Най-малко по пет деца с тежки увреждания постъпват годишно в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания с потребност от постоянна медицинска грижа в Русе.

Социалното заведение се управлява от сдружение "Еквилибриум", съобщи програмният директор на сдружението Елена Петкова, предава БТА. Капацитетът на Центъра е осем деца и почти винаги е запълнен.

"Повечето от децата, които постъпват при нас, са с тежки диагнози. Много често лекарите им отреждат живот до седмици или месеци. Слава Богу това се опровергава във времето, благодарение на много усилия и грижи, които полагаме, както и на допълнителни консултации със специалисти от Варна и София", казва Елена Петкова. По думите й, децата, настанявани в Центъра, са от различни области в България - Русе, Силистра, Търговище, Разград, Плевен.

"Грижата се определя като палиативна, защото се смята, че на децата им е отредено малко време. В 80 процента от случаите те са изоставени от родителите си. Въпреки отказа на майките още в родилния дом, ние осъществяваме контакт отново с тях. Насърчаваме ги да поддържат връзка с децата си, нищо че са с толкова тежки увреждания. Често успяваме. Това има огромно значение и за подобряване на състоянието им", обясни Петкова.

Американски семейства осиновяват деца с тежки диагнози

По думите й, се стига и до осиновяване, благодарение на общите усилия с отдел "Закрила на детето" и на РД "Социално подпомагане". "Много от децата, преминали през нашия център, са осиновени. Да, тези осиновявания са основно в чужбина, най-вече от американски семейства", каза Петкова. Тя коментира, че все още се удивлява от факта, че граждани на далечна Америка осиновяват деца от България.

"Мисля, че в основата стоят чисто хуманни подбуди от страна на американските семейства. Явно обществото функционира по различен начин от нашето и подкрепата, която получават осиновителите и осиновените деца, е много по-солидна", обясни програмният директор на "Еквилибриум". Тя даде за пример и история на осиновено от американско семейство дете.

"Преди няколко години семейство от Америка осинови дете с много тежка диагноза от нашия Център. Те са търсили точно такова дете, защото са имали свое биологично със същата диагноза, което е починало. И това не ги е отказало, а напротив - защото имат уменията и знанията как да се справят с подобна диагноза, го осиновяват. В момента имаме информация от семейството, че детенцето се развива много добре", разказва Петкова.

По думите й, в Центъра в Русе има и деца, чийто увреждания специалистите са успели да овладеят и да ги върнат в биологичните им семейства. За последните пет години случаите са поне седем. Други пет деца са изведени в приемни семейства. Историята на момченцето Мани /бел. ред. - името му е променено, за да се пази неговата самоличност/ е подобна.

Отписаният Мани - с успешна операция и в приемно семейство

Мани ще навърши две години на 26 август. Момченцето ходи, ако го държиш за ръка, прави и самостоятелни стъпки. Смее се на глас, пляска с ръце, общува с мимики. Разбира, ако му се скарат, сърди се. Всяка сутрин се събужда с усмивка. "Само допреди няколко месеца животът на детето е бил под въпрос", обясни Петкова.

Мани е приет в Центъра през лятото на 2019 година. Бебето страда от гигантска хидроцефалия - болест, при която главата се уголемява и нарушава жизнените функции. Майка му била категорична, че не може и не желае да се грижи за него. Според лекарите, прогнозите не били обнадеждаващи. След като Мани е настанен в Центъра за постоянни медицински грижи на "Еквилибриум", екипът от специалисти не спира да търси мнението на различни неврохирурзи. Така се свързват с проф. д-р Христо Цеков от София. Той преценява, че е възможно оперативно лечение, което преминава успешно, а процедурата изисква специален имплант. След това екипът на "Еквилибриум" насочва усилията си на Мани да му се осигури семейна среда.

Детенцето днес вече има свое приемно семейство, където се чувства щастливо и обичано. Посещава и дневния център за деца с увреждания към обединени детски услуги "Слънчо" на "Еквилибриум". Специалистите наблюдават значителна положителна промяна в емоционалното му и физическо развитие, след като детето е настанено в семейна среда.

"Поддържаме непрекъсната връзка с майката, която е в чужбина. Изпращаме ѝ актуална информация за Мани и осъществяваме онлайн срещи между нея и детето. Насърчаваме я, когато е готова, да се съберат отново заедно", разказа Елена Петкова.

По думите й, екипът в Центъра не се отказва, тъй като всяко усилие в името на децата си струва. В него работят 13 служители - пет медицински сестри и още толкова детегледачки, социален работник, педиатър и кинезитерапевт. Петкова каза, че държавата помага, но всяка помощ от дарител е добре дошла, тъй като разходите по грижата за децата с тежки увреждания не са никак малко.