Заповедта на здравния министър, с която  забрани на гражданите да влизат в паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити обществени места, е "незаконосъобразна, неправилна и противоречаща на Конституцията".   

Това твърди в жалба до Върховния административен съд (ВАС) столичанинът Вергил Стойнов, биолог по професия, който настоява съдът да я отмени като неадекватна мярка. „Наложеното ограничение създава обективни предпоставки за значително и трайно увреждане на здравето на граждани, чрез понижаване на техния имунитет„, категоричен е жалбоподателят, който в сряда сутринта е внесъл жалбата в съда, предава Defacto.bg.

Тя е подготвена от адвокатски екип на кантората  „Симеонов и Дерменджиев“ (S&D). Жалбоподателят  не оспорва онази част от забраната на министъра, която ограничава достъпа до спортни и детски площадки и съоръжения на закрити обществени места. „Пълната забрана обаче за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открито е прекомерна и  неправилна  и трябва да бъде отменена.  Тя не води до адекватна защита срещу последствията от епидемиологичната обстановка, а оказва неблагоприятно въздействие както върху физическото здраве, така и върху емоционалното състояние на гражданите“, твърди той.

На издадената без медицинска аргументация заповед  й липсва „съразмерност“ и „истинност“, се казва в жалбата.  „Известните към момента данни от изследванията, които водещи световни лаборатории и епидемиологични центрове са направили на COVID-19, на неговите проявления, включително и от какво и как се повлиява, единно и категорично свидетелстват, че свежият богат на кислород въздух, топлината и слънцето са категорично ефективни средства в борбата с вируса“. 

Дори в страните с най-строги ограничения пред придвижването на гражданите без крайна нужда,  „правото да се спортува в близост до дома, се поощрява и не е забранено“.  За да докаже твърденията си,  столичанинът иска съдът да допусне  комплексна медицинска експертиза, която в състав от вирусолог, епидемиолог и психолог, на база известните официални медицински данни, да отговори на осем въпроси, свързани с наложеното ограничение. (виж по-долу)

Изложените юридическите мотиви  аргументират и тезата за  противоконституционност на заповедта на министър Ананиев.  Вярно е,  казва се в нея,  че Конституцията допуска временно ограничаване на основни права, каквото е и правото на придвижване в условия на извънредно положение, но това може да става единствено със закон.

Вярно е също, че Законът за извънредното положение разширява правомощията на министъра на здравеопазването да издава по-тежки противоепидемични мерки за периода на пандемията.  Но е не е вярно, че  със заповед на министъра могат да се  ограничават конституционни права на гражданите,  е юридическият извод в жалбата.

Пълен текст на жалба: 

ДО ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ЖАЛБА

от Вергил Димитров Стойнов, () висше образование, биолог

срещу: Заповед РД-01-143/20 март 2020 г. на министъра на здравеопазването (..)

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

Моля да отмените частично въведеното с разпоредбата на точка I (едно римско) подточка 1 (едно арабско) от посочената по-горе заповед ограничение, а именно: за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити обществени места. Уточнявам, че оспорването не се отнася за забраната за посещения на спортни и детски площадки и съоръжения на закрити обществени места.

Обжалвам оспорената разпоредба от горецитираната заповед, която представлява общ административен акт, като незаконосъобразна, неправилна и противоречаща на Конституцията на Република България.

по допустимостта:

Настоящата жалба се предявява в предвидения от закона срок. Заповедта е издадена на 20 март 2020 г. и предвид факта, че и до момента не е обнародвана, е очевидно че Министерството на  здравеопазването счита същата за общ нормативен акт по дефиницията на чл.65 от АПК.  Срокът за  обжалване съгласно нормата на чл. 179 от АПК е един месец, в който срок е депозирана настоящата жалба.

Ако обаче, почитаемият съд прецени, че атакуваната заповед притежава белезите на нормативен акт, тъй като създава задължителни норми за поведение на  неограничен кръг лица и има многократно правно действие (това  предвид на повторното удължаване на срока за извънредното положение) то тогава срокът за жалба не е започнал даже да тече.

по основанията:

С разпоредбата в обжалваната част се преустановява за всички български граждани посещаването на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открити обществени места на основание чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето.

Чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., създава възможност министърът на здравеопазването да установява по-тежки противоепидемични мерки от законово предвидените.

Чл. 57 от Конституцията допуска временно ограничаване на основни права като правото на придвижване в условия на извънредно положение, но само и единствено със закон.

Чл. 2 от Закона за извънредното положение създава обща законодателна делегация, която би могла да разшири правомощията на министъра на здравеопазването по отношение на съдържанието на неговите заповеди, но е изключено подобна разпоредба да създава каквато и да било възможност заповед на министър да ограничава конституционни права на гражданите. 

На следващо място, въведеното ограничение е несъразмерно като вид мярка и по своята същност е несъответстващо на необходимостта от адекватна защита срещу последствията от епидемиологичната обстановка, във връзка с която се прилагат подобни мерки. Този вид мярка оказва неблагоприятно въздействие както върху физическото здраве, така и върху емоционалното състояние на гражданите.

Оспореното ограничение е във видимо противоречие с принципа на чл. 6 от АПК, а именно липса на съразмерност спрямо евентуално преследваната цел: ограничаване на физическа близост между големи групи на хора, част от които може да са носители на вируса COVID-19 и да разпространят зараза.

Наложеното ограничение, посредством което се цели постигане на социална изолация, създава обективни предпоставки за значително и трайно увреждане на здравето на граждани, чрез понижаване на техния имунитет. Това поставя под въпрос дали административният орган е изпълнил своето задължение за изпълнение на своето правомощие (което безсъмнено притежава министъра на здравеопазването) по разумен начин. Със забраната за посещения на паркове и градски градини, както и спортни и детски площадки на открито, очевидно се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от действително необходимото. Наложеното ограничение представлява мярка, която е ненужно неблагоприятна за гражданите и обществото, без тази неблагоприятност да обслужва постигането на целения от органа резултат. Още повече като се има предвид, че практичността и полезността на търсената социална алиенация също са доста спорни от гледна точка здравето.  Следователно, оспорваната мярка, наложена без достатъчно обосновани медицински аргументи за това, е в нарушение и на принципа на чл. 7 от АПК за истинност, основавайки се на действителни факти, които да позволят обективна преценка за необходимите мерки.

От една страна, подобно ограничение принуждава гражданите да преседяват повече време в затворените си домове, някои от които с много хора на малка площ, в които достатъчно свеж въздух трудно може да бъде осигурен, особено при по-ниски външни температури. От друга страна, лишаването на гражданите от възможността да извършват целенасочена физкултурна и спортна дейност (която за повечето хора в съвременното ни общество е ежедневие) не само влияе върху физическото здраве, но и нанася, без съмнение, негативно въздействие върху емоционалното състояние на гражданите и на имунната им система (Аnima sana in corpore sano). Парковете и градините заемат огромно пространство в много български градове и служат не само като рекреативни зони за тренировка и разходка, но са и пешеходни артерии за хиляди хора в страната, които ги използват за придвижване. Съвсем не за пренебрегване е въпросът, че за някои жилищни райони преминаването през парк е единствения начин за безопасно достигане до мястото, на което работят. Такъв пример са кварталите Изток и Изгрев в София, чиято връзка с центъра е посредством градски транспорт (чието използване в момента е изрично обявено за непрепоръчително) или пеша през Борисовата градина; предвид забраната за преминаване, достъпът до центъра от тези квартали се осъществява по пътното платно на бул. „Драган Цанков“. Заобикалянето на парковете и градините принуждава гражданите да минават по улици пълни с трафик и да дишат замърсен с газове и микрочастици въздух, което отслабва имунната им система и белите им дробове, които са именно мишената на COVID-19 и ги предразполага към тежко протичане на болестта.

Вероятно из страната има множество подобни примери за паркове и градинки, които свързват отделни части на населеното място.

Известните към момента данни от изследванията, които водещи световни лаборатории и епидемиологични центрове са направили на COVID-19, на неговите проявления, включително и от какво и как се повлиява, единно и категорично свидетелстват, че свежият богат на кислород въздух, топлината и слънцето са категорично ефективни средства в борбата с вируса. В подкрепа на това разбиране е и факта, че дори и в страните с най-строги ограничения пред придвижването на гражданите без крайна нужда, правото да се спортува в близост до дома, се поощрява и не е забранено.

Продължаващата забрана за посещения в паркове, градинки и спортни площадки ще означава единствено и само създаване на пречки пред възможността за адекватна лична защита, включително и създаване на нов за организма имунитет. Не съществува пречка да бъде поставено ограничение за броя хора на едно и също място в парка или градинката, т.е. да се избягват големите скупчвания на хора. А ограничаване броя на хората на спортната или детска площадка може да бъде постигнато чрез поставяне на условие за разстояние между спортуващите и/или играещите си деца и техните родители. Видно от горното, пълната забрана за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открито е прекомерна, неправилна и видимо неадекватна мярка.

Засегнати от тази мярка са  активни професионални и любители спортисти, майки с деца, работещи граждани и прочие лица, заниманията или професията на които предполага посещение или преминаване през забранените обекти на атакувана заповед.

Забраната за посещение на паркове, градинки и спортни площадки е издадена в контекста на заповед РД-01-131/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването (https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/17/rd-01-131_doplva_zapoved__rd-01-124.pdf), с която се забранява и посещението и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места. Към момента гражданите могат необезпокоявано и без ограничения напълно законно да се придвижват в града си за различни цели и по различни причини и да посещават обществени места при спазване на изискването за отстояние и брой хора на едно място. Парковете и градските градинки са сред малкото места, които създават действителна възможност гражданите да бъдат и да се придвижват на открито, докато се спазва социална дистанция от препоръчителните 2 метра, каквато на практика не може да се осигури например в градския транспорт и в хранителни магазини (за които забраната не се отнася). Макар чл. 63 от Закона за здравето да предвижда приемането на противоепидемични мерки, въпросната мярка има явен обратен ефект.

Редица изтъкнати имунолози, вирусолози и епидемиолози ясно потвърждават ролята на стреса за занижаването на имунната система и препоръчват на гражданите да не губят връзката с природата и да не преустановяват физическата си активност, които са и най-лесният и директен начин да се регулират нивата на стреса, а оттам и състоянието на имунната система.

Моля, също така да изискате от административния орган цялата преписка и съпътстваща документация, с която е мотивирана налагането на мярката по чл.1 т. 1, в смисъл на медицински изследвания, епидемиологични справки, документи за съответствие и неотложност на налаганата мярка, ако такива са налични.

За доказване на горните твърдения, моля да допуснете изслушването на комплексна медицинска експертиза, която в състав от вирусолог, епидемиолог и психолог, на база известните официални медицински данни, да отговори на следните въпроси:

• Има ли разлика в устойчивостта на вируса при сухи слънчеви и проветриви атмосферни условия спрямо закрити, непроветриви затворени помещения и повърхности и времетраенето, при което е известно, че вирусът издържа върху тях преди да се разруши?
• Кои са най-често срещаните отражения/влияния на вируса върху човешкия организъм, здрав или с други заболявания? В случай на други заболявания, върху какви заболявания има пряко отражение/влияние и как то се проявява?
• Как се повлияват заболеваемостта от COVID-19 от дишането на замърсен от трафика въздух или от беден на кислород въздух?
• Как се повлияват органите, върху които е въздействал COVID-19 от откритите пространства, слънцето и свежия въздух?
• Как се повлиява имунната система на човешкия организъм от обездвижване и от пребиваване на закрито и от движение, спорт и пребиваване на открито?
• Как се отразява на емоционалното и физическото здраве на индивида затвореното пространство, ограничения приток на свеж въздух и слънце?
• Как стабилното емоционално състояние и добрата физическа кондиция се отразяват на физиологичното състояние на здрав индивид, съответно на индивид, заразен с неизследван/непознат до момента вирус?
• Как се отразява стресът от близко принудително съжителство в тясно пространство върху имунната, нервната система и върху поведението на животни и хора?

Личният си правен интерес от обжалване на оспорената разпоредба обосновавам с факта, че живея в непосредствена близост до Борисовата градина, от която ни дели само уличното платно. Имам син на 11 години, с който всеки ден сме преминавали през парка с цел почивка, физическо укрепване и за достигане до училище или други дестинации. След налагане на ограничението това е невъзможно. В резултат на обездвижването и недостатъчното изразходване на енергия у него се наблюдават негативни промени като напълняване, загуба на мускулна сила, компенсаторна хиперактивност, трудно съсредоточаване, дефицит на вниманието, раздразнителност, невротично поведение, нарушен ритъм на сън, начални признаци на късогледство и други.

С уважение,  Вергил Стойнов