Два казуса с много неизвестни и с наистина опасен заряд: случаят "Гебрев" и аферата с тайнствените милиони от Венецуела. Какво се знае дотук? Крие ли се нещо?

В разстояние на десетина дни българските специални служби, прокуратура и Министерство на вътрешните работи получиха няколко ъперкъта от партньорски служби. И така предизвикаха въпроса с какво всъщност се занимава ДАНС, след като се налага американските и британските служби да я сръчкват с информация, обобщава Емилия Милчева в Дойче Веле.

Макар да е трудно да се снишиш пред такива скандали, попаденията оставиха безсловесен премиера Бойко Борисов, който до момента не е коментирал нито един от скандалите - нито, че един от предполагаемите участници в покушението срещу бившия руски агент Сергей Скрипал очевидно е бил замесен и в опит за отравяне на българския бизнесмен Емилиян Гебрев през 2015 година, нито, че по адвокатска доверителна сметка в малка българска банка са пристигнали преводи от Венецуела, прехвърлени в трети страни.

В рамките на броени дни двама посланици - на Великобритания и на САЩ - посетиха Борисов в Министерски съвет, което направи проблемите още по-видими. Българският премиер прие и друг високопоставен гост - генерала от резерва Уесли Кларк, бивш главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. Формално обявеният повод е борбата срещу организираната престъпност и контрабандата, а Кларк се изявява в качеството си на консултант на швейцарска организация. “Тук сме, за да видим как още можем да помогнем на България в тази посока”, заяви Уесли Кларк сред срещата в Министерски съвет, което някак хвърля сянка върху прокламираните от премиера успехи срещу контрабандата (на цигари).

Случаят "Гебрев"

Но да се върнем към случая с отравянето на Гебрев, бивш служител на държавната фирма за търговия с оръжие “Кинтекс”, а днес собственик на оръжейни заводи. Покушението срещу него е от април 2015, но чак през октомври същата година Софийска градска прокуратура възлага разследването на столичната полиция. Спряно е няколко месеца по-късно, през април 2016, защото извършителят не е разкрит. Сега се подновява заради информацията, че 45-годишен служител на руското военно разузнаване (ГРУ) с агентурно име Сергей Федотов е влизал три пъти в България - през февруари, април и май 2015 година. Въпросният Федотов има връзка с отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия с нервнопаралитичното бойно вещество “Новичок”.

Както добре си спомняме, България не експулсира нито един руски дипломат заради аферата “Скрипал”, а през октомври миналата година премиерът Борисов заяви пред журналисти в Брюксел, че няма доказателства и “към този момент това не стои на дневен ред, но много внимателно, с пълния обем енергия на службите, работим по всеки сигнал по всички тези въпроси (…) и в пълна координация с евроатлантическите служби”. Броени дни преди това изявление Емилиян Гебрев е изпратил писмо до главна прокуратура, в което е съобщил, че по всяка вероятност е бил отровен с вещество от групата на “Новичок”, използван при покушението срещу Скрипал и дъщеря му. Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи за писмото едва тази седмица.

Когато Борисов обявява в Брюксел, че експулсирането на руски дипломати не стои на дневен ред, разследването за отравянето на Гебрев вече е било възобновено, като е била съставена работна група от прокурори, служители на ДАНС и полицаи. Трудно е за вярване, че премиерът не е бил уведомен.

До посещението на британската посланичка Ема Хопкинс в Министерски съвет българските институции бяха доста смълчани. А след вчерашното изслушване пред парламентарната Комисия за контрол на спецслужбите стана ясно, че София очаква британските ѝ партньори да установят дали Гебрев е бил отровен с вещество от групата “Новичок”. Или както обяви главният прокурор Сотир Цацаров: "Единственият начин, понятен нам, за да установим дали това е или не е “Новичок”, представлява изследване, което могат да направят само британските власти“. Затова в Лондон са изпратени всички данни, с които разполага българската прокуратура, в това число и заключенията на лабораторията на финландския институт за проверка по Конвенцията за химически оръжия, поръчани и платени от самия Гебрев. Интересна подробност е, че Гебрев и другите двама оцеляват благодарение на неговата досетливост, че е бил отровен. Следва спешен прием във Военномедицинска академия - единственото лечебно заведение в България, чиято Клиника за инфекциозни болести разполага с оборудване и специалисти по медицински отговор на биотероризъм.

Общият извод дотук е, че българските институции не желаят да поемат отговорност. А това не може да се нарече лоялност към партньорите от НАТО. Докато в Лондон работят, прокуратурата и спецслужбите ще правят следното: ще се опитат да установят самоличността на руски и полски граждани, с които Гебрев е вечерял два пъти през април. Което едва ли би отнело много време. От думите на Цацаров пред Комисията за контрол на службите се разбра, че засега съвпадението във времето е единствената връзка, която може да се направи между агента на ГРУ и отравянето на Гебрев.

За да не бездействат, българските проверяващи ще изискат и информация за оръжейните сделки към момента на покушението срещу Гебрев - справка, която няма да отнеме повече от няколко часа работа на Междуведомствената комисия за оръжейните сделки към Министерството на икономиката. Именно министърът на икономиката Емил Караниколов се опита през 2017 да експроприира оръжейната фирма “Дунарит”. След фалита на КТБ, предприятията от нейната орбита станаха обект на засилен интерес от страна на кръгове, свързани с бившия съратник на мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев - Делян Пеевски. А “Дунарит” е атрактивно дружество - нетната му печалба за 2016 година възлиза на 29 милиона лева. Причината за неговия подем, но и на целия оръжеен сектор в България, достигнал оборот от над 1,7 милиарда лева през 2017, е известна - конфликтите в Близкия изток и в Украйна (Донбас). Затова и някои, като Валери Симеонов например, смятат, че за отравянето на Гебрев е отговорна Русия. Целта, според него, е била да се осуети закупуването на “Дунарит” от Гебрев. В същото време сагата за собствеността на “Дунарит” още не е приключила - съгласно решение на ВАС от края на януари т.г., Комисията за защита на конкуренцията трябва да се произнесе дали „Емко" може да е собственик на “Дунарит”.

Венецуелската "пратка"

И ако по случая “Гебрев” българските институции ще се опитат да не вършат нищо, те няма как да се измъкнат от проверката на прехвърлените в малка българска банка милиони евро от Венецуела, трансферирани оттам в трети страни. За прехвърляне на средства от венецуелската Държавна петролна компания към България заговори още на 10 февруари депутатът от венецуелската опозиция Карлос Папарони. МВнР побърза да обяви, че във Външно не е постъпвала официална информация за такива преводи, но после се поправи - ще има подробности в следващите дни. Междувременно разследващият сайт „Биволъ" съобщи, че става дума за Инвестбанк, а сметките са на името на адвокат Цветан Цанев, свързван с трафик на каптагон през 90-те години на миналия век.

Как финансовото разузнаване и БНБ са проспали трансакциите от Венецуела към тази банка и прехвърлянето на парите към трети страни? Все пак става дума за цели 60 милиона евро, преведени в рамките на няколко дни. Дори българското разследване да се опита да премълчи отговорите пред обществото, на партньорските служби ще трябва да отговори. Дано само не бърка партньорите.