След излизането си от затвора Сретен Йосич може да хвърли интересна светлина поне по три знакови дела у нас.

Самият той никога не е крил връзките си с родната мафия, а властите в Белград намекнаха, че са поддържали контакт с нашите служби, докато са разследвали Йоца Амстердам.

Една от криминалните афери, по които сърбинът може да даде интересни показания дори и сега, е „Килърите 3”. По време на делото срещу него, соченият като лидер на групата Пешо Сумиста заяви, че иска да призоват Сретен Йосич, за когото пък се твърдеше, че е негов кум.

През годините Йосич е издирван от шест държави заради обвинения за 23 поръчкови убийства, включително и на полицаи, наркотрафик и пласиране на фалшиви пари. На 17 август 2002 г. България екстрадира Сретен Йосич в Холандия, където той трябва да отговоря за въпросните 23 убийства. Става ясно, че е имал да изпълнява и още една поръчка - за ликвидирането на холандския прокурор Коос Плой. За това има записи, но до дело не се стига.

От холандския затвор Сретен е предаден на сръбските власти, които го издирват за наркотрафик. Там обаче Йосич успява отново да възроди бизнеса и бързо се превръща от мутра в уважаван бизнесмен на принципа и на родните мафиоти.

Сърбинът може да направи и интересни разкрития за енергийния бос Христо Ковачки. Именно той бе смятан за човека, проправил път на енергийния бос в Сърбия. Заради подозрения в далавери местните власти изискаха дори от България данни за бизнеса на Ковачки у нас.

Името на Ковачки неизменно се свързва с това на Сретен Йосич. Твърди се, че в началото е имало договорка между двамата за взаимно сътрудничество, покрай апетитите на сръбския бизнесмен за инвестиции в енергийния сектор у нас. Ковачки се ангажирал да прокара път на Сретен Йосич в България, в замяна той подсигурявал партньора си с безпроблемно участие в приватизацията на няколко сръбски предприятия. Впоследствие Сретен Йосич бе арестуван. Покрай разследванията около делата му бяха задържани и няколко служители на сръбското Министерство на икономиката, заподозрени, че са подпомагали Йосич и хората му именно в купуването на предприятия на килограм.

Източници на БЛИЦ твърдят, че и до днес родните служби съхраняват информация за агентурното минало на Йосич, което е било свързано и с България. Макар и смятан за един от най-големите наркобосове на Балканите, Сретен Йосич действително е работел под прикритие за сръбските тайни служби. Малко преди да се укрие в България през 2002 г., властите у нас са предупредени, че на родна територия ще пребивава техен агент и молят да му бъде оказано съдействие. Това става ясно от досието на Сретен Йосич, съхранявано в нашите архиви.

Според секретната папка Сретен Йосич е изпълнявал различни проучвания на българска територия, които са били в полза предимно на сръбските власти. Важна роля е изиграл и по време на войната в Сърбия, когато влиза в амплоато на двоен агент и набира информация за дейността на протерористични сформирования.

Оказва се, обаче, че Сретен Йосич е влязъл в ролята си прекалено убедително, защото в разработката за него се съдържат и данни, че контролира два от основните пътища на хероина, който в онези години влиза у нас през т. нар. „Балкански полумесец“.

Архивите от миналото припомнят и т. нар. „Хърватска банда” за мокри поръчки. Нейният бос Роберт Матанич се смята за много приближен до Сретен Йосич. Неслучайно малко след екстрадирането му от България хърватинът се настанява трайно у нас. В началото пристига заедно с брат си Лука и наема квартира в столицата. Пред всички двамата се представят като бизнесмени, дошли да проучват възможностите за износ на петролни продукти. Твърдят, че ще им се налага често да пътуват от Сърбия до България и заради това се нуждаят от квартира, където да отсядат по време на престоя си у нас.

По онова време Роберт Матанич вече има солидно криминално досие. Гравитира към т. нар. „Земунски клан“, според официалните данни на МВР в Сърбия Матанич има солидно криминално досие, подозиран е и за извършването на мокри поръчки. В България обаче постъпва информация, че Матанич всъщност работи и като агент за сръбските служби. Години по-късно това ще бъде потвърдено по време на делото срещу Сретен Йосич в Белград. Според показанията на защитения свидетел Душан Ерцег самият Матанич не веднъж се хвалел, че има покровителството на службите в Сърбия. Твърдял, че протекциите му били уредени лично от Сретен Йосич.
В началото на 2004 г. в България един по един започват да пристигат и други „приятели“ на Матанич, които той настанява в различни квартири из София. Представя ги за свои съдружници.

„Не съм престъпник, през цялото време съм работел за службите“, твърди Сретен Йосич пред съда в Белград, където отговаря за убийството на хърватския журналист и собственик на „Национал“ Иво Пуканич. Според обясненията му той лобирал в България, Румъния и в Македония да бъдат по-меки и благосклонни към Сърбия след въвеждане на югоембаргото.

Според обясненията на Йосич той се е опитвал да разследва и база на ислямските муджахедини, намираща се в България. "Искаха ми точни данни за това къде и как влизат, а при влизането им в Сърбия, полицията ги арестуваше. За това никога не съм искал орден", хвали се още Сретен Йосич.