Това искат спасители от Бургас и Варна, които всеки ден се сблъскват с безразсъдни летовници

Девет удавени в морето на юг от Бургас за 3-4 дни. Много опасни вълни и подводни течения. И в повечето случаи летовниците не обръщат внимание на препоръките и изискванията на водните спасители. Те нямат права, освен да се помолят на туристите да излязат от морето, дори когато е опасно за тях, насила няма как да стане. Затова задължително трябва да има плажна полиция, която да задържа и глобява нарушителите на плажните правила, предава 24 часа.

Това искат спасители от Бургас и Варна, които всеки ден се сблъскват с безразсъдни летовници, които не се съобразяват с разпорежданията им за безопасно плажуване. А някои дори налитали на бой и сипели закани срещу водните гардове.

В САЩ и Канада има плажна полиция и глобите са солени. Нашата професия трябва да се защити, както е на лекарите, защото ние пряко жертваме и нашия живот, за да спасим някой, който е влязъл въпреки обявената забрана и опасност, казват гардовете.

“Нека за всяка ивица отговарят обучени плажни полицаи. Те да въдворяват ред, а не както е сега - при проблеми се обръщаме към Общинска полиция, но понякога ги чакаме дълго. А като дойдат, могат само да наложат глоба”, настоява старши спасителят от Бургас Петър Русев.

Сега наказанието е от 100 до 2000 лв., но най-често се налагали минималните. А след обжалване в съда често всичко приключвало със санкция от 20 лв. Според Русев и негови колеги огромна е нуждата всеки плаж да си има обучени охранители, които да имат правомощия да задържат туристи.

“Вярно, че в Америка сезонът е 8 месеца и там целогодишно има спасители и плажна полиция. При нас става дума за 4 месеца, но това не е малко. Нека органите на МВР, на Министерството на туризма да помислят какво да се направи. Ние сме спасители, не може да започнем да арестуваме туристи по плажа. Единственото решение, за да се намали водният травматизъм, е създаването на плажна полиция”, убеден е старши спасителят.

На практика едва 10% от хората се съобразяват с правилата и ни слушат, споделя доайенът на водното спасяване във Варна Георги Есов. Той има повече от 35-годишен стаж зад гърба си. Само в неделя той и екипът му са извадили повече от 30 души от бурното море на Централния варненски плаж.

Имал съм дни, когато плувките ми не могат да изсъхнат от вадене на удавници, не съм броил колко души съм спасил през годините, не това е важното.

Имаш пред себе си неуправляема тълпа от 200-300 души и се чудиш какво да правиш

Червеният флаг се вее високо, табели с правилата има навсякъде, но никой не слуша. Свирим, оставяме без въздух, но безрезултатно, разказва спасителят.

Има хора, които осъзнават стореното.

Преди дни например отишло при него едно семейство, жената прегърнала едно от момчетата и през сълзи му благодарила, че е спасил живота. Уверила, че никога повече няма да пренебрегва правилата на морето .

“Значи трябва да се опарите, за да разберете”, твърдят момчетата.

От дългогодишната си практика спасителите установили, че българите по-често изпълняват препоръките им, но с чужденците, особено с руснаци, англичани и германци, трудно се излизало на глава. Често те били доста неадекватни заради алкохол или дрога.

Не минава ден без обиди и заплахи. Преди дни двама англичани влизат в дълга разправия, защото се засегнали, че им ограничават правата със забраната да влизат във водата. Морето край Варна било много бурно, вълните - видими с просто око силни, но те държали на своето.

Междувременно многолюдно семейство се настанило в работната зона на спасителния пост,

която е оградена и забранена за плажуващи. Фамилията обаче точно пред поста харесала сянката - и точка. Наложило се да викат полиция.

Велополицаите, патрулиращи в Морската градина, се отзовават най-бързо, но това не изключва нуждата от звено, специално обособено за самия плаж.

Според спасители по цялата крайбрежна ивица това лято масово се пие алкохол по плажовете.

Чужденци направо си идвали с бутилките, не разчитали само на плажните заведения, където алкохолът е по-скъп.

“Като се доближим до тях, миришат на алкохол. Но се правят на интересни, хвърлят се в големите вълни, които са 4-5 бала. Но в морето има мъртво вълнение, дупки, ями. Скачайки във вълните, не си дават сметка, че силата на водата може така да ги обърне, че да се забият в пясъка и да счупят я крак, я рамо. Мислят, че на тях не може да им се случи, че са добри плувци, обаче за два дни 8 човека се удавиха. Това е абсолютен рекорд! Само за август жертвите са 29”, притеснен е Петър Русев.

Август беше месец с много инциденти, извадиха много хора моите момчета

Мъртвака, както наричат мъртвото течение, е много опасен.

Хората нямат никаква плажна култура, никаква дисциплина. Като дойдат на морето, и забравят всичко, няма сила, която да ги изкара от водата. Обръщат се и казват: “Ти ли ще ми кажеш да не влизам във водата?”.

Вълнение, предизвикано от вятър, наречен сулган и мелтем - ветрова вълна плюс мъртво вълнение, прави морето изключително опасно почти през целия август. В началото на месеца 9 дни мъртво вълнение и огромни вълни изнервиха до краен предел и туристи, и спасители.

После тъкмо се оправи за седмица, и отново от 4-5 дни морето е бурно и опасно. Наложи се на два пъти Общинска полиция да спира достъпа до моста в Бургас заради реален риск водата да отнесе хората, които слизат до плочата в края на съоръжението.

Морски вълци споделят, че такова лошо време се върти на 7 години. През 2016 г. отново имало много мъртвак и десетки удавени.

Самото мъртво вълнение хване ли, държи по 3, 6, 9 или 12 дни

И съветват да се избягват неохраняемите плажове, а при попадане в течение да се легне по гръб и да се запази самообладание. Не трябва да се плува срещу течението, а настрани, косо. Като се погледне от високо, течението е като река в морето.

Продължава около 50 метра навътре и спира. Но хората често се паникьосват, казват спасители.

Според водните гардове единственият начин за спасение, попадайки в мъртво вълнение, е хората да викат за помощ, да махат с ръка и да плуват по диагонал. А най-добре е да се къпят на групи, за да може, ако стане нещо около тях, да има кой да реагира.

През този сезон около 200 спасители охраняват плажовете във Варненска област, от 1 септември ще останат половината. Преобладават тези до 25 г. или в пенсионна възраст, комбинират младост с опит, по двама на пост, разказва Дирон Ръсовски, собственик на фирмата, която осигурява спасителите за варненските плажове.

Иван Георгиев, шеф на Водно-спасителната служба в Слънчев бряг: На всяка пясъчна ивица има по няколко човека, които се мислят за специални

- Г-н Иванов, след поредица от инциденти се заговори за създаване на плажна полиция.

- Със сигурност наличието на плажни патрули ще е от помощ на спасителите и ще респектира туристите. Дори само с присъствието си ще укротяват по-самоуверените туристи.

Факт е, че на всеки плаж има по няколко човека, които се смятат за по-различни от останалите и създават проблеми.

Лошото е, че понякога останалите започват да им подражават. Но спасителите не бива и не желаят да се натоварват с репресивни функции. Тяхната основна задача е наблюдение и при нужда извършване на спасителни действия.

- Вие имате солиден опит във водното спасяване. Как е организирана тази дейност в чужбина?

- Да, работил съм в България, Кипър и САЩ. Първото много важно е по нашите плажове да се разреши използване на специализирана техника – както е в Америка. Дали ще бъде АТВ, или нещо друго, то може да е много полезно при възникване на инцидент.

Сега спасителите тичат по пясъка, носят пострадалите на ръце. В Америка тези патрули са общински. Правят обходи, имат радиочестота на спасителите и когато стане инцидент, старши спасителят ги информира.

Те идват и поемат контрола над ситуацията. Там често нарушителите се наказват с полагане на общественополезен труд. Защо и тук да не бъде въведен подобен модел - пиян или дрогиран турист на плажа да бъде задържан за 24 часа, след което да положи обществен труд?

- Как виждате създаването на плажни патрули?

- Моето мнение е, че въпросните патрули трябва да бъдат към Общинска полиция. Но като имаме предвид сериозните проблеми с кадрите във всяка сфера, не съм оптимист. Ето това лято и командированите полицаи в Слънчев бряг са по-малко.

- Проблем ли е осигуряването на достатъчно спасители?

- Проблемът е, че липсва политика за сезонната заетост, необходими са и промени в нормативната уредба. Професията спасител е в пета категория труд, на ниво с чистач, а от спасителя се изискват едва ли не знания и умения като за първа категория.

Наредбата за водноспасителната дейност задължително трябва да се обнови. За всички тези проблеми обмисляме да организираме кръгла маса през октомври.