Много факти по казуса отварят въпроса справедливо ли беше санкционирана фирмата

Помните ли как цялата държавна машина се стовари върху фирмата за детски стоки "Хиполенд" през 2020 г., след като по време на летните протести срещу правителството и главния прокурор Иван Гешев собственикът ѝ Мариан Колев открито застана на страната на недоволните. Повод за реакцията му бе, че синът му бе сред "респектираните" от полицията демонстранти. След това обаче фирмата стана обект на масирано внимание и проверки от НАП, митниците, МВР, Държавната агенция по метрология.

Комисията за защита на конкуренцията пък глоби фирмата със 124 590 лв. за заблуждаваща потребителите реклами. 124 хил. лв. е минимална санкция, отнесена към оборота на фирмата. Стои обаче въпросът дали в случая с една легална санкция не се преследват паралегални цели и да се покаже на бизнеса, че който има възражения срещу силните на деня, нищо добро не го чака, пише Доротея Дачкова в коментар за вестник СЕГА.

Съдебната сага по случая претърпя интересни обрати и в края на миналата година приключи окончателно с решение на Върховния административен съд. По делото участваха съдии, за които остава съмнението дали не трябваше да си направят отвод. В крайна сметка "Хиполенд" излезе като губеща от казуса, но предстои да видим дали той няма да се пренесе в полето на Европейския съд по правата на човека. А случаят не трябва да се забравя, защото всеки може да е следващият на мястото на магазина за играчки.

По делото се произнесоха цели 4 съдебни състава, тъй като то мина през двете инстанции два пъти. Първи през пролетта на 2021 г. беше съдия Георги Николов от Административния съд София-област. От неговото решение се разбра, че производството срещу "Хиполенд" е стартирало по сигнал на гражданин, че компанията прави промоционална кампания за продукти, без да уточни, че количествата им са ограничени. КЗК прави извод, че наистина посланията на дружеството за промоцията са заблуждаваща реклама, тъй като в голяма част от каналите за комуникация - Facebook, Instagram, Gооglе, онлайн магазина и съобщенията по имейл до клиентите нямало указание, че количествата на промотираните продукти са ограничени.

И макар и в сайта на компанията да било отбелязано, че "Хиполенд" не гарантира изрично наличността на стоката към момента на приключване на поръчката", там пишело също, че стоките можело да се купят и от физическите магазини. Според КЗК това послание се възприемало от потребителя в буквален смисъл, като оставяло впечатлението, че ако покупката не може да се осъществи в онлайн магазина, то продуктът можело да бъде купен във всеки физически магазин през целия период на промоцията. Според комисията хората щели да ходят до магазините да търсят исканите продукти, и като не ги намерят, щели да си купят други.

Съдия Николов обаче прие, че КЗК е приложила неправилно закона и не е преценила доказателствата. За да се определи, че една реклама е заблуждаваща, едновременно трябва да са изпълнени три предпоставки - да има реклама, посланието ѝ да е подвеждащо, да повлияе на икономическо поведение на субектите, като по този начин да нанася, или да е способно да нанесе вреди на конкурент.

Според съда рекламното послание на "Хиполенд" не е заблуждаваща реклама. Съдията приема, че в сайта на "Хиполенд" коректно е предоставена информация за наличностите - когато даден продукт го има, бутонът "налично" е активен. "Несъмнено желаещият да закупи промоционалната стока се явява надлежно информиран за нейната липса", обяснява съдът. И допълва, че посланието, че магазинът не гарантира изрично наличността на стоката към момента на приключване на поръчката е пределно ясно. Магистратът обяснява и азбучния принцип на промоциите - те предполагат ограничени количествата и това именно е логичното разбиране на всеки потребител.

"Нелогично звучи съждението на КЗК за създаване на впечатление у потребителя за неограниченост на предлаганите стоки в рамките на промоцията. В тази връзка в икономическата теория съществува един основен принцип - "ограниченост на ресурсите", който се проявява в липсата на баланс между потребностите на хората и средствата за тяхното удовлетворяване. Т.е. каквато и продуктова наличност да е притежавал към момента на стартиране на промоцията търговецът, вероятността от нейното изчерпване предвид стимулираното търсене, хипотетично би могла да бъде изчерпана", обяснява съдът.

И допълва, че в кампанията участват 2550 броя от 99 артикула. В последния ден е имало останали 1558 броя от 93 артикула, т.е. не може да са приеме, че не е било осигурено достатъчно количество от рекламираните стоки в рамките на цялата кампания.

Решението на съдия Николов беше атакувано пред Върховния административен съд. И съдиите Татяна Хинова, Тодор Петков и Красимир Кънчев (докладчик) отмениха акта на долната инстанция и върнаха делото за произнасяне от друг състав. Пред върховния съд прокуратурата пледира, че решението на съдия Николов е правилно и законосъобразно и трябва да бъде оставено в сила. Тримата върховни съдии обаче приеха, че то е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. "Съдебният състав не е възприел коректно мотивите на КЗК и е изместил предмета на спора", смятат върховните магистрати. И обясняват, че административният съд е следвало да провери дали в магазините на "Хиполенд" са били налични промотираните стоки по време на рекламния период. Дават се и указания каква експертиза е трябвало да назначи съдът.

Така делото се озовава при Милка Итова.

Тя беше член на предишния състав на Висшия съдебен съвет и когато мандатът ѝ приключи се възползва от т.нар. кариерен бонус, който важеше по онова време - да си избере къде да работи. Итова избра да не се връща в Софийския градски съд, а предпочете Административния съд на София-област.

Митова назначи експертиза, заключението на която е, че "наличността на рекламираните продукти е изключително малка. За някои от продуктите са налични по-малко от пет бройки и то разпръснати по магазините в цялата страна. (...) В централния склад на дружеството почти липсват бройки от рекламираните продукти, а същите се намират в магазините в страната". Съдия Итова потвърждава всички изводи на антимонополната комисия и оставя решението ѝ в сила.

"Хиполенд" отново отнесе казуса до Върховния административен съд. Така на 12 декември м.г. той се произнася окончателно. Съдиите Кремена Хараланова, Мария Радева (докладчик) и Таня Дамянова този път не намират пороци в акта на долната инстанция и го потвърждават. А с него и санкцията за "Хиполенд". Както и при първото гледане пред ВАС, прокуратурата пледира в полза на "Хиполенд".

Според върховния съд обаче магазинът е използвал заблуждаваща реклама, която е подвеждала за наличността на стоките. "Некоректният търговец, който привлича с реклама на продукт, който не е в наличност, разчита на това, че потребителят веднъж влязъл в магазина/онлайн, дори да не открие рекламирания продукт, ще се насочи към друг и вероятността да закупи друг продукт е реална. Именно това е потенциалната увреда на конкурентите, тъй като дори те да притежават същата стока, те не са я рекламирали и съответно вниманието на потребителите е отклонено по некоректен начин", разсъждават върховните магистрати.

Те напомнят и че въпросната рекламна кампания се е случило по време на пандемията, когато онлайн рекламирането и пазаруването е било обичайно. Тъй като продуктите почти липсвали от централния склад, те трябвало да се изискват от магазините в страната и това забавяло закупуването на продукта "и е логично да подтикне потребител да се ориентира към друга стока от подобен вид". Това е потенциална вреда за други конкуренти, които предлагат същия продукт на сходна цена, продължава ВАС. И допълва, че наложената санкция е близка до минимума - 0,2% от размера на нетните приходи на дружеството.

Зад привидна загриженост за потребителите прозира арогантна институционална саморазправа с бизнесмен заради политическата му позиция, коментира адвокат Михаил Екимджиев съдебното решение пред "Де факто" и го определи като скандално. "То не просто е лишено от юридически разум и морал, но съдържа категорични данни за злоупотреба с правомощия от страна на съдебните състави", смята той.

Зад привидно легитимна процедура, при която се налага глоба за твърдяната нелоялна конкуренция, всъщност прозира институционална саморазправа с права от протежета на Бойко Борисов и ГЕРБ с човек, който е декларирал политическата си позиция срещу това клептократско управление, участвайки лично в протестите от пролетта и лятото на 2020 г. и давайки публичност на своя гняв срещу малтретирането на сина му от ръководеното от ГЕРБ МВР.

Адвокатът припомня подозрителните факти около казуса. В КЗК участват хора, които са излъчени от парламентарното мнозинство, доминирано от ГЕРБ, на които беше удължен мандатът. Съдията Итова многократно като член на ВСС е изразявала позицията си в подкрепа на главния прокурор и на статуквото в съдебната система срещу, което в същото време бяха и протестите, в които участваше и Мариан Колев. Във втория състав на ВАС участва съпругата на Емил Радев, двукратно избиран за депутат от ГЕРБ, а понастоящем и евродепутат, също избран от ГЕРБ. И в тази ситуация елементарния професионален морал изисква поне тази жена да подаде отвод при цялата публична натоваренст на казуса с протестите и позицията на Мариян Колев срещу управлението на ГЕРБ и главния прокурор.

Екимджиев смята, че в такъв контекст казусът може да бъде представен и на вниманието на съда в Страсбург. Такъв тип нарушения са характерни за Русия, Турция, Молдова, Грузия, бившите съветски републики, в компанията на които за съжаление се оказва и нашата демократична европейска и правова България, казва той.