Бойни действия имаше до кораба - с танкове и артилерия

Едно денонощие след пристигането си в България, част от екипажа на кораба "Царевна" реши да разкаже за преживяното.

Пред сайта maritime.bg Рали Димов, Радослав Стоянов и Живомир Митев споделиха, че първите дни на войната са били спокойни, но ситуацията се е влошила в края на март.

"В края на март за първи път удариха кораба, няколко дни по-късно започнаха изключително интензивни военни действия в района на пристанището и продължиха може би две седмици. Почти по всяко време на денонощието се стреляше", каза Рали Димов, втори механик на кораба.

"Два снаряда паднаха, вътре се взривиха. Шрапнели бяха напускали филистрините на някои от каютите - на капитана, на старши помощника. Моята каюта също", спомня си и Радослав Стоянов. Моряците споделят още, че е имало дни, в които се стреля основно през деня и те са били принудени да се крият, а вечер са се качвали по стаите си.

Корабът е бил поразен на няколко места. В два от хамбарите са попаднали снаряди, които са се взривили. През дните на постоянни обстрели мъжете са се криели в долните помещения на плавателния съд.

По думите на втория механик са осъществени евакуации и на други кораби от пристанището. Тогава и двете воюващи страни са спирали огъня.

"В един момент видяхме как двете страни спряха да стрелят. 26 човека от един кораб слязоха с куфари, минаха покрай нас и си заминаха. Разбрахме, че в 5:00 чasa следобед те вече са били евакуирани в Донецк, а че ние сме последният екипаж на търговски кораб на пристанището", разказа Димов.

"Разбрахме, че сме останали последния екипаж на търговски кораб в пристанището. Т.е. всички други са се евакуирали. Само ние останахме там. И тогава вече ни прекипя. Напрежението ескалира неимоверно много между нас вътре в екипажа. Започнахме да искаме отчет от капитана, да говори с външно министерство, да ги уведоми, че всъщност има екипажи, които са се евакуирали. Искахме да знаем със сигурност дали наистина ние сме последните, които са останали. Дали не си въобразяваме. Искахме да разберем дали нещата наистина стоят по такъв начин", разказва още морякът. "Накрая вече нямаше как и тръгнахме", казва още той.

"Целият проблем придоби голямо обществено значение и оттогава започнаха да работят по-интензивно външно министерство. Звъняха по няколко пъти на ден. И ни предложиха вариант за евакуация, който ние вече не можехме да използваме, тъй като трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там постоянно се стреляше", посочва Рали Димов.

В деня на евакуацията украинските и руските военни са прекратили огъня в продължение на час и половина, за да се изтеглят моряците. Сънародниците ни сами са изминали разстоянието от кораба до поста на пристанището. Оттам ги поемат руски военни, които ги охраняват през целия път.

"Дадоха ни храна, вода и след това ни извозиха към първия пост в покрайнините на Мариупол. Там имаше паспортна проверка и проверка на багажите, след това ни извозиха с охрана до Донецк. Настаниха ни в хотел и оттам вече маршрутът е ясен - Ростов на Дон и Сочи", разказа Живомир Митев.

Моряците благодариха на военните за помощта: "Много е трогателно, като видиш хора на първа линия на боя да се опитват да ни успокоят", споделя Рали Димов.

След като слизат от кораба, нашите моряци са извозени до един пост в покрайнините на Мариупол. Там са минали през паспортна проверка и проверка на багажите и след това са извозени с охрана до град Донецк. След това са били настанени в хотел и от там тръгват към Ростов и Сочи.