За софиоцентризма, за управлението на ГЕРБ и за другите наши беди...

Една от големите грешки на нашите управници преди 89-та, и най- вече след нея, бе неравномерното развитие на отделните региони и градове. Подкрепянето на едни, за сметка на други.  Но през соц-а, колкото да отиваме в другата крайност и да го отричаме напълно, все пак, имаше повече мисъл и порядък. Имахме дългосрочно и краткосрочно планиране, дори цяло министерство, наречено Държавен комитет по планиране. Съществуваше, все пак,     някаква мисъл, отговорност. И макар икономиката ни да не цъфтеше, особено през 80-те години, и да зависеше главно от СССР и СИВ / Съюза за икономическа взаимопомощ между соц страните/, държавниците полагаха  усилия да подредят някак нещата,  както и нещо много важно и забравено днес – да имат грижата за цялата държава, за равномерното развитие на отделните региони. А сега? При този див, първобитен капитализъм хаосът измести напълно планирането. И тъй като ние, българите, не сме много дисциплиниран и подреден народ, / като германците или японците, които оправиха разрушените си след световната война държави само за десетина години, та се заговори за „германско” и „японско чудо” /, у нас след преломната 89- та година стигнахме до криза, в както не сме били и след войните. 

Разбира се, причината е преди всичко в самите нас, в неумението да избираме управниците си и в глупостта ни да ги преизбираме.

Защото немалко от онези, които избрахме след преврата, се оказаха от  ниско качество – жадни за власт и пари и при това некадърни, безотговорни,  да, с една дума - от съвсем ниско качество. Някои от тях са истински карикатури на държавници и народни избраници. Та затова резултатите са налице. Да, настъпи истински, неспасяем хаос във всичко.  Да не говорим за енергетиката, промишлеността/ доколкото я има/, земеделието, транспорта, пътното строителство, туризма, здравеопазването, просветата, културата, социалното дело... Появиха се и министри- калинки, които съсипаха цели отрасли.

Сега, половината България, Северът, е в пълен упадък, стопански, социален, демографски

а Югът е значително по- добре. И тази драстична разлика се усеща доста осезателно от десетина години насам. От появата на ГЕРБ. Да, дори и с просто око се вижда, когато прекосиш с кола или влак регионите на Пловдив, Бургас, Стара Загора  и дори Хасково, Благоевград, да не говорим за София, колко по- добре са те от напълно западналите области на Видин, Силистра, Русе, Разград, Добрич, Велико Търново, Ловеч,  Плевен, Търговище, Враца, Монтана...

И защо е така? С какво българите от Севера са заслужили да живеят по-бедно от тези в София, Бургас или Стара Загора?

Защо за тях няма работа, няма инвестиции, няма ги дори и прословутите „висококачествени”  „бойкови магистрали”, с които той не непрекъснато се хвали, при това поглъщащи огромни пари и постоянно в ремонти. 

Защо разликата между средната работна заплата в столицата и тази във Видин, Монтана или Разград е обидно голяма?

Това второ качество хора ли са? Нима те нямат нужда от работа, от по- нормален живот?  Мнозина продават земи и имоти и тичат към столицата и още два- три града, защото в  своите родни места повече не могат да живеят. Ежегодно десетки хиляди емигрират по света. Защо властта не мисли за тази аномалия?  И защото всички се струпват в София, Пловдив, Варна и Бургас, а всички останали региони са изоставени от държавата?  Преди известно време премиерът гордо заяви: „Вижте около Пловдив! Завод до завод!”

А аз бих му отговорил: „Вижте в един от големите, водещите и най- стари индустриални центрове у нас, европейския Русе, през който като дунавско пристанище към Европа започва индустрията на България. Затворени или дори сринати със земята заводи и магазини, които ежедневно фалират и един прокълнат „път- убиец” Русе- Бяла- Велико Търново в „страната на герберските магистрали”! А за магистралите да не говорим...Това е друга тема.

И всичко у нас, за броени години, се струпа в София, без никаква мисъл за страната, за бъдещето й, бъдещето на българите, много от които са принудени да напуснат родните си места, поради липса на работа, ниския стандарт в страната. За столицата се хвърля една огромна част от средствата и ресурсите на България за сметка на цели региони.

Град, който беше с генерален план за около половин милион жители, при това доста удобен и спокоен за живеене, чист, озеленен с прекрасна рилска вода, с добър транспорт и комуникации. Беше, да беше!  А сега пренаселен от близо два милиона. И непрекъснато расте и набъбва за сметка на цяла България.  А тя се свива като шагренова кожа!  Като на хиляда жители се падат „само” 600 автомобила /!/, произвеждащи вредни за здравето ни емисии. Град, в който въглеродният двуокис ежегодно убива 1000 души, който се задъхва от замърсяването, недобрия транспорт. Град с презастрояване дори в малкото тревни площи, зони за отдих и детски площадки /тук не искам да припомням за скандалната, срамна история в Младост/, град с десетки квартали- села или гета, с лош транспорт, лоша инфраструктура, без добра връзка с центъра / освен ако не са близо до метрото, което съвсем не покрива града, а и е няколко пъти по- бавно от световните стандарти, но все пак, добре е, че го има!/, град, в който можеш да пътуваш от Гарата до своя блок „само” за около час- час и половина...И ако пък решиш да отидеш на театър, опера, музей или концерт или просто да се разходиш из центъра и нямаш връзка с метрото, ще трябва да отделиш доста от времето си, а връщането  вечерта до „гетото”  ще е наистина сериозен  проблем. В комплекса Овча купел, например, видях големи многоетажни блокове- цитадели, „посадени” след една хълмиста местност без улици, тротоари, осветление, без никаква инфраструктура!  На места сякаш не си в столицата, а сякаш си на село или по- точно насред полето, защото и в селата е по- уредено отколкото в някои квартали на столицата ни...  Да не говорим за острата нужда от детски градини и ясли – в София за повече от 10 000 деца няма места в тях.

И защо новите инвестиции в икономиката и промишлеността са само за София? Защо там непрекъснато се откриват нови предприятия и заводи, а в повечето региони не се прави нищо? В трагично положение е, например, Видин, някога  силно развит индустриален център, а сега? Там дори областната болница е пред закриване, останала е с двама лекари и няколко сестри! Звучи невероятно, но е факт!

 Наистина, не е нормално общините в цялата страна да зависят от София и от правителството, по-точно от управляващата в момента партия- мафия да получават по- големи бюджети. Това води до възхода на едни и упадъка на други! Меко казано: несправедливо, ненормално е!

 Да, така е в София, управлявана от Б.Б. и  от г-жа Фандъкова /ще бъде интересно дали отново ще се кандидатира за кмет, след тези големи, видими успехи?!/.  Защото през нейните два мандата София се превърна в един пренаселен, презастроен, погрознял, замърсен, шумен, неудобен град. Един град с голям център, за чиито безполезни ремонти се хвърлят милиони и траят по 400 дни /  като този на ул. „Граф Игнатиев”, същинска сага,  по-дълго от Руско- турската война!/, както следват ремонти на ремонтите и накрая – едно нищо. Един кич! Но затова пък една улична пейка там струва близо 1000 лева. Да не говорим за тоалетната за 300 000 лева! А в редица от крайните квартали - мизерия и хаос. Вижте най- близките до нас столици – Белград и Букурещ. Чистота, зеленина, бърз и удобен транспорт, прекрасни паркове и места за отдих, много музеи, добре поддържани паметници на културата...

Софиоцентризмът наистина вреди сериозно на България.

България заприлича на бананова република.

Струпването на всичко на едно място е неудобно за жителите на столицата и от друга страна пречи на развитието на цялата страна. След време  повече от половината България ще се струпа в задъхващата се София и ако властта спре за малко да мисли за себе си и реши да поработи за България, този процес няма спре. И без това загинаха стотици села, а големи, цветущи в близкото минало градове се свиха и западнаха. Закриха се повече от 1000 училища, читалища, социални домове, домове за сираци. Да не говорим за закритите индустриални предприятия. Наистина, това ненормално, стихийно нарастване на населението в няколко градове, за сметка на останалите – по- голямата част градове не може да се види в нито една друг страна на ЕС и не само на Съюза в нашата Европа.

Ако погледнем най- близката до нас, Румъния, която е с 23 милиона население и столица с три милиона, ще видим, че съотношението столица – държава по този показател не е ненормално, както е у нас.

В северната ни съседка се съхраниха селата и малките градове, съхрани се и земеделието, което е основата, базата на всяка държава. Там няма такава драстична централизация в Букурещ в ущърб на регионите, а областните/ окръжните – и по- малките, и големите центрове са запазили населението си и се развиват нормално.  А  емиграцията от Румъния процентно е доста по- малка от тази от България. Там и стандартът на живота е по- висок. Ако отидете в големите градове като Клуж, Яш, Брашов, Тимишоара, Констанца, Търгу Муреш ще видите как добре се развиват в всяко отношение – от индустрията до културата. А и в по- малките като Търгу Жиу  или  Сибиу има промишленост, строителство, култура.  

А у нас държавата обърна гръб на културата и иска тя да се самоиздържа с измислените от ГЕРБ „делегирани бюджети” – абсурд,  наистина без аналог в света!

Автор: Огнян СТАМБОЛИЕВ, ПЕН - България