Столичната следователка Радиана Абдулова осъди ГДБОП и прокуратурата да ѝ платят общо 27 000 лева обезщетение за вреди от незаконно подслушване

Преди две години Абдулова предяви искове за по 70 000 лева срещу ГДБОП, прокуратурата и ДАНС, след като научи от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), че е била подслушвана незаконно, пише Lex.bg.

Това се е случвало няколко пъти през 2011 г., 2012 г. и 2014 г., като от делото, което тя заведе в Софийския градски съд (СГС), става ясно, че е била разследвана за престъпления срещу правосъдието и корупция. Според тогавашните данни на ГДБОП Абдулова водела разследване в интерес на заможен бизнесмен от Пазарджик. Искането на антимафиотите било за подслушване заради данни за подкуп, но все още нямало образувано дори досъдебно производство срещу следователката. Освен това искането било отправено до Софийския окръжен съд, който през август 2011 г. разрешил прилагане на СРС първо за 60 дни, а след това за още 120 дни.

На следващата година започнало разследване и тогава вече и градската прокуратура поискала разрешение за подслушване, но не от Софийския градски съд, а отново от окръжния. Абдулова отново била следена за 60 дни, като след това председателят на Софийския окръжен съд е разрешил да бъде следена със СРС за още 120 дни, като и в двата случая били изготвени протоколи за веществени доказателствени средства.

През 2014 г. и градският съд дал разрешения за ползване на СРС срещу нея, но вече по искания на ДАНС, като всяко било отново за по 60 дни. От агенцията след това уведомили Специализираната прокуратура за резултатите от разследването, която отказала да образува досъдебно производство, защото нямало данни за организирана престъпна група или други престъпления, подсъдни на спецсъда.

В решението (пълния му текст виж тук) на СГС съдия Радост Бошнакова пише, че исканията на прокуратурата и ГДБОП не е трябвало да бъдат отправени до Софийския окръжен съд и председателят му не е трябвало да разрешава използването на СРС, защото не е бил компетентен да го направи.

В него се казва още, че първото разрешение е дадено преди да е образувано досъдебното производство, а исканията на прокуратурата са след като вече е образувано, което предполага различен ред за използване на СРС и компетентност на различни институции.

В искането на директора на ГДБОП обаче е било посочено, че преписката е за възможно участие на Абдулова в подкуп в качеството ѝ на следовател, което означава, че подсъдността би била на градския съд. Така, на шефа на окръжния съд е трябвало да е ясно от тази информация, че не той, а председателят на СГС е трябвало да прецени дали да разреши използването на специални разузнавателни средства.