Бог и волята ми ме спасиха от наркотиците

Майсторът на хоръра Стивън Кинг е вече жива легенда. Книгите му са продадени в близо 350 милиона копия, написал е цели 54 романа и над 200 разказа. Въпреки че наближава 70, Кинг продължава да твори и издава романи почти всяка година. А скромният му начин на живот, на фона на богатството му, удивлява всички. Писателят говори пред "Ролинг Стоунс" и "Ню Йорк Таймс" за най-големите изкушения в живота му и трудностите, които се е налагало да преодолява. Ето какво заяви той.

- Голяма част от вашите книги се занимават с хорър истории. Какво ви привлече към тях?

- Първият филм, който гледах през живота си, беше хорър "Бамби". Когато малката сърничка попада под обстрел в гората, аз се почувствах ужасен, но и развълнуван. Усетих силно привличане към това специфично напрежение. Не мога да го обясня съвсем добре. То е просто част от характера ми.

- Принципно хорърът е един от най-малко авторитетните жанрове в литературата.

- Така е. Но какво мога да направя? Ужасите ме привличаха. Е, разбира се - харесвах Емил Зола, Стайнбек, Фиджералд. Не, последният не чак толкова... А пък Хемингуей специално съвсем не харесвах. Той като цяло за нищо не става. Но ако бях започнал да пиша като тези автори, текстовете ми щяха да бъдат празни, понеже щях да им подражавам, вместо да бъда себе си. Сега поне съм щастлив от това, че допринесох много за развитието на хоръра.

- Пишете за толкова свръхестествени неща - а вярвате ли в Бог?

- Да. Избрах сам да бъде така. Чувстваш се много по-добре. Имаш източник на сила. Не се питам дали Бог съществува или не. А просто му се моля.

- За какво?

- Навремето - да ми даде сили да не пия и да не вземам наркотици. Помогна ми много.

- Надявате ли се да отидете в рая?

- Никак. Направо ме ужасява мисълта да седя по цял ден на един облак и да слушам как пеят ангелски хорове. Пълна скука. Аз искам да слушам Джери Луис!

- Масовото унищожение е честа тема в книгите ви. Мислите ли, че е възможно човечеството да стигне наистина до апокалипсис?

- Не мога да гледам в бъдещето, но то ми изглежда ужасяващо. Изчерпването на ресурсите е почти сигурно заради формулата, по която работи икономиката ни.

Всеки си казва: "За следващите 40 години ще се справим"

и не се интересува от бъдещето.

- Как минава денят ви?

- Ставам. Ям закуска. Ходя три мили и половина. Връщам се и започвам да пиша в продължение на два часа, докато ми е свеж умът. После правя малко редакции и спирам. Така съм всеки ден, дори уикендите. Преди пишех повече и по-бързо, но годините вече ми тежат.

- Чувствате ли се пристрастен към писането?

- Да. Обожавам го, за мен е обсесия. Обикновено ми трябват шест месеца за един ръкопис. После спирам за две седмици, за да се отчуждя от текста. Не правя нищо. Тогава обикновено подлудявам жена ми, която ми казва, че й се пречкам прекалено много. В тези моменти гледам телевизия, свиря на китара, а като си легна, сънищата ми са пълни с картини и са много цветни. После отново подновявам писането.

- Хората с богатство като вашето обикновено си купуват къщи в Южна Франция и ги пълнят с картини на Пикасо. Вие не изглеждате като човек, който се пали по тези неща. За какво харчите парите си?

- Купувам си книги, филми и музика. Тегля си телевизионни предавания от iTunes. Но принципно не мисля за парите. Достатъчно ми е това, че подкрепям семейството ми. Не всеки човек може, особено пък не всеки писател. Не са ми интересни скъпите дрехи и яхти. Имам малко повече коли от нормалното, но това е, защото живях и живея в страна, в която колата е всичко.

- Когато бяхте на наркотици, какви точно вземахте?

- Кокаин. От 1978-а до 1986-а.

- Пишехте ли дрогиран?

- О, да. Нямаше как иначе - аз така или иначе бях постоянно дрогиран.

- Как пазихте тайна от семейството си и изобщо как се справяхте с отговорностите си тогава?

- Не си спомням.

- Наистина?

- Цялото това време беше голяма мъгла за мен. Но като цяло си седях предимно вкъщи. Не исках да ходя в барове, където е пълно със задници като мен.

- Кои книги стоят на нощното ви шкафче?

- Никакви. Не чета в леглото. Има само чаша вода.

- Кой е любимият ви писател?

- Дон Робъртсън. Защото при него има онова, което уважавам най-много при писателите: загриженост на сърцето и на ума. От съвременните автори харесвам много автора на "Поправките" Джонатан Франзен.

- Какви жанрове харесвате и какви избягвате да четете?

- Обичам мистериите най-много. Чета хорър истории, но не толкова често, колкото хората си мислят. Аз чета всичко, въпреки че минавам за "жанров" писател. Избягвам романи, свързани с любовни отношения. Никога не съм чел Джейн Остин. Не мисля и да я чета.

- В кои случаи писането ви се отдава и ви забавлява най-много?

- Когато ми хрумне идея, която е хем простичка, хем изпълнена с много възможности. "Дългата разходка" например беше от този тип. Сложното криминале пък ми е най-трудно. Изобщо не мога да си представя как Агата Кристи, Дороти Сайърс, Питър Робинсън и много други успяват да си напишат книгите.

- Какви книги ще ни изненадат в библиотеката ви?

- Може би поезията. Обичам да чета поезия и знам, че изглежда неочаквано.

- Коя е любимата ви собствена книга?

- "Романът на Лизи". Винаги съм чувствал, че бракът е създаване на таен свят и само дългият съвместен живот може да направи така, че наистина да опознаеш някого. Мисля, че в тази книга успях да го изразя добре. Обичам много и "Мизъри" - Ани Уилкс беше една от най-забавните героини, които съм описвал, която заживя собствен живот.

- Ако може да накарате президента да прочете точно определена книга, коя би била тя?

- Всеки има идеи и предложения към този човек. Оставете го да чете каквото иска.

- Домакин сте на вечеря с писатели. Кои трима бихте поканили?

- Емил Зола, Томас Харди и Фланъри О'Конър. Би било забавно.