Почернената майка Деница Атанасова ще си вземе по-малката дъщеричка Десислава, която в момента е в социален дом в Русе, пише “24 часа”. В късния следобед на Великден бившият съпруг на Деница - Пламен Петров, преби до смърт голямата им дъщеря Пламена. Детето почина в спешното отделение на русенската болница. Според данни от аутопсията на детето са нанасяни удари с тъп предмет, ръце и крака.

Вчера Деница попълни и предаде на служители от отдел “Закрила на детето”, които я посетиха в дома й в Септември, необходимите документи, за да прибере Десислава. От една година майката живее в малкото градче на 20-ина километра от Пазарджик в апартамент под наем с приятеля си Марин, който напълно я подкрепя.

7-годишната Пламена и близо 4-годишната Десислава са дадени от съда на бащата след развода на родителите през 2011 г., защото майката нямала жилище, разказа вчера 26-годишната Деница. Тя не е виждала момиченцата си от лятото на миналата година, защото Пламен не позволявал. Лично той съобщил на майката, че по-голямата им дъщеря е починала, но без да споменава, че той я е убил.

“Пламен ми се обади по телефона на 20 април вечерта и ми каза: “Загубихме Пламена.” След това ми обясни, че детето е паднало, ударило главата си в печката, глътнало си езика и починало.”

Деница тръгнала веднага и пътувала 13 ч. с влак от Септември до Русе. Едва в местната полиция разбрала истината, че на детето сърчицето се пръснало от побоя. Следователката обяснила, че по телцето му имало следи от бой с точилка, юмруци и ритници. Не разрешили обаче да види дъщеричката си в моргата, разказва през сълзи майката.

Тя напуснала общинския апартамент в Русе, който бил даден на бившия съпруг малко след развода, защото повече не можела да издържа на побоите и психическия тормоз, а и нямало кой да помогне.

С майка си не поддържала връзка, след като се оженила за Пламен. Единственият човек тогава, който застанал зад нея, бил починалият преди 4 г. баща. “Татко ми помагаше за всичко - и финансово, и с децата. Докато той беше жив, Пламен не смееше да ни посяга, на мен и на децата. Страхуваше се от него. След като баща ми почина, нещата станаха страшни. Биеше ме постоянно. За най-малкото нещо. Дали съм сготвила неправилно яденето, или е пресолено - жесток побой. Ако съм похарчила примерно 2 лв. от семейните пари, пак бой. Ако съм излязла на кафе - бой. Просто ме биеше за всичко, за което можете да си помислите. Седях и търпях заради децата. Той имаше жилище, а аз нямах нищо - нито жилище, нито средства. Нищо”, разказва Деница.

Бащата Пламен получил общинския апартамент, защото в семейството му били 7 деца. Пенсиониран е по болест, тъй като лекарите открили киста в мозъка му. Тя потискала някои центрове и получавал афективно разстройство.

Когато ги биел с децата, постоянно повтарял, че никой нищо не може да му направи, защото е болен и освидетелстван, спомня си с ужас бившата съпруга. Поради това тя събрала смелост и един ден през 2012 г. си изкарала медицинско свидетелство след поредния жесток побой. После напуснала семейното жилище.

“Ако искате, ми вярвайте, ако Пламен ми е пред очите, лично ще го затрия. Защото той ми отне детенцето, едно от най-скъпите ми създания. Няма милост и пощада за този човек. Няма”, с твърд глас заявява Деница, докато бърше сълзите си.

Тя е била допусната да влезе в апартамента на бившия си съпруг, където е убита Пламена, когато сутринта на 21 април пристигнала в Русе. На масата видяла чаши и бутилки с алкохол. Дори Пламен да не е бил пиян, когато умъртвил дъщеричката си, той е имал гости и се е готвил за гуляй, категорична е Деница.

Тя разказва, че бащата се е издържал от детските надбавки за децата, от парите, които пращали майка му и сестрите му от чужбина, където работят, и от нейната издръжка. “Плащах по 120 лв. издръжка за двете деца. Признавам, че не съм ги изпращала винаги, защото се случваше често да нямам. Но колкото и когато съм имала, изпращах. Той може да рови в кофите за боклук и да задоволява себе си, но знам, че децата са гладували”, споделя майката. Тя е решена, ако законът позволява, да съди бившия си съпруг за кръвнина за убитата от него дъщеричка.

Деница е ужасена от мисълта, че бившият съпруг може да не бъде осъден за убийството. Според нея той заслужава възможно най-тежко наказание. Наясно е, че няма смъртна присъда, и смята, че трябва да получи до живот без право на замяна. Ужасена е, защото съдът може да сметне, че Пламен страда от психично заболяване и не може да носи отговорност за действията си.

Деница не крие, че не вярва на правораздавателната система у нас, като посочва собствения си опит от развода. Въпреки че пред съда е изтъкнала, че с децата са били подложени на системен тормоз и побой, магистратите са присъдили момиченцата на бащата с мотива, че тя няма апартамент.

“Ето до какво доведе това съдебно решение - убийството на момиченцето ми. Ако е психично болен, освидетелстван от ТЕЛК, защо му присъдиха децата тогава”, пита майката. Тя не крие и разочарованието си от полицията, където е подавала жалби след всеки побой, но никой не обърнал внимание. Обяснявали, че не се месят в семейни разправии.

“Е, сега се намесиха. Трябваше Пламен да убие детето, за да се намесят”, казва Деница. Жената не знае кога ще е погребението на Пламена. Казали, че тялото ще бъде освободено от моргата, след като приключи следствието. Майката е категорична, че ще присъства на погребението на дъщеричката си, но няма представа кой го организира. Самата тя е затруднена финансово. Деница не работи.

Наемът за апартамента, в който живеят с приятеля Марин, се плаща от него. Младият мъж работи във вагоноремонтния завод в Септември. Пред “24 часа” той потвърди, че изцяло подкрепя Деница и двамата ще вземат 4-годишната дъщеричка Десислава. “Марин е човекът, който истински ме разбира.

"След като напуснах Пламен и докато го срещнах, преживях много тежки неща, за които не искам да споделям”, обяснява почернената майка. Освен да вземе малкото си момиченце, което не позволили да види, когато била в Русе преди няколко дни, Деница е решила да завърши и средното си образование, за да може по-лесно да си търси работа.

Тя е учила до 10-и клас и обяснява, че напуснала училище по финансови причини. Притеснява се обаче, че няма най-необходимите неща за отглеждане на дъщеричката си.

“Ще ни трябва легло, дрешки, обувчици, въобще неща за едно 4-годишно момиченце. Нямам представа какво има в Русе, но едва ли ще мога нещо да взема”, кърши ръце майката. Апартаментът, в който живеят с Марин, е със стари мебели от хазаите. Приятелят изтеглил кредит, с който купили пералня и хладилник, но с това финансовите им възможности се изчерпали. Неговата майка, която изцяло ги подкрепяла, също обещала да помага.

“Ще окажем пълно съдействие на Деница Атанасова да вземе детето си и да го отглежда в семейна среда. Получихме уверение и от съжителя , че ще окаже материална и морална подкрепа. Той работи и получава добра заплата. Срещнахме се и с неговата майка, която е съгласна и ще им помага. В жилището има условия за отглеждане на детето. Радваме се, че то ще се върне при майката и ще израства при нея. Ние ще съдействаме жената да бъде регистрирана в Бюрото по труда за намиране на работа, ще получи подкрепа от колеги психолози. Ще съдействаме на Деница да продължи и образованието си, каквото намерение заяви”, казва шефът на отдел “Закрила на детето” в Септември Теодора Петрова, която заедно със социалния работник Виктория Пипонкова посети и разговаря с Деница Атанасова.

Те допълниха, че ще бъдат проверени възможностите за оказване и на финансова подкрепа на майката. Теодора Петрова отказа да се ангажира със срок за връщането на малката Десислава при майка , защото трябвало да се изпълнят всички законови процедури.

Тя увери обаче, че веднага ще уведоми колегите си от Русе, под чийто надзор е 4-годишното момиченце, за искането на майката да върне детето си, за което край Дунав все още нямали и представа.