Силата на родните суеверия

0
Истината е, че част от въпросните поверия са започнали като обикновени констатации
Истината е, че част от въпросните поверия са започнали като обикновени констатации

Не знам как се случи така, но в един момент се осъзнах омотана в най-разнородни суеверия, които повече ме задушаваха и потискаха, отколкото помагаха, пише Лилия Дюлгеров в Edna. 

Защото нали това е смисълът на всичките такива поверия, суеверия и бла-бла – да ги спазваш, за да ти носят късмет и успех в различните житейски ситуации.

Да, но колкото и да се стараех да не си оставям чантата на земята, не се видях с повече пари, нито пък като не правих големи покупки в първия ден на месеца, спестявах.

С времето разбрах, че провалените ми връзки далеч не са се дължали на счупените огледала, чиито парчета съм събирала с ужас и съм си мислела “сега кое важи – 7 години нещастна любов или толкова години, колкото са счупените парчета?!”.

Отделно на това се и омъжих, въпреки че като малка едно по-голямо от мен момиче нарочно ме помете в краката и нагло каза “Ето, сега никога няма да се ожениш!”

Колкото и да си чета хороскопа, все го забравям и съответно не реагирам според повелите на звездите и само мога да предполагам колко кармични връзки съм пропуснала или объркала. А колко дълго съм носила червени конци, да не ви казвам… И пак се наложи една селска баба да ми пее, защото другите баби вещо заключиха, че съм била урочасана.

В някакъв момент обаче звездите са се конфигурирали по нестандартен начин, чакрите ми рязко се отвориха и като гръм от ясно небе върху мен се стовари прозрението, че нямам нужда от нито едно суеверие или хороскоп повече.

Реших, че животът е прекалено кратък и достатъчно напрягащ, че да го усложнявам още повече, стараейки се да излизам винаги с десния крак навън (или пък беше левия?!), да чакам да ме засърби ръката, за да получа пари, да внимавам да не мина под стълба, да избягвам всички черни котки и виещи кучета, да си връзвам синьо, червено и пембено, че да не ми е уроки, да пазя в тайна хубавите неща, които очаквам, че да не вземат да се провалят, да не харча в понеделник, нито пък в първия ден от месеца и да държа кестени в къщата за здраве и слон с обърнат към входната врата задник за забравих вече какво.

Край на цялата тази лудост! Ще живея без да спазвам неписаните, но пък предавани от поколение на поколение суеверия и поверия, пък било то и с риск да си навлека лош късмет, безпаричие и каквото там още има.

Истината е, че част от въпросните суеверия са започнали съвсем невинно като предупреждения или обикновени констатации. Като например това със замитането и нежененето – момичето е толкова мързеливо, че не се маха от пътя на метлата, съответно никой няма да я иска за булка (трудолюбието е основен добродетел на българите от старо време).

Относно правенето на големи покупки в понеделник или в началото на месеца (нямам идея откъде ми се е втълпило това) се вярва, че ако в първия ден на периода започнеш с лека ръка да харчиш, така ще ти върви и занапред.

Като успея да си обясня произхода на дадено поверие, ми става по-лесно да спра да вярвам в него, но проблемът са онези, забулени в мистерия, които тревожат съзнанието ми и предизвикват суеверния ми страх. Именно този страх обаче отчаяно искам да изкореня от живота си!

Защото няма нищо по-лошо от страха, особено неоправдания такъв…

Замислям се, че огромна част от суеверията, страховете и поверията са били насадени в съзнанието ми още като дете от възрастните около мен.

Прабаба ми, лека ѝ пръст, беше прекрасна жена, но ми беше казала да държа краката си под одеалото, защото иначе духовете ще ги щипят. Милата жена е искала просто да съм добре завита, за да не настина и е използвала внушаването на страх, като най-лесен метод.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Тате, тате, какво е ГМО?
- Мм, как да ти го обясня... МЕЧО ПЛЪХ, примерно...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари