Наредба, приета преди 19 години, отваря възможност хотели да никнат върху свлачища под формата на укрепителни съоръжения. Тя позволява и вкопаната част от нови сгради да изпълнява укрепителни функции, какъвто се очертава случаят на Алепу. 

Това обясни инж. Красимир Маринов, проектант от Варна, цитиран от в.Сега.

Става дума за Наредба 12 от 2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която касае проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.

Според инж. Красимир Маринов въз основа на наредбата в България са построени множеството сгради, които са и укрепителни. В същността си текстовете не целят да се опазва природата, а обратно - да й се въздейства чрез строителство по икономически ефективен начин. Например щом се налага укрепване, по-изгодно е да се направи ведно с хотелска сграда, която да играе едновременно и ролята на защитно съоръжение. "После гости, туристи... - носят приходи. А една подпорна стена е инфраструктура, голям разход. По принцип чистото брегоукрепване не носи приходи. Още през социализма по Черноморието спасяването на една вила, например, която струваше 30 000 лв., изискваше укрепване за 1 млн. лв.", обясни инж. Маринов. Според него, ако са спазени всички изисквания, една нова сграда наистина може да "усмири" земните маси.

Проблемът с Алепу обаче е, че строежът е стоварен почти на морския бряг, в зоната, в която не би трябвало да има бетонни чудовища и тълпи с туристи.  Все пак наредбата дава само регламента за укрепване на свлачища, но не отменя Закона за Черноморското крайбрежие, който не допуска застрояване на плажове. Отделно огромната строителна площадка изглежда в тежък конфликт с евродирективите и българските закони за опазване на биоразнообразието. Алепу е защитена местност по две евродирективи. 

Инж. Йоан Каратерзиян, председател на Камарата на геодезистите, който е критик на проекта на Алепу, обясни, че по принцип може да се правят хотели, които са едновременно и укрепителни съоръжения, но при конкретния строеж има съществено нарушение -  той е различен от проекта, който е одобрен от РИОСВ - Бургас и за който е била издадена положителна екооценка. Първоначално се е предвиждало скатът да бъде укрепен с подпорна стена, след това да се строи курортната част. Но в хода на проекта се е пристъпило към сегашния вариант с "интегриране" - укрепителната конструкция се прави като фундамент на бъдещи ваканционен комплекс. Промяната се потвърждава и от писмо на шефа на РДНСК - Бургас Милен Ненчев в отговор на сигнал на Каратерзиян. В документа Ненчев казва, че на 28 август 2018 г. с нотариално заверена декларация възложителят се отказва от разрешението за строеж и ще се пристъпи към "укрепително съоръжение, което ще е интегрирано в конструкцията на бъдещото застрояване" - каквото виждаме в момента. Съгласувани са нови инвестиционни проекти, издадено е ново разрешително за строеж - по този втори вариант обаче, според Каратерзиян, оценка за съвместимост няма, а била задължителна.

НАРЕДБА 12 от 2001 г.

Тя дава възможност върху свлачища, които не са I клас (най-тежките), да се извършва "укрепване чрез конструиране на подземните части и фундаментите на нови сгради и съоръжения и като укрепителни конструкции". Такива проекти наистина са осъществявани във времето, но основно в градове и във вътрешността на страната, а не по плажовете.  

Наредбата визира подробните технически характеристики на укрепването, съобразени с особеностите на свлачището (неговия натиск, триенето върху фундамента и т.н.). В нея е указано е, че преди изграждането на същинската част от обекта трябва да мине време, за да се прецени може ли фундаментът да изпълнява защитните функции. Периодът зависи от спецификата на обекта. Такъв период има и за Алепу, но от Строителния контрол не уточняват продължителността му.