„Харесвам те много. Ще ми се да се видим извън училище. Обичам си те. Лека.”

Тези нежни признания не са разменени между влюбени ученици, а между 15-годишно момиче и учителката й по рисуване.

Странната, твърде меко казано, връзка между ученичката и нейната госпожа започва преди няколко месеца и ако се случваше в някой бар в Банкок, може би нямаше да е толкова шокираща. 

Но тази история се разиграва тук и сега, в столично училище в елитен квартал, а поради крехката възраст на детето, замесено в нея, не пишем не само неговото име, но и имената на участниците в нея, а също и на столичното училище. 

Родителите на тийнейджърката са разведени и тя живее с баща си. Отношенията им са сложни, а майката няма никакъв интерес към детето си. Тя има нов съпруг и друго семейство.  Затова пък разведена учителка  отваря широко и сърцето, и дома си за своята възпитаничка, разкрива "Уикенд".  

За беда или за щастие, момичето започва да посещава психолога на училището и само след няколко беседи леко подобрява успеха си. 

Между двете се изгражда доверие и месец по-късно детето споделя за необичайната си близост с 47-годишната учителка по рисуване в училището, в което учи. Момичето разказва, че госпожата предпочитала да я представя като своя „леля”. Няколко пъти дори преспивала в дома й и при тези гостувания пиели алкохол. Освен това „лелята” й давала лекарства за нервите!  В средата на август 2018 г. ученичката се мести за две седмици в дома на преподавателката. Отново си изкарали много забавно – ходили заедно в заведения, забавлявали се като големи жени.  Странната връзка между учителката и нейната тогава 14-годишна ученичка сигурно е щяла да остане незабелязана, ако детето не беше споделило за нея пред училищния психолог. Психоложката е нов човек в системата на образованието – това е първата й работа в училище и тя се отнася към нея с особена отговорност. Работното й време е 8 часа, но тя не ги брои, а остава до късно в кабинета си. 

Само три сеанса по-късно детето признава, че  учителката по рисуване не й е леля,  а я представя като своя родственица по нейна молба. „Попитах учителката – разказва психоложката - знае ли какво преживява момичето, а тя продължи да поддържа версията, че са роднини”.  

След този  разговор учителката започва настоятелно да иска от тийнейджърката да спре да посещава психоложката.

„Този натиск беше оказан, въпреки че момичето е с лоши бележки и суицидни мисли, а след нашите разговори започна да подобрява успеха си и да се чувства по-спокойна” – уточнява психоложката.   Натискът на госпожата обаче има обратен ефект. Момичето я маха от приятелите си във Фейсбук. Засегната, учителката  заплашва, че ще я остави на поправителен. Точно така и става. Вероятно, за да покаже кой командва парада, госпожата връчва ключ от дома си на ученичката с молба да вземе от дома й книга и да я прочете. Въпросният роман е „Сексус”, част от „Разпятие в розово”, на Хенри Милър. За онези, които не знаят кой е той, да поясним - Милър е световно известен интелектуално-еротичен американски романист, чието творчество до 1961 г. е забранено за публикуване в САЩ, но дори и днес взривява, при това не само пуританите, с откровеност, стигаща до арогантност. Колкото и да е разкрепостена една 15-годишна ученичка, едва ли „Сексус” е най-интересното четиво за нея и като житейски опит, и като послания на автора.  

Ръководството на училището и по-специално директорката са необяснимо толерантни към художничката. 

 Странното нежелание на училищното началство да се ангажира със скандала обаче има свое обяснение. Покрай тесните си връзки с учителката, ученичката научила, че госпожата и директорката ударно работят по проекти, финансирани с пари по европейски програми. Въпросното училище от години се слави с умението си да разработва европроекти, което разбира се, е добър атестат за него.  

След като не среща разбиране в училище, психоложката търси за помощ бащата на момичето. 

Той е силно разгневен от странните отношения на щерка си с педагожката и тутакси подава сигнал в СДВР. И докато текат тези събития, самото дете спира да ходи на училище, а две нейни съученички признават пред училищната психоложка, че са наясно с голямата тайна на тяхната приятелка.  През тези дни момичето остава при родителя си и написва разтърсващо писмо до своята психоложка, която се оказва единственият човек, опитал се да й помогне. В него споделя, че е подложена на огромен натиск не само да се разграничи от жената, която й е била опора в последните месеци, но и да говори срещу нея пред институциите. А какво се случва под покрива на дома на момичето, разказват белезите върху тялото й. „Той много силно стиска” – само това казва тя, когато я питат кой й е причинил тези следи.  Иначе животът продължава да си тече уж най-спокойно. Само дето се оказва, че част от обясненията, които момичето дава за преживяното, са удобно преправени. Вероятно има сделка - ако уволнят психоложката, бащата няма да завежда дело срещу учителката по рисуване.  

Докато текат преговорите, ученичката е между чука и наковалнята. Тя няма къде да отиде - майка й не я иска в новото си семейство, а институциите се оказват със затворени врати и момичето е принудено отново да се прибере у дома, при баща си.  

В края на февруари психоложката, която единствена е  разровила тази отвратителна драма, крайно непрестижна за училището, е уволнена. 

Вероятно в училището така виждат точката на скандала – приглушен, похлупен с безразличие, но и с отмъщение над психоложката - единственият човек, опитал се да помогне на момичето, което е едва на 15 години. А може би защото преди това от високо е казано на директорката: „Или махаш психоложката, или пада твоята глава”.