Идилията на българската стабилност може да се окаже доста крехка.

Българската икономика е в страхотна форма. Това показват последните данни на НСИ. Брутният вътрешен продукт нараства с 3,9% на годишна база през третото тримесечие. Инфлацията се ускорява до 0,6%, което е добре за бизнеса, но и не потиска потребителското търсене. Безработицата пада до едва 5,8%. А заетостта се покачва до 73%. Всъщност за първи път в новата история на България икономиката е на път да постигне пълна заетост. Лихвите по кредитите от банките са рекордно ниски, пише VESTI.

Иззад тази красива картина обаче надничат главите на скрити кризи, които Насим Талеб нарича „черни лебеди”.

Докато инвестициите през третото тримесечие нарастват с 4,2%, то този ръст изглежда не е идва от промишления сектор. Данните за инвестиционната активност в промишлеността показват, че предприемачите очакват спад на показателя с 9,5% през тази и с 4,8% през следващата година.

На пръв поглед растежът на икономиката е силен. Но истината е, че България изостава сериозно от съседна Румъния, която осъществи съдебна реформа преди години и сега бере плодовете на свършеното. Нищо, че премиерът Бойко Борисов коментира, след поредния доклад на Европейската комисия за механизма за сътрудничество и проверка: „Пак изпреварихме румънците”.

Само че последните данни за румънската икономика показват впечатляващ ръст от 8,6%. Реално Румъния се превръща в „икономическия тигър” на Европа. Румънската икономика е най-бързо растящата в ЕС, а е пряк конкурент на България в привличането на чуждестранни инвестиции.

Идилията на българската стабилност може да се окаже доста крехка. И тази крехкост се крие в инвестициите. Преките чуждестранни инвестиции намаляват с 54% на годишна база през първите 8 месеца на тази година. Наистина вътрешните инвестиции нарастват през третото тримесечие, но това става след продължителен спад.

Защо инвестициите падат при растящата икономика? Обяснението дава Алесандро Бочи от Световната банка.

От една страна капитало-интензивният частен сектор – компаниите, които не разчитат на евтин труд, са предпазливи заради ограниченото търсене. А предприятията, които са движени от евтината работна ръка в страната, нямат нужда от големи инвестиции нито в хора, нито в производствени мощности.

На този фон изниква въпросът на какво точно се дължи последното увеличение на вътрешните инвестиции в България?

Все още спомените от имотния балон, спукал се през 2009 г., са пресни, а според главния икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова, вероятно вече се надува нов.

„Имаме възстановяване на строителството, което се вижда много ясно в големите градове. Там можем да горим и за надуване на нов балон. Данните на НСИ за жалост не са достатъчно качествени и много трудно от тях може да се види този балон, който се надува, защото те не отчитат реални сделки. Но е факт, че в момента разрешителните за строеж са на пик, който имахме през 2007-2008 г.”, посочва експертът.

„Т.е. тепърва предлагането на имоти ще расте през следващите 2-3 години. Вижда се, че има и сериозно търсене заради много ниските лихви. Хората гледат на покупката на имот, като алтернатива на традиционното за страната спестяване в банките, защото в момента депозитът не гарантира реално никаква доходност. А имотите се разглеждат като един добър начин за спестяване от българите”, пояснява Десислава Николова.

Според нея следващата година притокът на средства по европейските програми, които стартираха бавно в този програмен период, ще даде още един тласък на икономиката.

Но частният бизнес в България има огромен проблем с работната ръка.  А това води и до ограничаване на инвестициите, защото компаниите не могат да намерят подходящите хора, за разширяване на дейността си.

„В момента България е с най-лошите показатели в ЕС по отношение на недостига кадри. Този проблем е с огромни мащаби”, отчита Десислава Николова, която въпреки това е оптимистично настроена за перспективите пред българската икономика в близо бъдеще.

За следващите 2 години правителството очаква двигател на икономиката да бъде вътрешното търсене, движено от ръста на работните възнаграждения.

И докато за балона при имотите е ясно, че ще се спука при по-силно повишаване на лихвените проценти в страната, ситуацията с недостига на работна ръка е много по-сложна.

Нещата зависят до голяма степен от държавата. 

Но отваряне на българския пазар на труда към нископлатени чуждестранни работници може да има тежки икономически и социални последствия. В краткосрочна перспектива подобно действие ще ерозира ръста на доходите в много сектори. Освен това то ще доведе до засилване на маргинализацията на големи части от населението на страната и до увеличаване на емиграцията към развития Запад.

Скорошно проучване по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт“ показа, че повече от 300 хиляди българи са без мотивация да работят или да учат. Липсата на желание за работа най-често идва от ниското заплащане. Най-демотивирани са хората в активна възраст - между 18 и 29 години и над 70% от безработните заявяват, че разчитат на дохода на друг член от семейството или на сезонна работа.

В същото време над 1 милион българи работят или живеят в чужбина и парите, които те изпращат в страната, надхвърлят обема на чуждестранните инвестиции. 

Обикновено емигрират хора в активна фертилна възраст, което задълбочава демографската криза в България, защото в много случаи страната се лишава и от потенциала на техните бъдещи деца.

Недостигът на работна ръка обаче наистина изисква спешни мерки. По всичко изгледа, че управляващите ще трябва да надскочат себе си, за да решат този проблем.

И така, колко далеч може да стигне България преди следващата криза? Отговорът на този въпрос зависи от много фактори и най-вече готовността на правителството да се заеме с осъществяването на дълго бавените реформи. Видно е обаче, че зад привидната стабилност се крият сериозни проблеми, а съседна Румъния бързо ни изпреварва.