“Правим до 7 курса дневно в топлите месеци, понякога туристите чакат на опашка да идат до “Орлово око”, казва собственик на един от 30-те джипа в с. Ягодина. 

Всички високопроходими коли са купени за да возят туристи от селото на панорамната площадка над Буйновското ждрело. Уникалната платформа по подобие на тази от Гранд каньон в Колорадо, наречена Орлово око, е на ръба на скала на високия 1563 м връх Свети Илия. Погледът оттам стига чак до Рила и Пирин, както и до гръцката част на Родопите, пише 24 часа.

Спиращата дъха гледка е обаче надолу - към пропастта на Буйновското ждрело. Стоманеното съоръжение е надвесено на 670 м над живописното ждрело и криволичещия успоредно на реката път. “Първо искахме да направим площадка за бънджи скокове, но след това решихме да има наблюдателна платформа по подобие на американската. Тя обаче е правена 4 г. и струва 40 млн. долара, а нашата, макар и не от стъкло и не толкова голяма, стана за 3 месеца - за 30-ина хиляди лева”, казва един от конструкторите на съоръжението - Стефан Кукунджиев.

Площадката е направена от туристическо дружество “Родопея” през 2009 г. Проектирана е да издържа 3 т тежест. “Самата рампа е 2600 кг. Направена е от стомана 65 G, от два профила двойно Т - 20/10. Дължината ѝ е 11, 90 м. Носещите стоманени профили са пълни със смазочно масло, за да не ръждясват. Дори при лек пробив в заварките ще потече масло, което е знак, че трябва да се ремонтира. Всички материали са пренасяни с високопроходими машини.

За укрепването са изразходвани 103 торби цимент, който се е бъркал на върха с вода, доставяна с бидони. От гледна точка на безопасност се разрешава на нея да бъдат не повече от 5-има души едновременно”, разказва Кукунджиев. От връх Свети Илия се откриват величествени панорамни гледки. На запад се виждат връх Виденица, връх Боздаг, Пирин. На север се открояват Чернатишкият дял с върховете Голям и Малък Персенк, билото на Стара планина с връх Ботев. На изток човешкият поглед опира до Перелишкия дял с вр. Перелик (2191м) и цялата верига от върхове. На югоизток се издига обраслият с вечнозелена иглолистна гора връх Дурдъга (в превод - “стой и гледай”), който разделя землищата на Ягодина и Триград.

Ягодинци се шегуват, че това е инвестицията с най-високо КПД в България, понеже дава хляб не само на превозвачите с джипове, но и на местните хотелиери. “Има дни, когато върхът буквално почернява от хора и посетителите са повече от 1000 души дневно”, обяснява Кукунджиев. Други пък негодуват от джиповете, защото досаждат на хората и създават лош имидж на местния туризъм.

Причаквали ги още в началото на ждрелото и се пазарят срещу 10 лв. на човек. Обикновено целта им е да натоварят повече хора и туристите се тъпчат. Не издавали и касови бележки.

Покрай наплива на много хора сергиите около Ягодинската пещера също се възползвали и продвали стоки менте. Миналата година станал скандал, след като на известна лекарка били пробутани 10 буркана с глюкоза, вместо мед. Тя доказала измамата с лабораторно изследване и предупредила продавачите, че подобно нещо може да е фатално за диабетици. Трети пък пробутват вързопи с уж всемогъщи билки на висока цена.

Площадката е желано място и за сватби. “Вече съм бракосъчетал 5 двойки. На хората им е интересно, нестандартно е”, казва кметът на Ягодина Митко Сакалев. За всяка една от церемониите селският управник товари маса, украса, нужните бумаги и дори бели ръкавици на джип високо в планината.

“Все по-рядко женя хората на традиционното място - в кметството. Бракове се сключват или под земята на 140 м в Ягодинската пещера, или високо на панорамната площадка”, казва Сакалев. Документите сочат, че досега в пещерата има 342 бракосъчетания, сред които и на чужденци. Под земята във вярност се е вричала дори филипинка.

Една от сватбите на площадката била наблюдавана от над 700 души. Двойката искала ритуал по родопски- от извеждане на булката от дома ѝ с кон, гайди и всички подробности. Някой подшушнал на туристите край Ягодинската пещера за интересния ритуал и в центъра на Ягодина се изсипали 6 автобуса с хора да гледат.

Всички двойки, сключили брак настраховитото място, са били облечени в народни носии. Финалът на ритуала е целувка на младоженците на стоманения постамент, стърчащ 4 м над канарите на ждрeлото. Цената на целия ритуал, включително и превоза, е около 350 лв.

При последната сватба Кукунджиев едва не загубил живота си. “Духна вятър и отнесе покривката на масата, където бяха поставени сватбените пръстени. Сравнително бързо открих пръстена на младоженеца, но на булката се свря някъде. Когато го намерих, булката обаче толкова се зарадва, че се хвърли върху мен от радост и загубих равновесие. В последния момент успях да се задържа за перилата и не политнахме към ждрелото”, разказва Кукунджиев, който е и планински водач.

До площадката може да се стигне и пеш по трасирана пътека, дълга 4,5 км. Местните водачи предупреждават туристите да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици. Затова върхът носи името на повелителя на гръмотевиците свети Илия, напомнят ягодинци.

На 3 март по традиция цялото село Ягодина - млади и стари, участва в поход до върха. Шествието тръгва от центъра с гайди и родопски песни. На плато преди върха се пали черешово топче и се празнува освобождението на България.

На върха се организират различни игри - скачане с чувал, офроуд състезания. В началото в него участвали и ягодинци, но понеже винаги печелели само те, сега се надпреварват единствено гостите.

Иначе в селото живеят постоянно 450 души и туристите надвишават броя на местното население през уикендите. Има 2 хотела и 11 къщи за гости, които предлагат нощувки от 15 до 30 лева за вечер. Още хотелчета и вили работят от Ягодинската пещера нагоре по ждрелото. Със своите 10 500 метра

Ягодинска пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана от протерозойски мрамори, тя е на три основни и две междинни нива. Посетителите влизат през прокопания изкуствен отвор, докато естественият е 30 м по-нагоре. Средната температура вътре е около 6 градуса дори през най-горещите дни.

За туристите в недрата на Ягодинската пещера е изградена 1100-метрова пътека. Подземията ѝ са уникални със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, образувания като “завеси”, “леопардови кожи”, пещерни перли. Това е само малка част от великолепието на пещерата.

В неосветената ѝ част пристъпват малцина - заради множеството препятствия. За да се изкачи от един на друг етаж, човек трябва да премине покрай пропасти, да преодолее огромни каменни блокове, да се провира през тесни пространства и да се катери по почти отвесни скали. Търсещите адреналин под вещото ръководство на местните пещерняци могат да се спускат по рапел до зали, където пещерните бисери са двойно по-големи от тези в благоустроената част на пещерата. Входът за нея е 7 лв. за възрастен, за деца - 4 лв. Студенти и пенсионери плащат по 5 лева. Паркингът пред пещерата струва 2 лв.

Край пещерата има тролей на Тарзан, места за хранене и разходки с джипове - не само до “Орлово око”, но и до близките местности Чаирски езера, Пияната гора и други. Двете природни чудеса са любим маршрут за туристите. В езерата, обградени с 2000 дка ливади, вирее планинска пъстърва. Едно от тях, обвито в мъгли и изпарения, заобиколено от дървета с причудливи форми, се нарича Магическото езеро. За него се носят легенди, че е обитавано от самодиви.

Наблизо е и другият феномен - Пияната гора. В нея дърветата не изглеждат нормално. Всички са наклонени в различни посоки, много са наполовина изкоренени, няма и един вертикален склон.

Свлачищните процеси в тази част са много бързи и горният земен слой постоянно се измества. Това води естествено до изкривяване на дърветата, а те се мъчат да възстановят вертикалното си положение спрямо земята. Резултатът - зигзагообразни и други странни форми. Местните туристически водачи препоръчват и откритата наскоро екстремна екопътека, която минава за една от най-атрактивните - Дяволската пътека. Тя може да бъде премината или от самото ждрело, или от южната част на общинския център Борино. Минава се през проломи по дървени конструкции. Пътеката представя съчетание от скални форми, водопади, водни каскади, ерозионни котли и скални венци.

Най-високата точка на трасето е 1356 м, най-ниската - 945 м, с наклони от 20-40 градуса. При скалните венци наклонът е над 70 градуса.

Дяволската пътека е направена в два кръга- малкият е с дължина 3,8 км, големият - около 10 км. Най-атрактивната част е преминаването под естествения скален Дяволски мост (Шейтан кьопрю) и през стеснения ждреловиден участък. Там се върви по дървени платформи, захванати със стоманени конзоли за скалите.