Погълната пластмаса от хранителни опаковки стига до мозъка ни за два часа
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 1
В мозъка пластмасовите частици могат да увеличат риска от Алцхаймер и Паркинсон
От известно време знаем, че микропластмасата е в кръвта ни и си проправя път в телата ни чрез ежедневни храни като мляко и месо. Чуждото присъствие на микро- и нанопластмасови частици (MNPs) в нашите тела е опасно по очевидни причини и те потенциално могат да достигнат навсякъде в тялото и да проникнат в живите клетки.
В плашещо потвърждение на тази възможност, ново проучване установи, че полистиролът, широко използвана пластмаса, открита в опаковките на храни, може да бъде открита в мозъка само два часа след поглъщането, пише interestingengineering.com, цитирано от bTV Бизнес Новините.
Кръвно-мозъчната бариера е мрежа от кръвоносни съдове и тъкани, които помагат на токсините и вредните вещества да не достигнат до мозъка. Кръвно-мозъчната бариера е важна клетъчна бариера, която позволява само вода, кислород, общи анестетици и въглероден диоксид да преминават в мозъка.
„В мозъка пластмасовите частици могат да увеличат риска от възпаление, неврологични разстройства или дори невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер или Паркинсон“, каза Лукас Кенър, водещ автор на изследването.
Изследователите проведоха изследването си върху шест мишки, на три от които бяха перорално приложени полистирол. Те евтаназират мишките два до четири часа след поглъщането, позволявайки на екипа да събере мозъците им и да тества за наличие на пластмаса.
Екипът установи, че MNPs са преминали кръвно-мозъчната бариера и присъстват в мозъците на мишките. Тези пластмасови частици могат да увеличат риска от невровъзпаление и невродегенерация, както се наблюдава в предишни проучвания.
Нашето черво има подобна защитна стена. MNPs могат да влязат в тялото и да преминат през непроницаемите бариери на червата. Как тези частици се пренасят през тези бариери е сложен процес, който зависи от фактори като размер на частиците, химия на повърхността и вида на клетката, с която взаимодействат.
„За да се сведе до минимум потенциалната вреда от микро- и нанопластичните частици за хората и околната среда, от решаващо значение е да се ограничи тяхната употреба, докато се извършват по-нататъшни изследвания на ефектите от MNPs“, каза Кенер.
Докладвай този коментар за нередност
×E..: И след като е така,кога ще премахнете вредните опаковки? Нали зелени българи,нпо та? Кисело мляко в стъклен буркан,кога? Найлони докога? ,А рециклиране или унищожаване,кога? Евроатлантиците мълчат,особенно стане ли дума за смет,сметосъбиране или сметища?