Доц. Николай Димитров коментира нуждата от регулиране на инфлуенсърската дейност

След като видео, в което популярната фолкпевица Диона рекламира енергийна напитка, предназначена за шмъркане, предизвика бурни дискусии в социалните мрежи, мнозина започнаха да поставят въпроса за отговорността на известните лица към младото поколение. Тези дискусии доведоха и до предложения за въвеждане на закон, който да регулира дейността на инфлуенсърите. Във връзка с темата, социалният психолог доцент Николай Димитров споделя своето мнение пред 24 часа.

Той отбелязва, че модата винаги е била част от масовото общество и играе роля в приобщаването на индивидите в една иначе разединена социална среда. Според него инфлуенсърството не е ново явление, но неговото значение се е изместило през последните години – от социална роля към чисто търговска. Докато в миналото обществото е гледало на личности като Мартин Лутър Кинг, Индира Ганди или Коко Шанел като на влиятелни фигури, сега този статут е приписван на хора, които печелят от рекламиране на продукти в социалните медии.

Инфлуенсърите, според доц. Димитров, повишават потреблението и формират предпочитанията на своите последователи – дори и в политическата сфера. За мнозина от младите хора инфлуенсърството изглежда лесен и добре платен начин за препитание, но реалността е различна. Много малко от тях успяват да се задържат на върха, а още по-малко могат да живеят само от това, което публикуват. В действителност зад тези популярни личности стоят цели екипи от професионалисти – стилисти, гримьори, оператори и други.

Често обаче се случва някоя известна личност да бъде замесена в скандал, свързан със съдържанието, което споделя в социалните мрежи. Именно поради това започват да се чуват призиви за въвеждането на регулации и санкции за тези, които прекрачват границата.

Въпреки всичко, доцент Димитров смята, че въвеждането на закон, специално насочен към инфлуенсърите, не е необходимо. Според него съществуващите закони вече предоставят достатъчна база за регулиране на дейността им, тъй като тя може да бъде разглеждана като търговска или рекламна. Най-големият проблем ще бъде доказването на това кога инфлуенсърът действа в рекламна роля и кога просто споделя личното си мнение.

Друг съществен въпрос е кой и как ще определи границата между „безплатно“ и „платено“ одобрение. Съществува и сложността на дефинирането на аудиторията на инфлуенсъра – кой е приятел, кой е последовател, кой е фен? Интернет пространството е сложно за контролиране, а понятието за приятелство в социалните мрежи е разтегливо и субективно.

Психологическата връзка, която инфлуенсърите изграждат със своята аудитория, също е важен аспект на феномена. Зрителите често възприемат медийните личности като свои приятели, въпреки че това взаимодействие е илюзорно. Въпросът е как точно да се определи границата между реалността и въображаемото, особено в интернет пространството.

В заключение, доцент Димитров подчертава, че всякакви предложения за нов закон в тази област вероятно ще се сблъскат с трудности при дефинирането на инфлуенсърската дейност. Според него е важно да се помни, че инфлуенсърството не е просто „шега“, а може да има сериозни последици за младите хора, които го възприемат като пример за подражание. Въпреки това, той вярва, че критичното мислене и личната преценка на хората, изградени най-вече в семейната среда, играят ключова роля в това как възприемаме рекламните послания и какво решаваме да купим.