През годините силата и смисълът на думите "Обичам те!" са се видоизменили доста. От една страна, ги изричаме просто така. Казваме ги лесно, на всеки, без да влагаме емоцията, която предполагат. Но от друга, все по-трудно намираме хора, към които наистина изпитваме обич. А дори и да ги имаме, забравяме или не смятаме за нужно да има го кажем.

Понякога ни е страх да дадем гласност на чувствата си, защото е възможно да не ни разберат правилно. Искаме да кажем на приятел/ка колко много ги обичаме, но дали няма да помислят, че гледаме на тях не просто като на приятел. Или обратното...  Успяваме ли наистина да усетим различното значение на едно и също изречение?! 

Разбира се, зависи от това какъв човек си. Но влияние оказват и религиите, културите, обществото, в което живее всеки от нас. 

Японският език е пример за това как културата на един народ не допуска заветното "Обичам те!" да загуби значението си.

Японците използват 3 различни израза, за да изкажат точно какво чувстват към всеки, когото обичат. Те казват "Daisuki" на приятели и хора, които харесват. При по-сериозни взаимоотношения използват "Aishiteru". А към човека, с когото искат да прекарат живота си - "Koishiteru".

Любовта е сложно нещо. Винаги съществува риск да останеш неразбран. Но донякъде и в това се крие магията й.

Не спирайте да обичате. На какъв език ще го кажете, как и дали изобщо ще го направите - няма никакво значение, стига наистина да го усещате. И все пак не забравяйте, че дори и да знае човек, че е обичан, има нужда и да го чуе понякога.

А вие казахте ли днес "Обичам те!" на любимите си хора?