Недостъпен за трудноподвижни хора е един от ключовите подлези в Русе - този при Централна жп гара

За опасни и недостъпни подлези в цялата страна сигнализират зрители, цитирани от NOVA.

На места съоръженията не са пригодени за хора с увреждания и майки с колички.

„Трябва да има човек до мен, за да има да ме изкачи!”, твърди Светослав Райков от Варна, който с инвалидната си количка се опитва да използва един от подлезите в морската ни столица. А той не винаги е с асистента си. Затова и инцидентите не са изключение.

„Гледам да се качвам, но в този момент количката отива назад от тежестта. И падаш и си удряш главата. Имах рани по главата, счупих количката. Не е удобно просто. Държавата да дойде, да седне на количката, да пробва да види какво е! Защото здравият човек не вярва на болния”, заяви Светослав Райков.

Недостъпен за трудноподвижни хора е и един от ключовите подлези в Русе – този при Централна жп гара. „Възрастни хора, преминават през стълбите. Падат с куфарите, с чанти. Много е трудно! Няма асансьор, стълбите са стръмни”, твърди Анка Николаева.

А в подлеза при Румънското посолство в София вече изградиха рампа. Но видът ѝ сега притеснява преминаващите.

„Минавам много често. За съжаление не мога да минавам с количката с бебето, тъй като няма рампи и не мога да пресека булеварда. Мъжът ми носи количката на ръка”, посочва Ваня Велчева.

От Общината уверяват, че няма да е все така. „Все пак още строим. Имаме обаче техническо помещение в подлеза и ще се наложи в рампата да се сложи мрежа с метална рамка, която при необходимост ще бъде махана. Тя няма да се маха и слага всеки ден”, твърди арх. Николай Христов, зам.-кмет на район „Средец”.

Според специалисти, неудобствата за хората ще са по-малко, ако има по-малко подлези. „Не че напълно трябва да изчезнат, но на много места те могат да бъдат игнорирани и да започнат да изпълняват други функции”, заяви арх. Любомир Георгиев.

И все пак, ако попаднете на недостъпна градска среда, може да потърсите правата си. Единият вариант е да се обърнете към Комисията за защита от дискриминация. А другият е съдебното производство.

„Лицето може да поиска и заплащане от нарушителя за вредите. Масово става въпрос за неимуществени вреди, при които на лицето е причинен някакъв дискомфорт”, твърди адвокат Михаела Димитрова.

Обезщетението се определя от вида и продължителността на нарушението и може да е в размер от 50 до 1000 лева.