По нашите земи киселото мляко съществува още от времето на траките.

В началото на миналия век, лечебните му свойства доказва и науката. Това обаче, става възможно благодарение на един български студент от Трънско, които се обучава в Женева. Стамен Григоров не само открива микроорганизма, който предизвиква ферментацията на българското киселото мляко, но и оставя името на страната ни в неговото наименование - "Лактобацилиус булгарикус", разказва NOVA.

То е един от най-големите поводи за национална гордост. В много държави името на страната ни се свързва именно с него, но по-малко популярен е факта, че това е родното му място - село Студен извор, на няколко километра от Трън. Оттук тръгва живота и бляскавата световна кариера на неговия изследовател. То е киселото мляко, а днес в поредицата "България преди", ви разказваме за невероятните постижения на д-р Стамен Григоров - откривателя на микроорганизма, който предизвиква ферментацията на киселото мляко. Микроорганизмът, който в негова чест и в чест на България, е наречен "Лактобацилиус булгарикус".

Наричат мястото магично заради въздуха, водата и скъпоценностите, които крият земните недра. На това късче необиковена земя се ражда и един необикновен човек. Човек, който отнася името на следосвобожденска България чак до далечна Азия.

Стамен Григоров се появява на бял свят в трънското село Студен извор. Изключително ученолюбив още от малък, незаможните му родители и близки от селото отделят от залъка си, за да го изучат. Първо в Трън, а след това и в София, където вратите пред него се отварят широко.

"Той е деветото дете в семейството, като първите 8 деца умират, още преди да са проходили. Баща му е бил неграмотен - не е можел нито да пише, нито да чете, но за него е било изключително важно всичките му деца да бъдат образовани", каза родственикът на д-р Стамен Григоров Ирена Иванова. Ирена е правнучка на брата на д-р Григоров и е един от родствениците, които преди повече от 20 години основават фондация на негово име. Подпомагат млади таланти в сферата на науката и изкуството, но най-вече популяризират неговото име. Срещаме я на малка уличка в столичния квартал "Изток" - единствената носеща неговото име.

Повече от 10 години, в родното село на Стамен Григоров, Даниела се грижи за единствения в света Музей на киселото мляко. Обича да разказва историята за бедното момче от трънско, превърнало се в любимец на световноизвестня френски бактериолог професор Масол.

"Прави впечатление на професорите - особено на професор Масол, със своята изобретателност. Той го насърчава, дава му възможност да ползва богатата библиотека, прави го свой асистент", каза уредникът в Музей на киселото мляко Даниела Антова.

По същото време, бъдещият нобелов лауреат за физиология - руснакът Иля Мечников, събира сведения от 36 страни. Установява, че най-много столетници има в България – по четирима на 1000 души. Повечето от тях - овчари, които редовно се хранят с кисело мляко. Млякото, според Мечников, предотвратява процеси в червата, които причиняват преждевременно стареене. С какво българското кисело мляко е по-различно? Какво има в него? С изследването си Мечников приковава вниманието на световната общественост, а д-р Григоров запретва ръкави. Донася мляко от България и след безброй часове над микросокопа, през 1905 г. Едва 27-годишен открива млечнокиселият микроорганизъм, който предизвиква ферментацията на българското кисело мляко.

В негова чест и в чест на родината му, микроорганизмът е наречен "Лактобацилус булгарикус". Бактерията е пръчковидна. Храни се с лактоза и произвежда млечна киселина. Среща се свободно в природата на България, а при попадане в мляко при определени условия, причинява естествена ферментация, водеща до това, което наричаме кисело мляко.

Млякото има сезон. В момента правя импровизация на краве кисело мляко, защото овцете този сезон нямат мляко. Първото мляко го доим някъде за Великден.

Колко пъти Мария печели първа награда на Празника на киселото мляко в Трън, дори не помни. Отглежда 23 овце. Как да подквасва овче кисело мляко научила от баба си. Тайна съставка твърди, че няма. Имала обаче тайна в процеса, която не споделя с никого.

Година след откритието му, на д-р Григоров са предложени престижни постове като професор в Женевския университет и директор на институт в Сао Паоло. Той обаче, се зъвръща в Трън и става околийски лекар, където такъв липсва. По време на Балканската и Първата световна война, е военен лекар на фронта, откъдето се връща с орден "За храброст" и златен медал "Червен кръст". Няколко години по-късно пък - в Александровска болница в София, прави и второто си откритие - първата в света противотуберколозна ваксина. 

Днес, освен малката уличка в столичен квартал, името на д-р Григоров носи и българското училище в Женева. Кръстено така, по желание на учениците там, въпреки че в Япония лика му може да бъде видян на всяка кофичка кисело мляко, произведено с българската бактерия, защото там всички знаят, че този необикновен продукт, идва от България.