Реални ли са цените в ресторантите и как се определят?

Дни наред обществото се чудеше може ли три пържоли да струват близо 500 лв, а сметката за целия обяд да бъде 650 лв. Отговорът е, че може. Защото не става въпрос за пържоли, а за изключително скъп рибай стек, блек ангъс говеждо месо. Главният герой във видеото – Пламен Христов - от години живее в Нидерландия. Решава да се прибере у нас за кратка лятна ваканция, разказва NOVA.

В Нидерландия се намира и Богомил Рангелов – участник в петия сезон на „Hell’s Kitchen”. Той работи в ресторант в град Алсмер и всеки ден борави с рибай стек.

Цената на един телешки рибай стек е на грамаж. Продава се на 150 или 200 грама съответно цената е 25 евро за 150 и 27,50 за 200 грама.

Темата стана повод за дискусии и сред кулинарната общност в България. Потвърждава и го шеф Янко Костадинов – готвач от 30 години, със сериозни послания за банкетната култура на българите.

"Поглеждайки от двете страни – първо не можеш да влезеш в скъп ресторант, да гледаш, че менюто е на 100 грама и да си поръчваш нещо, което не знаеш и не можеш да си го представиш какво е. Говорим за доста висок клас месо, което струва доста сериозни пари, за да стигне до ресторанта. Съответно ресторантът може да си слага цена, каквато реши. Това, че за 100 грама струва 30-40 или 50 лева – така е преценил ресторантът", заяви Костадинов.

"Сервитьорите по принцип трябва да са много добре подготвени – във всяко едно нещо, особено обяснявайки менюто на хора. На морето предимно идват туристи, което означава, че за да имаме качествено обслужване сервитьорите ни трябва да са много добре подготвени, за да не стават точно такива грешки, каквато е станала в случая", каза Богомил.

И двамата готвачи са единодушни, че ресторантьорският бранш все още трудно се възстановява след удара, който пандемията му нанесе.

"Едно от нещата, които трябва да имаме под внимание е, че страшно много хора и кадри избягаха от нашия бранш по време на COVID-19. След това не искаха повече да се върнат, което доведе до изключителна липса на кадри", споделя още Богомил.

"Училищата изваждат само мениджъри – няма готвачи, няма сервитьори, няма бармани. Всичко е мениджър хранене. Той не знае как да влезе и да реже с ножчето. Банкетната култура на българина, според мен, е много слаба. По простата причина, че той като отиде на ресторант той си мисли не какво ще му предложи ресторантът, а какво той иска да яде. Той влиза с идеята, че ще яде това, което той си е решил. Примерно влиза в китайски ресторант и си поръчва шопска салата", каза Янко.

А на мъжа, платил почти 500 лева за рибай стек, Янко и Богомил биха казали следното:

"Правилният начин не е да записва вида и да ги качва с цел популярност, а да говори на място с хората, с които е трябвало да говори преди това", посочи Богомил.

"Човешки мога да му кажа на улицата, че така не се случват нещата. Няма как да парадираш с нещо и после да се снимаш, че не си окей. Големият баровец, дето не може да си плати пържолите. Със същия успех можеше да си поръча 600 грама цаца и да се наяде", подчерта Янко.