Европа и ЕС са нашето бъдеще. За мен няма друга алтернатива освен обединена Европа.

Това каза бившият министър-председател на България Симеон Сакскобургготски по време на участието си в кръгла маса на тема: "Европа без стени. Какво ни обединява днес - либерален преглед", организирана от Европейския либерален форум с подкрепата на Либералния институт за политически анализи и фондацията "Фридрих Науман".

По думите му либералната ценностна система покрива най-широко различни идеи. Той отбеляза, че напоследък радикални нагласи под претекст, че съществуващите системи на са актуални и не функционират добре, са готови да разрушат всичко за някакъв нов свят. "За мен това е утопия", посочи той и допълни, че либералното мислене и диалогът, с който може да се гарантира мирът, не бива да се подценяват.

Симеон Сакскобургготски посочи, че трябва да сме отворени и да слушаме. "Това е нещо, което съм изпитал и ми е помагало през целия ми живот - не да надвикам някого, а да го изслушам, и в днешната политика е същото", каза той, цитиран от БТА.

Сакскобургготски припомни девиза: "Съединението прави силата" и отбеляза, че това е важно и вдъхновяващо.

Пред журналисти Симеон Сакскобургготски коментира, че обединена Европа е единственият начин за България да може да защити интересите си. На въпрос за посещението на премиера Бойко Борисов в САЩ той каза, че това е нормално в съюзнически взаимоотношения и е позитивно.

"Образованието е това, което може да възпре популизма, а популизмът е общото име на бедите, на които сме жертва", смята президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси. Той припомни, че Хитлер всъщност се възползва именно от дефектите на демокрацията - да създадеш изкуствени страхове у хората, да показваш плашилото и да казваш: "Аз мога да ви спася от това плашило", което фактически не съществува.

"В момента, в който беше съборена Берлинската стена, започнахме да градим други стени едновременно - видими и невидими", коментира Соломон Паси. Той отбеляза, че повече говорим за Берлинската стена, а по-малко за т.нар. Желязна завеса, която е била невидима, но е била истинската разделителна линия. Всяка държава имаше своя собствена Берлинска стена", смята Паси. По думите му у нас Берлинската стена е паднала една седмица преди реалната - с шествието на "Екогласност", когато за първи път масово и организирано хора са излезли да протестират пред Народното събрание.

Петр Поспихал, дългогодишен посланик на Чехия в България и дисидент, каза, че борбата с режимите тогава може да се погледне и като борба за правата на човека. Човешките права са нещо много важно, падането на Берлинската стена за мен е победа на човешките права срещу репресията и срещу политическите диктатури, посочи той.

"Не трябва да водим стари войни, а да гледаме напред", апелира Поспихал. "За мен например борбата за човешките права не може никога да свърши", отбеляза той.

"Цялата криза с бежанците беше символ на опасенията, които са пред нас, имаше страх между хората, който е последствие на малко информация, на малко публична дискусия за другите, за правото на всеки човек да се различава, да не сме еднакви", коментира още Поспихал.

Фелицита Медвед, президент на словенския "Новум институт", смята, че всички стени рано или късно падат, защото има човешки стремеж у всички нас да бъдем свободни. Тя определи Берлинската стена е символ, не само физическа бариера, и посочи, че и днес е много важно да не се затваряме в затворени общности, а да поддържаме отворено нашето съзнание. Според нея в ЕС има различни разделителни линии и трябва да помислим как можем в рамките на един демократичен диалог да обсъждаме тези проблеми и да намерим решение, да намерим какво ни обединява - либералните ценности.

Д-р Райнер Адам, регионален директор на Източна и Югоизточна Европа на фондацията "Фридрих Науман" коментира, че Берлинската стена е била построена, за да не избягат хората, да ги пази от свободата. "ЕС е проект на мира, припомни той и допълни, че когато разглеждаме ползите от ЕС, обръщаме внимание най-вече на икономиката, но трябва да помним и това. Берлинската стена не падна от само себе си, беше разрушена от хората" отбеляза Адам.

Бившият вицепремиер Лидия Шулева постави темата за ценностите. "Нашите поколения на прехода трябва да поемат отговорността за липсата на разговор за ценностите", заяви тя.

Според нея е проблем, че успехът в България остава анонимен, а медиите не отразяват достатъчно положителните примери, които могат да служат като модел. "В автомобила предното стъкло е огромно, а задното е малко, стига сме гледали в задното стъкло", призова Шулева.