"Европейската комисия уверява, че България се развива като страна с върховенство на закона. Държавата е на дъното на европейските класации за корупция и свобода на медиите. Не без основание", пише журналистът Кено Версек в анализ за „Шпигел”, цитиран от bTV.

Всяка есен Европейската комисия оценява България и Румъния, като публикува така наречените „доклади за напредъка" на страните в областта на реформите и върховенството на закона. Докладите са част от мониторинга по Механизма за сътрудничество и проверка, на които са подложени България и Румъния, откакто влязоха в ЕС през 2007 г.

Тази година България получи много добри оценки. Докладът, публикуван в края на октомври казва, че България е „работила с постоянство" за борба с корупцията и организираната престъпност. Пише, че е „консолидирала правните и институционални структури". За първи път Европейската комисия обеща на България край на непопулярния мониторинг. Това би премахнало един от последните начини, да се оказва натиск от ЕС с цел реформи в страната.

Как Комисията е достигнала до позитивната си оценка е учудващо. Във всеки случай, реалността в България е друга. Премиерът Бойко Борисов е силният човек в страната вече над десетилетие. Формално, ръководи умерено консервативно правителство с проевропейска външна политика. България избягва курс на конфронтация с Брюксел и вербалните атаки срещу ЕС, каквито прави унгарецът Виктор Орбан.

Но отвътре „Бат Бойко" /Bruder Bojko - бел. на редакцията/, бивш офицер от полицията, каратист и бодигард, управлява твърдо.

Законът е това, което казва и заповядва Борисов. Понякога е достатъчно телефонно обаждане или СМС. Той гради образ на добър шеф, подобен на приятел, понякога говори свободно, с народни думи. За него е важно да не прилича на автократ. Но системата има малко прилики със същинско върховенство на закона.

България устойчиво е на последно място в класациите за корупция и свобода на медиите в Европейския съюз. От март постепенно се изясни, че много български политици, както от управляващите, така и от опозицията, са купили луксозни апартаменти в София на цени под пазарните. Други са злоупотребили с европейските фондове за селски туризъм, като са използвали милионите от Брюксел, за да си направят частни вили.

Заради „Апартамент гейт” трима министри и лидер от партията на Борисов ГЕРБ трябваше да подадат оставки. Пламен Георгиев, председателят на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) първо си взе отпуск, после беше временно отстранен и накрая преместен на дипломатическа служба в чужбина. Неговата комисия спря разследването на Апартаментгейт след няколко седмици. Резултатът: Няма конфликт на интереси или други незаконни действия в който и да е от случаите.

В началото на декември Сотир Цацаров, който преди това беше главен прокурор на България в продължение на 7 години, стана директор на КПКОНПИ. Неговият престой в кабинета на главния прокурор е белязан от редица афери, като нито едно голямо дело за корупция в България не завърши по удовлетворителен от гледна точка на закона начин. Сред тях е, например, банкрутът на търговската банка КТБ, една от най-големите в България, протекъл на фона на война между българските олигарси.

Фалитът на КТБ даде начало на най-тежката финансова криза в България от фалитите на банки през 90-те. Той струваше на данъкоплатците малко под 2 милиарда евро. Цацаров запази близки връзки с един от главните участници във фалита на КТБ, Делян Пеевски. Не само един от най-влиятелните медийни предприемачи, но и силно противоречив политик.

Корумпираните български политици, служители или бизнесмени рядко трябва да се притесняват от обществен отзвук, защото медийния пазар е почти изцяло разпределен между олигарсите, които контролират и политическите партии или са близки до тях. Най-скорошната медийна сделка стана през пролетта - през март братя Домусчиеви, двама от най-богатите българи, близки до Борисов и неговата ГЕРБ, купиха Нова броудкастинг груп от предишните шведски собственици. Нова е най-голямата медийна група в България, със седем телевизионни канала и няколко популярни уеб портали. Сделката беше противоречива, защото Комисията за защита на конкуренцията не позволи на чешкия милиардер Петр Келнер да купи Нова груп.

Случаят с добре познатата радио водеща Силвия Великова е добър пример за това какво става, когато независим журналист почувства корупцията. Тя беше уволнена от държавното радио през септември за критики към назначаването на новия главен прокурор Иван Гешев, който беше повишен от заместник-главен прокурор. Едно от нещата, за които той е отговорен директно, е забавянето на делото за банкрута на КТБ. Независими юридически експерти критикуваха остро изборът му, а граждански активисти организираха протести в продължение на месеци.

Подробностите около уволнението на Великова бяха скандални. Понеже нямаше кой да поеме нейния сегмент от програмата на радиото, директорът на медията просто изключи излъчването за няколко часа - уникален случай в историята на БНР. Случаят предизвика толкова емоции, че премиерът Борисов се намеси лично, обади се на журналистката и уреди да я върнат на работа. От тогава Великова отново води предаването, но само в присъствието на други колеги.