Спомняте ли си как слугинските медии величаеха своя началник Борисов като голям дипломат? Защото той не само помни, но и явно е повярвал на тези ласкателства

Днес самият той изсипа куп примамки като за шарани от екрана на държавната телевизия като благоволение и награда за дългото й послушание. Явно така я разбира дипломацията- крещиш и обиждаш през цялата предизборна кампания, а в нейния последен ден заменяш тоягата с моркова и започваш да къткаш досегашните си най-големи врагове с оферти за партньорство сякаш нищо не е било, пише Иво Инджев в своя БЛОГ. 

Привидя като свои естествени съюзници “Демократична България” и “Продължаваме промяната”, което си е жива дискредитация за тях. Нещо като да обявиш, че една жена ти предлага да ти удовлетвори “човешките потребности”, пък после тя да се оправя сама в оправдателен режим, че я клеветят. Това е стар номер на едни другари и другарки, които обичат да очернят някого с намеци и внушения, че всъщност става дума за “наше момче”, което само се прави на черна овца, но си е червена и е неразделна част от стадото им.  

Получи му се като в онзи афоризъм за дипломацията като изкуство да повтаряш “добро куче” докато намериш камък. Само че неговата бухалка стърчи зад гърба му прекалено явно, за да му се върже някой на интригантството. 

Кирил Петков вече отхвърли съмнителното предложение за близост и не се съмнявам, че това ще направят и от “Демократична България” ( може вече да се го сторили докато пиша този текст). Очевидно е, че интригата ще си остане ялова, но пък интригантът настоява да продължи да го играе главен раздавач на порции, без когото нищо важно не може да се случи в политиката. В най-буквалния смисъл на думата вчера той истеризираше срещу “ негодниците”, “дебилите” и “койотите” ( последните му бяха на устата миналата седмица), а днес дефилира като прероден антипод на самия себе си.

От самия себе си дори бил готов да се откаже ( в името на нашето добруване, разбира се)- нещо такова ни съобщи с прозрението, че не може да стане пак премиер , поради което имал в главата си името на друг, който трябвало да бъде с профила на Лозан Панов. Отново интрига! Надушила “кръвопускане” в тялото на “Демократична България” след критичните забележки на Лозан Панов към коалицията, акулата от Банкя бърза да захапе раната и да “помогне” със зъби така, че приятелският огън да се превърне в братоубийство.

Да те погали Методиевич си е звучен шамар, но шумът от него не може да заглуши факта, че сикаджията, раздаващ от години шамари на непослушните и благини на  лакомниците около себе си, най-после е разбрал, че няма да го бъде повече никога в тази роля. Но от тази поза не се отказва! Иска си я и я играе. Така разбира “достойното” слизане от върха и от сцената на своя моноспектакъл.