Нито медикаменти, нито хранителни добавки, нито хранене имат такъв цялостен ефект върху здравето ни, както спорта, твърди спортен психолог

Спортът след навършване на 40-годишна възраст подобрява качеството на живот, да спортуваш е най-доброто нещо, което можеш да направиш след тази възраст. Това каза в интервю за БТА Иван Иванов, преподавател в Националната спортна академия "Васил Левски" и спортен психолог, който повече от 10 години работи с редица спортисти и отбори.

Няма нищо друго, което да въздейства толкова комплексно върху физическото и психическото здраве – нито медикаменти, нито хранителни добавки, нито хранене имат такъв цялостен ефект, допълни Иванов.

С идването на пролетта все повече хора си поставят за цел да започнат да спортуват, за да са във форма за лятото. Потърсихме Иванов във връзка с мотивацията за спорт, как можем да направим така, че намерението да се превърне в начин на живот.

Припомняме, че проучване от 2022 година на социологическа агенция „Тренд“, посветено на двигателната активност и спортните навици на българите, сочи, че голямо мнозинство от българите - 88%, са на мнение, че е важно да се спортува, но по-малко от една четвърт - 23% от всички интервюирани, спортуват, а останалите 76% не спортуват. Профилът на спортуващите сочи, че те са най-вече на възраст 15-29 години, в по-голям дял мъже, хора с по-високи доходи и такива, които живеят в столицата.

Иванов коментира, че парадоксалното е, че най-много спортуват тези, които могат и без спорт, защото метаболизмът и ендокринната система на младия човек работят на максимум. Спортът е важен и за тази група, но не е толкова задължителен, колкото за хората в по-зряла възраст, коментира психологът. По думите на Иванов не е малка вероятността спортуващите младежи да се откажат с времето, защото навици лесно се губят - ако човек започне да прекарва повече от половината си ден без движение, постепенно забравя за ползите от спорта.

Иванов смята, че изборът да спортува на зрелия човек е въпрос както на лична организация, така и на себеуважение.

В отговор на въпрос защо има разлика между принципното разбиране на важността на спорта и реалното практикуване Иван Иванов посочи, че обикновено в такива проучвания част от хората отговарят социално желателно. Повечето декларират желание да спортуват, но декларирането на нещо не означава, че човек е истински мотивиран, заяви той. По думите му хората намират десетки начини да рационализират това, че не започват да спортуват, като най-често се обосновават с липсата на достатъчно време, умората след работа.

Това е на практика отказ да направиш нещо полезно за себе си и тук ключов момент е, че липсата на мотивация е едната страна на нещата, а другата е, че хората дори не се опитват да започнат. Според Иванов понякога по-добър вариант е да започнеш, дори и да нямаш мотивация.

В началото е важно изграждането на навик, а не гоненето на постижения

Една от грешките, които хората правят, е да мислят, че ползите идват веднага, че няма период на дискомфорт, посочи Иванов. По думите на психолога влизането на спорта във всекидневието на човека е промяна на начина на живот и като всяка промяна, в началото може да носи известен стрес- трябва да се научиш да се съобразяваш с нови неща, да направиш различна рутина.

Хората трябва да са наясно, че ако дълго време са били обездвижени, започват болки в мускули, стави, в началото не се чувстват достатъчно добре, положителният ефект идва след известно време, но се преминава през период на адаптация на организма. Другата грешка, която генерално правят хората, е да решат, че са свръхмотивирани или дори и да не са мотивирани, ще проявят дисциплина и ще тренират на максимум още от самото начало, посочи Иванов. Според него това е неправилно от всяка гледна точка – от здравословна, от психологическа. „Защото човек, който години наред не се е занимавал с някаква по-целенасочена физическа активност, има нужда от два-три месеца, даже не толкова да започне да спортува, а да започне нещо по-елементарно - да се научи да отива до фитнеса, да се разходи."

В началото по-важното е изграждането на навик, отколкото да се търси някаква конкретна тренировка или постижения, посочи Иванов.

Попитан как да бъдат мотивирани децата да спортуват, специалистът посочи, че на децата нищо не трябва да им се обяснява, на децата трябва да им се показва, да бъдат вкарани в игри, в някакви елементарни спортни дейности, особено в началните класове.

Според него е важна и политиката на държавата към броя на часовете по физическо възпитание, а в по-широк аспект – важна е цялата среда, заяви Иванов. Той смята, че спортът трябва да се приеме като част от културата на човека - както се грижим за това да сме информирани по някакъв начин, да прочетем нещо, да се чувстваме компетентни, когато сме прочели някаква книга, по същия начин спортът би трябвало да бъде част от ежедневието ни.

Честно за спорта – не трябва да се говори само за положителните страни, защото това поражда съпротива

В отговор на въпрос колко време минава от решението да почнеш да спортуваш до превръщането на спорта в навик Иван Иванов каза пет години, но после уточни, че се шегува и времето наистина не е малко. Минава доста време и това трябва да бъде ясно казано в кампаниите, когато се популяризира физическата активност, заяви специалистът.

Според него често срещана грешка е, когато става въпрос за кампании за спортуване, за промяна на начина на живот, на храненето, да скриеш, че ще бъде трудно.

Ако се изтъкват само положителните страни на спорта- ще ти донесе повече здраве, ще се чувстваш по-добре, ще отслабнеш, ще изглеждаш по-добре, хората реагират със съпротиви. Ние трябва да бъдем честни и трябва да дискутираме както с децата, така и с възрастните, че да отделяш време за спорт понякога носи дискомфорт – има предимства като се прибереш след работа да изгледаш един филм на топло пред това да тръгнеш зимата навън или да се разходиш до фитнеса и всеки от нас е наясно с това. В началото е трудно. Няма нещо, което да има само положителни или само отрицателни страни, заяви Иван Иванов.

Разликата между професионалния спорт и този за свободното време

Много различна е мотивацията при един професионален спортист и при човека, който спортува за здраве, разказа Иванов, който работи от 10 години с професионални спортисти.

За професионалния спортист това е работа – важно е да е на работа, да тренира по определен план и да търси точно определени постижения – не, че е единствената професия, в която се търсят точно определени постижения, но е единствената професия, в която човек е абсолютно и пряко зависим от състоянието на тялото си, заяви Иванов. За професионалния спортист и малкото излизане от режима може да създаде дни наред проблеми, допълни психологът.

А този, който тренира в свободното си време, трябва да спортува около зоната си на комфорт и малко над нея. Това трябва да бъде свързано с преживяване на удоволствие, с преживяване на нещо, което е приятно, а в професионалния спорт невинаги една тренировка е приятна, допълни специалистът.

Тренировките – вкъщи или в зала

Личното ми мнение е, че тренировките в домашни условия, особено когато живееш в апартамент, не са най-доброто, каза Иван Иванов. Той смята, че условията в апартамент не предполагат качествена тренировка, а и винаги е по-добре специалист да разясни в началото какво трябва да се прави на живо. Няколко лицеви опори, коремни преси, планк – няма нищо лошо да се правят и вкъщи, но това не е достатъчно, допълни той.

Да тренираш споделено

Една успешна стратегия за мотивация е споделеното трениране. Познавам хора, които си правят състезания – в рамките на месец ще сваля два килограма, в група в социалните мрежи се отчитат, показват снимки, резултати, отчитат физическа активност.

Когато си поел ангажимент пред група от хора, си по-склонен да го изпълниш, допълни той.

Според Иван Иванов, когато човек усети ползите от самия спорт, тогава той даже няма нужда да се мотивира, от един момент нататък вече не отива в зала, защото трябва да е здрав или да изглежда добре, а просто самият процес му харесва. Това става естествено, спонтанно, от три месеца само един-два пъти ще му се случи насила да се стегне, за да отиде, допълни той.

И физически, и психически спортуващите имат друго качество на живот, допълни Иван Иванов.

Можем ли да развием зависимост от спорта

Зависимостта към спорта, като всяка друга зависимост, не е приятна, зависимост означава нещо, върху което си загубил контрол, посочи Иванов в отговор на въпрос.

Когато става въпрос за зависимост от спорт, зависимостта означава спортът да ти пречи на ежедневието. Въпреки че се усещаш невъзстановен, продължаваш да тренираш, предпочиташ да не ходиш на работа или на училище, а да отидеш на тренировка. Или пък хората се вманиачават в това да броят колко грама въглехидрати, протеини са изяли днес, да се тормозят дали е трябвало да направят пет серии, вместо четири от някое упражнение, допълни психологът.

По думите му от една страна се развива зависимост към самото физическо натоварване, защото при физическото натоварване обикновено има приток на ендорфини, на допамин, на адреналин, на хормони невромедиатори, от които човек се чувства приповдигнато добре. Това е едната причина, от която човек може да развие зависимост, другата е външният вид, каза психологът. Иван Иванов допълни, че познава много професионални спортисти и хората трябва да имат предвид, че дори бодибилдърите, състезателите по фитнес не изглеждат така постоянно, както на снимките и на видеото. Те стигат до някаква перфектна форма в един момент, правят снимки, видеа при определена светлина, като използват и професионални фотографи.

Такава форма, освен че е изключително трудно да се поддържа – с шест-седем процента мазнини, тя на практика е и нездравословна, каза Иван Иванов.

Попитан какъв е профилът на хората, които са склонни да развият зависимост, той каза, че е много широк, но все пак в общите случаи това са по-неуверени, импулсивни хора, които трудно контролират дадено желание, не са склонни или трудно отлагат удоволствието или удовлетворението от него. Човек не може да толерира дискомфорт, а дискомфортът се появява от неправенето на това, което искаш, допълни Иванов.