Махането на неприятното паякообразно с олио е опасно

Приближаваме се все повече до опасната граница от 1,5°С, след която глобалното затопляне ще стане необратимо и земният климат ще бъде много по-опасен за нашата цивилизация. Според различни държавни и неправителствени организации, учени и специалисти в най-различни сфери, тази промяна може да доведе до неконтролируеми диви пожари, разрушителни тайфуни и покачващо се океанско ниво, което ще залее крайбрежните райони на много държави по света.

Климатичните промени и новите хабитати

Затоплящият се свят може да се окаже гостоприемно място за определени видове, които пренасят опасни заболявания. Такъв е случаят с еленовия твърд кърлеж, който пренася бактериите, причиняващи лаймска болест. Този паразит се развива добре при температури над 7,2°С и влажност над 82%. С климатичните промени, които водят до по-кратки и по-меки зими и по-дълги и горещи лета, броят на местата с подходящи условия за кърлежи се увеличава значително.

През март Земята за десети пореден месец постави нов температурен рекорд, както за въздуха, така и за световния океан, според Европейската климатична агенция "Коперник".

Разширяване на ареала и нови методи за нападение

"Наблюдаваме, че кърлежите се преместват все повече на север, а по-високите температури, изглежда, са ключов фактор. Виждаме случаи на лаймска болест и в Норвегия, както и в Арктика", казва д-р Вишну Лаалита Сурапанени, асистент по вътрешни болести в Медицинския университет в Минесота, САЩ.

Освен че разширяват своите "владения", кърлежите усвояват и нови методи за нападение над своите жертви. Учените откриха, че кърлежите могат да летят на къси разстояния във въздуха благодарение на статичното електричество, с което се противопоставят на силите на гравитацията.

Биология и поведение на кърлежите

Кърлежите са паякообразни паразити, което означава, че не могат да оцелеят без кръвта на по-големи животни. Според биолога Сам Ингланд, намирането на гостоприемник е най-важният момент в живота на кърлежа. Те не могат да скачат и са изключително дребни - понякога не по-големи от маково зърно. За да намерят гостоприемник, кърлежите се катерят по тревата и чакат с изпънат крак, наподобяващ кука. Когато наблизо се разхожда елен, овца или дори човек, кърлежът мигновено се закача за кожата и започва да пие кръв.

Проучване, публикувано в списание "Current Biology", показва, че статичното електричество може да помогне на кърлежите да достигнат своите гостоприемници. Ингланд и съавторите му демонстрират, че нимфи на кърлежи, държани с щипци, могат да се изстрелят на няколко сантиметра във въздуха, когато са изложени на статично електричество.

Разширяване на болестите, пренасяни от кърлежи

През последните 30 години Европа е станала с около 1°С по-топла в сравнение с прединдустриалната епоха. Проучвания показват, че няколко болести, пренасяни от кърлежи, разширяват своето разпространение поради изменението на климата. Сред тях е кърлежовият енцефалит, който е най-смъртоносен. Според Световната здравна организация всяка година в Европа и Северна Азия има между 10 000 и 12 000 случая на кърлежовия енцефалит.

Препоръки за предпазване

При откриване на кърлеж е необходимо той да се отстрани внимателно, най-добре от медицинско лице, с помощта на медицинска пинцета. Мястото на ухапване трябва да се дезинфекцира. Не се препоръчва използването на олио или мазнина при отстраняване на кърлежа, тъй като задушаването на кърлежа може да доведе до предаване на инфекцията. След ухапване е важно състоянието да се следи поне 30 дни и при промяна веднага да се потърси лекарска помощ.

Кърлежите пренасят поне 10 тежки заболявания, сред които лаймска болест, марсилска треска и кърлежов енцефалит. В България здравните власти отчитат двоен ръст на заболелите от марсилска треска и 30% повече случаи на лаймска болест в сравнение с 2023 година.

С промяната на климата и увеличаването на температурите, кърлежите и болестите, които те пренасят, стават все по-голямо предизвикателство за здравето на хората. Необходима е повишена информираност и предприемане на мерки за предпазване, за да се намали рискът от инфекциозни заболявания, свързани с кърлежи.