Дългата здравна криза удря по-зле икономиката от краткото затваряне

Правителството казва - има пари, но не е ясно кога тези пари ще заработят за бизнеса, и за хората. От това ще излезе протестна вълна, казва бившият финансов министър, който сега преподава в САЩ и Англия

Големите държави си прекроиха регулациите, за да дават повече публични поръчки за местни компании. А България дава 1 милиард лева на немска фирма. Защо?

Ще бъде дълга криза. Идната година ще е тежка. Не само за правителствата, а и за хората. Време е за смели, но и прозрачни решения. Това каза Симеон Дянков в интервю, публикувано от 24 часа.

- Като че ли отново се налага този избор да затворим икономиката изцяло или да платим с неизвестен брой човешки животи, г-н Дянков? Кой е правилният ход?

- Този избор дойде по-рано, отколкото очаквахме. Още преди да дойде зимата. В повечето държави вече има нови мерки. Затварят икономиките си. Защото дойде втората вълна. И постави въпроса дали за известно време да се затвори икономиката, или не. В България също е на дневен ред.

- Правителството се страхуват от това решение, разбираемо е, то е непопулярно. Отлагането му решава ли проблема?

- Всички правителства са притискани и всички правителства трудно вземат това решение. Но, за съжаление, то трябва да се вземе. Другите държави дълго умуваха какво да направят. От икономическа гледна точка обаче се знае, че ако здравната обстановка продължи да се влошава, това в дългосрочен ефект удря икономиката много повече, отколкото едно кратко затваряне.

- Преди дни, парламентът се съгласи да се вдигне бюджетния дефицит и разреши на кабинета да преразпределя излишъци към здравната система. Има ли рискове в това решение?

- Първата част на решението, тази за по-висок дефицит е правилна. Всички ще завършат с големи дефицити - САЩ с над 18%, Франция и Германия – около 12-15%. Това, че ще има по-висок дефицит, не трябва да ни притеснява, България има пари. Втората част от решението обаче - какво се преразпределя, как и към кого, би трябвало да буди по-сериозно притеснение. Защото самото определение „към здравната система“ е доста широко. Какво означава то – пари към болници, към публични организации, които подпомагат битката с пандемията, като например МВР? За мен основното притеснение трябва да е темата как бизнесът ще мине през кризата. Защото дефицитът се вдига, пари има, въпросът е къде отиват те. Да, към здравеопазването, към джобовете на хората- добре, за деца и пенсионери - също. Но към бизнеса някак мерките все още не са определени. Има идеи, говори се, но те не са в действие. Например, схемата за подпомагане на малките и средните предприятия, която минава през ББР- под 5% от парите до момента са използвани, а вече са минали седем месеца от началото на кризата. Нещо не работи.

- Как да се установи обаче кои мерки ще работят, и кои не? И когато се установи, как да се изпълни?

- В другите държави вече има яснота по това какво работи и как работи за подпомагане на бизнеса. Затова, за мен е изненадващо, че правителството, особено няколко месеца преди изборите, не прави повече политика, като казва- за този сектор правим това, за другия- това. Да е прозрачно записано в бюджета, а не да става с преразпределение в последните месеци.

- Очаквате ли гладни бунтове в България, каквито се предричат все по-често, основно от опозицията?

- Знаем че в България най-трудните месеци са от ноември до февруари. Тази година, с КОВИД, стават още по-трудни. И от социална, и от икономическа гледна точка. Бизнесите и хората са много по изнервени. Какво се получава? От една страна правителството казва, ето има пари, но не е ясно кога тези пари започват да работят за бизнеса, и за гражданите. И от това, според мен, ще излезе протестната вълна. Правителството дава парите, но ги няма. Чуваме, че се дава 1 милиард лева на немска фирма. В такова положение, при което и големите държави си прекрояват регулациите, за да могат да дават публичните поръчки с предимство на местни фирми! Англия, Франция, Китай, го направиха. България не го прави. Защо? Имаме корабостроене, не е като да нямаме. Ако пък преценим, че нямаме опит, защо този милиард да не го дадем на проекти, които помагат на българската индустрия, а кораби ще строим след 2 години.

- Дали грижата за икономиката вече не трябва да бъде не към пазене изобщо, а към подкрепа на бизнеси, които са жизнеспособни, които ще ни изведат от кризата?

- Това липсва определено. В бюджета няма ясно разписано къде точно и на кого ще се помага. Докато в началото на пандемията, когато имаше малко информация, повечето държави действаха към всички бизнеси по един и същи начин. Сега, дори големи държави, не могат това да си го позволят, просто защото парите са огромни. Затова в следващите си програми, които вече бяха обявени те казват къде ще действат преимуществено. Например в зелената икономика- зелена енергетика, транспорт. Както и за преоборудване на работни места. Англия и Франция например дават по 25 милиарда евро за зелени работни места. За тези бизнеси, които могат да работят от вкъщи да се финансират, за да си направят офиси и да не пътуват постоянно. Но това прави и смисъл, защото хем се работи, хем и от това ще станат по зелени работните места и няма да се пътува толкова. ЕК дава много пари за този тип програми. А нашите къде са? Нямаме ги в бюджета.

- У нас работата по електронното правителство зацикли, въпреки похарчените пари. А пандемията показа колко е важно това. Дали няма да станем изолирани от света и по тази причина?

- Това е тема, по която засега има само високопарни разговори. КОВИД наистина даде много голям тласък на електронизацията на обществените услуги. В България липсва тази структура, която да се каже - тази година правим това, догодина следващото. Само се говори какви огромни неща ще се включат и това не става. Определено мисля, че това трябва да бъде фокус на правителството догодина. Ако трябва да се направи министерство, агенция. Но да се запише в бюджета какво се прави. Аз пътувам много и наистина виждам колко рязко се променят възможностите по света да се стига до здравни служби, до служби по сигурността, да се ползват публични услуги.

- Каква ще е 2021 г. Вашата прогноза? Да започнем от политиката, защото ще бъде година на избори.

- Предпочитам да започнем от икономиката, защото тя ще определи политиката. Всички прогнози доскоро някак приемаха, че тази година ще е на спад от 6-8%, но догодина се тръгва със същия скок нагоре. Това вече дори най големите оптимисти -икономисти се надявам да не си мислят, че ще стане. защото определено няма да стане. Нито в Европа, нито в света, нито в България. Виждаме ясно, че дойде втора вълна, което означава евентуално трета вълна. Това влияе на инвестициите. Новите инвестиции в Европа са намалели с 60%, а като нямаш инвестиции, няма как да произведеш повече догодина. При добро стечение на обстоятелствата, догодина няма да има ръст. Хората са изтощени, бизнесите също, където е имало резерви, са свършили. И има пълна несигурност какво предстои от пандемията. Затова бюджетът ни не трябва да се прави на оптимистичната тригодишна прогноза. А на нулев растеж догодина. Когато се направи на нулев растеж, като дойдат изборите, ще излезе този въпрос- вие много пари похарчихте, а не постигнахте резултат, време е за други. Така икономиката ще определи какво мнозинство ще има пролетта. Давам пример с Италия- в началото Конте бе много критикуван, дойде лятото, направи се нещо, рейтингът му се вдигна, сега отново върви към дъното. Опасявам се, това да не се случи с българското правителство, точно преди изборите. Просто защото не е описало в бюджета си идеите, и мерките си. Всъщност идеи много, но никой не ги реализира.

- Какво ще е мястото ни в новата европейска карта след като кризата отмине?

- Аз гледам какво се случва с движението на хора - влизат ли повече хора, или излизат от България? Защото, ако излизат това означава, че липсва дългосрочна перспектива. Означава това, че дори в тези трудни времена, повечето хора мислят, че могат да си намерят добра работа навън. За първите девет месеца, продължаваме да губим хора, да губим таланти. Гърция взема софтуерни бизнеси, Румъния - голям автомобилен завод, който се мести от Китай. А ние? Говоренето е добро, но няма резултати. В глобален план се развива една тенденция за отделяне от Китай, от китайски инвестиции, те да минават през местни фирми и икономики. От това България може да си послужи, но ни трябват хората затова. А хората бягат. Не се връщат.

- Кризата се гаси с много пари, които усилено се печатат от всички. Кризата затваря бизнеси, временно или постоянно. Задават ли се след нея хуманитарна криза, финансова криза?

- Определено да, задават се. От финансова гледна точка, се следят дефицитите и явно се дават огромни пари по света. Но като се даваха тези пари, голяма част от финансистите смятахме, че пандемията ще е зад нас. А тя не е, виждаме втора вълна с рекорди на заболели и починали. Това никой не го очакваше преди 4-5 месеца. Ще бъде дълга криза. Идната година ще е тежка. Не само за правителствата, а и за хората. Време е за смели решения. За прозрачни решения.

- Изборите в САЩ бяха много коментирани у нас. Рокадата в Белия дом как ще ни се отрази?

- На промяна в Белия дом се уповават много хора. Според мен САЩ и Европа ще се сближат пак. Спрямо икономиката на самите щати, тъй като повечето решения минават през сената, а не през Белия дом, няма да има особени промени. След влизането на нов президент, фокусът ще е да се приеме втора програма за КОВИД. Харесва ми това, че програмите и на републиканци, и демократи , е че са фокусирани към бизнеса, за разлика от първата, която бе насочена към бедното население.