Публикуваме интервю с писателя Стефан Цанев*, споделено в Труд:

- ГЕРБ номинира професор Николай Габровски за премиер, ПП – академик Николай Денков. Не се ли жертват двама световноизвестни учени заради нечии лични интереси, господин Цанев? А защо те се съгласяват да бъдат употребени? Вас лично канили ли са ви?

- Да. В ранните години на демокрацията такава бе „модата“ - Народното събрание беше пълно с писатели, художници, режисьори, артисти, лекари, историци, професори, академици и прочие учени мъже и жени. Постепенно политическата сцена бе изчистена от подобни личности. До такава степен, че ето – сега се чудим как така са се решили да поканят за министър-председател професор и академик! Ако се замислим защо стана така – ще ни стане много тъжно. Хайде да не си разваляме настроението преди Нова година...

- Ако отидем на избори през март-април, президентът ще продължи да управлява със служебните си кабинети. Вървим ли към президентска република?

- Че той президентът отдавна взе властта. От май месец 2021 година. Тъй нареченото служебното правителство на Янев управлява 7 месеца, на Донев – управлява вече 5 месеца и както изглежда ще управлява до март-април, като сметнем и правителството на Петков за президентско (нали сам президентът се разкая, че той им бил дал властта) – цели две кръгли години властта е в неговите ръце, а и перспективата е да продължи... Очаквам до половин година генерал Радев да излезе с трогателно обръщение към българския народ (сигурно съветниците му вече го съчиняват), че поради неспособността на партиите да съставят правителство е принуден да поеме цялата власт, за да спаси държавата от хаоса. Подобна комедия разигра цар Борис ІІІ през 1934 година, но финалът, както знаем, бе трагически. Не е лошо да си припомняме тези истории.

- На кого днес бихте казали „Иди си с мир“, както навремето призовахте в „Труд” Жан Виденов и защо?

- На всички партийни лидери бих казал: Идете си с мир! - щом не можете да преодолеете своя егоцентризъм и взаимна омраза. Да не можеш да оцениш доброто в съперника си, да казваш предварително: каквото и да предложи партията на еди кого си, ние ще бъдем против – това е политически кретенизъм.

- В началото на промените нашите национални цели бяха ЕС и НАТО. Постигнахме ги, след това каузи станаха влизането в еврозоната и в Шенген. Още не сме. Без тях пълноправен член на ЕС ли е България?

- Като изключим Румъния, която страда заради нас, България е единствената държава, член на Европейския съюз, недопусната в Шенгенското пространство – всъщност, в истинския Европейски съюз. Ние сме дрипавото мръсно циганче, което подсмърча навън пред вратата. Не ни е виновен Рюте – кой е луд да гласува доверие на такава ненормална, самооплюваща се, самоунижаваща се, самоизяждаща се и саморазрушаваща се държава, каквато сме? Няма да е никаква изненада, ако някой ден чуем, че някой предлага България да бъде изключена от Европейския съюз.

- Всяка партия тълкува по своему понятието „национален интерес“. За БСП е едно, за „Възраждане“- второ и .т.н. Какъв според вас трябва да бъде националният ни интерес, приемлив за всички ? А какъв да бъде националният ни идеал през второто десетилетие на 21 век?

- Националният ни интерес е едно, националният идеал е друго. Национален идеал не се формира за десетилетие, а за век, за векове. Националният идеал се определя от личности, личностите творят историята, народите викат „ура“ или „ууу“. У нас, за съжаление, има криза на личности, нацията ни се обезличава. Партиите имат различни интереси, всяка партия се мъчи да представи своя интерес за национален интерес, макар че, както казва Буров: каквото и да ви говорят, знайте, че става дума за пари. Всяка партия, колкото и да е неприятно да се каже, се стреми да предостави изгодни позиции на своите членове в обществото. Иначе те ще я напуснат. Вече рядко се срещат идеологически партии, всички партии са партии на интереси, които са взаимно изключващи се. Това е причината за непреодолимите вражди между нашите партии.

- Кой е според вас най-успешният български премиер през последните 33 години? А президент?

- Не се наемам да отговоря на този въпрос.

- Имахте идея как може да се направи правителство от всички партии. Някой партиен лидер говори ли с вас за това?

- Не, никой. За нищо. Всички те се смятат за гении – как така ще слушат какво им казва някакъв поет.

- Вашият коментар за случващото се в Народния театър?

- Това, което се случва в Народния театър, е предупредителен пример за разрушителното действие на политиците – където се набъркат, рушат. Е, добре. Сигурно Велислава Кръстева ще победи, зад нея стои цяла партия – и какво? Тя ли ще прави постановки в Народния театър, тя ли ще пише пиеси, тя ли ще играе на сцената? И най-парадоксалното е, че тя уби идеята на човека, който я назначи в театъра и на когото тя се кълне във вярност.

- Вашите великолепни „Български хроники“ завършват през 2007 г., г-н Цанев. Как бихте описали периода оттогава до днес, 2022 г.?

- Никак. Аз отдадох 5 години от живота си за написването на „Български хроники“, по-нататък, както пиша на финала, историята на България да я пише някой друг.

- В „Хрониките“ пишете: „ние още не може да се освободим от страха, от лицемерието и двуличието си“. Възможно ли е изобщо някога да се освободим от това? Какво време трябва да дойде?

- Страхът бе заменен от глупостта, двуличието – от апатия. Те са по-опасни. Защото едното (апатията) позволява на другото (на глупостта) да властва.

- В какво време живеем след т.нар. демократични промени – демокрация, посткомунизъм, фасадна демокрация, авторитарен режим?

- Свиреп комунистически капитализъм.

- Написана ли е истинската история на България за годините 1944-1989? Какво загуби България от това, че нямаше лустрация?

- Когато, пишейки „Български хроники“, стигнах до 1944 година, бях удивен и отчаян, че всички написани исторически изследвания стигат дотук, нататък – все едно, че нищо не е било, пълно мълчание. Трябваше да възстановявам събитията по лични спомени и по документи от Държавния архив, хванах там астма от прахоляка и докосването до пожълтелите и омазнени от пипане машинописни страници. Сега не знам, може би вече има написани исторически изследвания за тези тъжни 45 години. Лустрация в България нямаше, поради наивния романтизъм, че това ще бъде недемократично (насилствено) действие. Резултатът е... позволете ми да цитирам няколко стиха от новата си поема „Небесна гледна точка“:

Те идат, връщат се - предишните ненавистни тирани.

Те идат, връщат се - предишните прокълнати убийци.

Те идат, връщат се - предишните им отвратителни лакеи.

Народът - добър и прост, прости им всичко, дори забрави.

И ето ги - те идат, връщат се, приели прошката за свое право,

по-нагли от преди, надянали демократични маски, те идат,

връщат се, превземат власт, богатства, вяра, слово – всичко.

*Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, Русенско. Средното си образование получава в Русе, а през 1959 г. завършва журналистика в СУ. През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Москва. Бил е кореспондент на в. „Народна младеж“, редактор в Студия за игрални филми, драматург в Държавен сатиричен театър, Театър „София“, Драматичен театър в Пловдив, Театъра на армията, Театър „София“. Автор е на 15 стихосбирки, на 30 драми, на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“. Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му са играни в повече от 200 театри в България и по света.