От незапомнени времена хората вярват, че доброто бъдеще е невъзможно без развитието на химията и техническия прогрес. Едва ли някой си е представял, обаче истинския мащаб на последиците от прекомерното и неразумно въвеждане и използване на новите химически технологии. Бързият растеж, през последните десетилетия, на така наречените „детски епидемии“ (аутизъм, алергии, астма) и други хронични заболявания, е един очевиден пример.

Според публикациите на Харвардския институт по здравеопазване, 10-15% от новородените бебета страдат от проблеми с неврологичното развитие като дислексия, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), синдром на Аспергер, аутизъм. Известно е, че генетиката играе определена роля в етиологията и патогенезата на неврологичните разстройства, но тя далеч, и не винаги, е водеща, пише rusamwellness.com, цитиран от Lekuva.net.

Химикалите са най-опасни в перинаталното и ранното детство

Невъзможно е да се обясни само генетичният компонент на рязкото увеличаване на случаите на аутизъм, което се наблюдава през последните години (от 4-5 случая на 10 000 души през 1966 г. до 100 на 10 000 души през 2009 г., а според данни за последните три години – 145 случая на всеки 10 000).

Изследванията ясно показват, че в около половината от случаите вредните фактори на околната среда допринасят значително за развитието на една голяма част от детските заболявания. Вече са представени много доказателства за съществуващата връзка между огнищата на на аутизъм и географията на разпространението на определени химикали и материали. От гледна точка на невротоксичността, химичните агенти в промишлеността, които стигат до стотици, ако не хиляди, могат да представляват сериозна заплаха за развиващия се мозък в ранна детска възраст.

Много от „революционните“ изобретения, създадени в резултат на задълбочени научни изследвания, са гордост на химическата наука, а учените и разработчиците са получили награди за тях. Пример е Нобеловата награда, връчена през 1948 г. за създаването на инсектицида ДДТ (дихлоро-дифенил-трихлороетан (ClC6H4)2CHCCl3). Въпреки това безразборното и небрежно отношение към химическите продукти, заради удобството и вечното преследване на печалба, се превърна в значителен проблем за съвременния „цивилизован“ свят. Фетусът, бебетата и децата са най-застрашени.

По време на мониторинга, извършен през 2011 г. в САЩ от Центровете за контрол на заболяванията, беше установено, че в организма на 90% от бременните американски жени са открити 62 от 163 химикала, включени в анализа. Силно токсичните химични съединения са заменени с нови, не по-малко опасни, но пък за сметка на това слабо изследвани и тествани за токсичност.

През 2015 г. група учени създадоха международен изследователски проект TENDR (Targeting Environmental Neuro-Developmental Risks)

Този проект има за цел да предупреди обществеността и да предприеме противодействия срещу прекомерното разпространение на токсични химични агенти, които могат неблагоприятно да засегнат мозъка на бебетата.

Анализът на изследователската работа по невротоксичността на химичните вещества и съединения, извършени в рамките на проекта, ни позволи да съставим днес списък с 10 потенциално опасни функционални химични групи. В допълнение към изброените, се добавят и невротоксичните олово, живак и полихлорирани бифенили (ПХБ), органофосфатни пестициди, огнезабавящи материали, базирани на полибромидни дифенилови етери и замърсители на въздуха, свързани с горивни продукти (смог, сажди, изгорели газове).

Следните химически вещества са включени в черния списък, както поради очевидните си токсични ефекти върху мозъчните клетки на децата, така и поради широкото им разпространение в съвременния живот. Въпреки това учените вярват, че горното отразява само началния етап на предстоящата работа. Все още хиляди други химически агенти чакат своя ред за тестване и анализиране.

Невротоксични химични агенти, най-опасни в перинаталното и ранното развитие на бебетата и децата

1. Олово.

Възможни източници: като пигмент в боите, бензина, батериите, старите водопроводни тръби, керамиката, евтините играчки, различни покривни материали, козметиката, преработения шоколад.

2. Метил-живак.

Значителни количества органичен живак присъства в рибата. Храненето на рибата със смески, в които има високо съдържание на живак, и приема на такава риба по време на бременност, се свързва с повишен риск от развитие на аутизъм при децата.

3. Полихлорирани бифенили (ПХБ) .

Възможни източници – храната, особено рибата, може да се предава и с майчиното мляко.

4. Арсен. Възможно е да присъства в питейната вода, много видове пестициди, консерванти за дървесина.

5. Органични разтворители – толуен, 3,5,5-триметилциклохекс-2-ен-1-он. Част от разтворителите за лакове и бои: R-40, R-4 може да присъства в емайлираните посуди и лаковете за нокти, използва се и за боядисване на кожени изделия.

6. Манган.

Има го в питейната вода и по-евтините заместители на майчиното мляко.

7. Флуорин.

Източници на флуор са флуорираната вода, пастата за зъби, някои видове антибиотици и лекарства, преработени храни и напитки.

8. Хлорпирифос – пестицид, инсектицид.

9. ДДТ (DDT). Инсектицидът е забранен през 1972 г., но все още се използва активно в развиващите се страни в борбата срещу насекоми, които са възбудители на някои инфекциозни заболявания (малария) и има изразени кумулативни свойства.

10. Тетрахлоретилен (перхлоретилен) е най-широко използваният разтворител в света, използван за химическо чистене, в текстилна промишленост и за обезмасляване на метали

11. Полибромирани дифенилетери, PBDE – халогенирани добавки за забавяне на горенето, използвани в производството на текстил, устойчив на изгаряне (например за матраци, тапицерия за столове, основи за килими и полиуретанова пяна).

12. Бисфенол А (BFA).

Той е открит от руския химик Александър Павлович Дианин през 1891 г. и са използва като втвърдител за пластмаси и пластификатори в продължение на повече от 50 години (присъства в пластмаси от клас 7 PC, понякога при 3 PVC / PVC.

Отделно, беше отбелязано наличието на бисфенол А във всички съставни зъбни пълнежни материали (под влиянието на слюнката бързо навлиза в кръвообращението на човека). Разработени са препоръки към зъболекарите за елиминиране на токсичността от използваните стоматологични уплътнители. Бисфенол-А, поради структурната прилика с хормона естроген, има отрицателно въздействие върху мозъка и репродуктивната система, причинява и редица ракови заболявания.

13. Фталати.

Използват се като пластификатори от PVC, както и за производство на каучук и бои. Широко приложими в производството на козметични продукти, като свързващи елементи. Фталатните молекули не се свързват химически с полимерните вериги на PVC и, следователно, лесно се отделят в околната среда, като проникват в човешкото тяло чрез храна, през кожата или чрез вдишване.

14. Замърсители на въздуха, свързани с някои горивни продукти (смог, сажди, отработени газове).

По време на детството, особено в периода на вътрематочно развитие и ранна детска възраст, човешкият мозък е най-уязвим от химичните ефекти на невротоксините.

В този критичен момент вредните химични съединения, дори и в малки, сравнително безопасни дози за възрастни, могат да провокират появата на сериозно заболяване с риск от инвалидност през целия живот, да са причина за нисък интелект, умствено изоставане и лошо академично представяне.

Не е възможно напълно да се елиминира въздействието на всички горепосочени химични агенти. Има много, и те са навсякъде – в храната, пластмасите, мебелите, опаковъчните и покривни материали, кухненски прибори, кутии, килими, електроника и дори козметика и продукти за лична хигиена. Само използването на пестициди е свързано с отрицателни ефекти на повече от 130 вредни химикали.

В целия свят учените и лекарите алармират: броят на детските патологии, раковите заболявания и неврологичните заболявания нараства постоянно поради прекомерното използване на опасни химични съединения в промишлеността и ежедневието. Шест корпорации контролират световния пазар на пестициди: Syngenta, Bayer, Monsanto, Dow, BASF и DuPont. Техните активи са повече от 50 милиарда долара. Така че борбата за освобождаване от невро-токсичните пестициди обещава да бъде трудна, дълга, но и неизбежна. Успехът, до голяма степен, зависи от решимостта на всеки от нас да участва в него – да отхвърли, поне в лятната си вила или в задния двор, използването на пестициди, опасни за мозъка на децата.