се отнася отговорно към живота си и да се откаже от вредните си навици, като същевременно се старае да избягва стресови ситуации“, подчертава д-р Томова.

„Не“ на режимите от Интернет

Пролетта, като правило, се счита за време на прочистване и регенерация на организма. „Мнозина се подлагат на режими за отслабване – взети от Интернет или от познати. Изборът на небалансирани диети и лишаването на организма от необходимите му основни хранителни вещества може да доведе до различни болестни състояния. Режимът трябва да се изготвя от специалист по индивидуален хранителен план, който е съобразен със здравословното състояние на индивида, дефицитите в организма му и калорийна необходимост“, категоричен е гастроентерологът от ВМА.

„Киселините“ не са безобидни

Колко време е допустимо да отдаваме оплаквания като киселини, тежест, подуване и „нередовен стомах“ на смяната на сезоните? И кога трябва обезателно да потърсим лекар? „Въпреки, че думата „киселини“ често се използва при различни оплаквания на храносмилателната система, от медицинска гледна точка, това е симптом на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). При такова състояние има рефлукс на киселина от стомаха в хранопровода. „Киселините“ се усещат като парещи в гърдите или под шията. Други симптоми са повръщане, трудно преглъщане или хронична кашлица. ГЕРБ се появява, когато долният езофагеален сфинктер не работи нормално и позволява на киселината да се върне в долната част на хранопровода“, обяснява д-р Томова. „Това неприятно чувство се изпитва от много хора поне веднъж месечно. Причина може да бъде мазна или лютива храна, някои лекарствени средства, тютюнопушене, консумация на алкохол, промяна в положението на тялото и други. Ако тези симптоми зачестят, е задължителна консултация с лекар“, напомня специалистът от ВМА.

Содата не е решение

„Бабините рецепти“ – като содата с лимон, както и достъпните в аптеките препарати без рецепта – са чест избор на хората, чийто стомах страда през пролетта. Какви рискове крие самолечението? „Ефективността при използване на натриевия бикарбонат е 15 минути след приемането. През този период настъпва реакция, в резултат от която киселинно-алкалният баланс се хармонизира. Продължителната употребата на сода бикарбонат обаче има негативни последствия. Тя превръща киселинната среда в стомаха в алкална, с което се нарушава храносмилателният процес“, алармира д-р Томова.

Пробиотиците – с едно наум

„Известно е, че някои бактерии са полезни за човека, а други видове могат да доведат до сериозни странични ефекти. Нарушаването на естествения им баланс понякога води до храносмилателни проблеми и други усложнения“, не крие специалистът от ВМА. „Терапията с пробиотици може да осигури бактерии на организма – с цел възстановяване на баланса на микробиотата на червата“, допълва д-р Томова. Но веднага уточнява – въпреки че може да подобри работата на стомашно-чревния тракт, прекомерният прием нерядко води до странични ефекти като:

- Отделяне на газове, подуване на корема или диария в резултат на промените в микробиотата на червата;

- Кожни обриви или сърбеж;

- Повишен риск от инфекция при лица със слаба имунна система;

- Бактериален свръхрастеж на тънките черва (Small intestinal bacterial overgrowth (SIBO).

Ендоскопията е безопасна

Мнозина отлагат консултацията с гастроентеролог заради необоснован страх от съвременната ендоскопска диагностика на стомашно-чревния тракт. Защо са ключови тези тестове? „Изследването е метод за директен оглед на вътрешни органи, с диагностична цел. При него се използва ендоскоп, който представлява тънка и гъвкава тръба, в края на която е разположена камера. Новото поколение апарати са оборудвани с възможност за изобразяване с висока разрешаваща способност, при многократно увеличение на образа“, подробно разяснява какво представлява изследването специалистът от ВМА.

„В гастроентерологията ендоскопията е основен метод за откриване на структурни промени в стената на съответния орган от гастроинтестиналния тракт – язва, полипи, дивертикули, наличие на кървене и др. В основата на ендоскопския скрининг е откриването и отстраняването на доброкачествените новообразувания (полипи) и хистологично изследване на биопсирания материал за установяване на произхода“, допълва гастроентерологът. „Причината много от пациентите със стомашни проблеми да се самолекуват е насаденият страх от инвазивните методи за изследване в гастроентерологията. Ендоскопскопията е напълно безопасна, но предразсъдъците се премахват трудно“, признава д-р Даниела Томова.