"Подпорна стена на Черноморието набира камериерки." Ето схемата, по която функционира разбойническото придобиване и застрояване на някои от най-красивите кътчета по Черноморието:

Изглежда пак е време за политически вицове. Като този: Подпорна стена на южното Черноморие набира камериерки. Ясно е за какво става дума, нали? За строежа на Алепу, който с наглостта си успя да засенчи в новините дори мафиотските „приказки на Али Баба“ от Дубай, пише Ясен Бояджиев в коментара си за Дойче Веле.

Не е майтап

Сюжетът изплува миналата зима под формата на огромен изкоп и тук-там излят бетон. Тогава се вдигна голяма дандания, но после се забрави. Днес вече са вдигнати няколко етажа с оформени стаи, апартаменти, стълбища и асансьорни шахти. За всеки нормален човек - скелет на хотел на плажа. За „отговорните“ институции: „съоръжение с паралелепипеди, които приличат на стаи, но всъщност са конструкция, играеща роля на брегоукрепване". Асансьорните шахти били за повече здравина. Всъщност щяло да има и хотелска част, но на следващ етап. И то само за да се покрият финансовите разходи по брегоукрепването.

Ей така от години ни правят на луди. Стандартната схема за разбойническо придобиване и застрояване на някои от най-красивите кътчета по Черноморието продължава да действа. И нищо не може да се направи - освен малко шум и някой и друг виц. А както е отдавна известно, от безсилието се раждат политическите вицове.

Схемата

В този случай схемата се задейства чрез апортиране на „изоставени“ общински ниви в частно дружество, с последваща продажба на общинския дял в дружеството на смешна цена и преобразуване на нивите в урбанизирана територия.

После, не щеш ли, се появява т.нар. свлачище, което с годините по чудодеен начин се разраства (с решаващата помощ на багерите), за да послужи за заобикаляне на териториално-устройствените, строителните и екологичните норми. Идеята е под прикритието на брегоукрепващо съоръжение да се построи ваканционно селище на място, където при стриктно спазване на закона това въобще не би било възможно.

Естествено, схемата не би била възможна и без любезното съдействие на местната власт и куп държавни институции. Както и без съответната „нормативна база“, която (сякаш нарочно) е толкова объркана и противоречива, че заобикалянето ѝ е фасулска работа.

С помощ от законодателя

Впрочем, „усъвършенстването“ на законодателството в тази посока продължава. Точно в дните, когато сюжетът „Алепу“ гръмна отново, в парламента напредват два законопроекта, чиято очевидна цел е улесняването на подобни далавери чрез предварително неутрализиране на онези, които биха могли да им попречат.

Под предлог, че се въвежда „нов подход" за мрежата Натура 2000, с промени в Закона за биологичното разнообразие от управлението на защитените зони практически се елиминират научните институции и природозащитните организации с експертиза в тази област. За сметка на заинтересовани собственици на земи и на всевъзможни организации без ни най-малка представа за растителните и животинските видове и техните местообитания, за чието опазване е създадена Натура 2000.

С изменение на Закона за опазване на околната среда пък се премахва двуинстанционното съдебно производство при административни актове за екооценки и оценки за съвместимост с Натура 2000, с което се ограничава възможността за обжалване на решения, увреждащи природата. Мотивът е: "стимулиране на инвестиционния процес".

Така се подготвя почвата за довършване на започнати и захващане на нови градежи като "подпорната стена" на Алепу. И за творението на нови вицове, родени от безсилието. Като този: Cтрoитeлнa фирмa търcи плaж зa пoдпирaнe.