Смъртта на Михаил Горбачов е като гасенето на последната мъждукаща лампа, осветяваща спомените за стария свят

Свят и време, в които политиците имаха воля и характер, а хората имаха надежда.

Горбачов, заедно с още неколцина — всичките вече покойници — имаше смелостта и куража да обърне тази земя с главата надолу. Неговата "перестройка" тогава накара нашият държавен ръководител Тодор Живков да каже: "Време е да се снишим, другари!". Може би възвисяването не ни е в кръвта, не знам.

Та, представете си само: Горбачов тегли чертата на СССР и даде старт на процесите в цяла Източна Европа. Представете си какъв кураж и какъв мащаб на мисълта са необходими, за да се поеме по посока, която не просто ще промени нещо, не просто ще промени една, или две, или три държави, а ще промени драстично живота на около половин милиард човека.

В момента, в мрачните и безперспективни времена на обърканото ни настояще най-младите, най-новото поколение, "Gen Z", яростно са се заровили в 90-те години на отминалото столетие — тази декада е основен източник на днешното вдъхновение. И предполагам, че това е така, не само защото "Gen Z" са заченати в края на 90-те, но и защото онова десетилетие може и да не предлагаше високоскоростен интернет, но предлагаше надежда в изобилие.

90-те преливаха от надежда и бяха фращкани с надежда, в тяхното начало надеждата беше единственото, което се намираше навсякъде. А в момента е дефицитна, почти контрабандна стока.

Тази надежда я донесе Горбачов. После много неща се объркаха, но пък и затова света се върти — за да можем да си я върнем.

Да си върнем надеждата е нашата част от сделката. Неговата част той си я е изпълнил.

Мартин Димитров