Солидарност и много пари - това е необходимо на света, за да преодолее хуманитарната и икономическа криза, причинена от Covid-19.

Да се постигнат и двете ще е изключително трудно. На европейско ниво проявата на солидарност се търси най-вече в решението на проблема как да се финансира и възстановяването на европейската икономика и на мечтания научен пробив, чрез който да овладеем коронавируса, казва Марта Младенова в репортажа си за БНР.

В него ще обърнем внимание на няколко по-малки детайла в общата картина, а именно - как изглежда солидарността през погледа на неправителствените организации и бизнеса, който се опитва да надигне глава след неочаквания и силен удар на ограничителните мерки, наложени заради коронавируса.

Проблеми на хората от уязвими групи

„Когато става въпрос за спешен случай, те могат да намерят някакво решение. Ето защо аз се питам не могат ли да бъдат по-активни в общ план. Има толкова имоти, които са свободни и в които мога да бъда настанен“. Думите са на Марк, който от една година е бездомник във Великобритания, а с него се срещаме благодарение на репортаж в „Ивнинг Стандард“. От него не става ясно дали Марк поне за известно време получава подслон, но се поставя един интересен акцент - част от хотелите, затворили врати заради ограниченията, са потърсени да настанят хора от уязвими групи. Кадрите ни пренасят в чиста хотелска стая, от чийто прозорец се вижда мизерията, в която живеят хората на улицата.

Не става ясно какво е предложено на хотелиерите, за да помогнат, но със сигурност не е оферта, която би запазила бизнесът им. И още - това е един от малкото случаи, в които бизнесът не проявява солидарност, според Кристина Бенет от Start Network - международна неправителствена организация, обединяваща в себе си 53 други.

„Трябва да кажа, че ние получаваме наистина положителен отговор от бизнесите, когато ги потърсихме за финансиране заради ситуацията с Covid-19. Даренията, които пристигнаха при нас, бяха и от различни други благотворителни организации, но и от много богати хора, които могат да помогнат. Обикновено те са хора, които имат голям и успешен бизнес. Също така те много добре разбират, че за да продължат да го развиват в среда без Covid-19, разпространението на заразата трябва да бъде спряно не само там, където те оперират като компании, но навсякъде по света. Именно затова избират да дарят на организации като нашата, защото по този начин парите им отиват много бързо при нуждаещите се. Ситуацията с Covid-19 изисква бърз отговор“, каза тя.

Уязвимите групи не се състоят единствено от бездомниците, а и от бежанците, чието здравословно състояние често е неглижирано, смята Бенет.

„Също така виждаме, че е изключително трудно за хората, които работят в неформалната икономика. Много от тях живеят ден за ден и разчитат на икономическия живот, за да си намерят някакво дневно препитание, изпълняват малки конкретни задачи срещу пари или храна. За тях работи единствено схемата "пари на ръка", но те не могат да разчитат на социалните служби. В ситуация на пълно спиране на икономиката, тези хора попадат в безнадеждна ситуация, защото не могат да си намерят работа за един ден, както го правят обичайно“.

„Освен това ние виждаме отражение и върху живота на децата, които просят храна. Особено в бедните страни, тези деца обикалят по улиците, дори между градовете, но когато има изолация, няма кой да излезе на улицата и да се смили над тях. Те може дори и да не страдат от коронавирус, но със сигурност страдат от глад“, каза Бенет.

Глад застрашава и хората с малки фирми

Гладът е реална заплаха и за децата на хората, които имат малки семейни фирми - говорим за семейна бижутерия, сладкарница или магазинче за стоки, които не са от първа необходимост. Единствено най-малките фирми в Германия са получили преки субсидии от правителството, а на най-големите е предложена помощ чрез частично придобиване на капитал. Между другото „Луфтханза“ в момента води преговори с германското правителство за помощ от девет милиарда евро в замяна на 25 % плюс една от акциите на компанията.

Проблем остават малките и средни предприятия, голяма част от тях, също фамилни и членове на Асоциацията на семейните бизнеси в Германия, чийто представител е Даниел Митренга:

„Като цяло трябва да кажа, че германското правителство реагира бързо с овладяването на последиците от тази криза. То предложи множество от мерки и поддържаше добър диалог с бизнес асоциациите. Ако говорим за самите инструменти, които бяха приложени преди шест - седем седмици, бих казал, че те не бяха толкова прецизни в началото, колкото ситуацията го налагаше. След това бяха подобрени“.

Мерките за помощ още не работят на пълни обороти

Като министър в няколко германски правителства, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи на общоевропейско ниво схема за субсидиране на заетостта, стана популярна като SURE.

Но все още не е заработила, добави Маркус Байрер - ръководител на Business Europe:

„Много е направено вече и то се случи доста бързо. Въпросът е сега парите да достигнат до компаниите и до работниците, защото не във всички случаи това вече е факт. Наистина е важно взетите мерки да се реализират“.

Приспособяване, но където може

И оттук мислим в два аспекта - първият- как фирмите се приспособиха досега към ограничителните мерки и вторият - какво следва оттук нататък:

„Ние имаме много явни примери колко гъвкави могат да бъдат компаниите и специално семейните фирми. Разбира се, както навсякъде в Европа, ние имахме дефицит на лични предпазни средства. Видяхме наистина забележително бърза пренастройка на производството. Винаги остава въпросът за употребата им - например, не е толкова лесно да се произведат маски за лице, каквито използват медиците. Много фирми обаче успяха да произведат маски, които могат да носят останалите хора. Много бърза бе и пренастройката на компаниите, които произвеждат дезинфектанти и други препарати“, коментира Даниел Митренга.

Някои шивашки предприятия също бързо се пренастроиха.

И докато маските вероятно ще останат моден аксесоар още дълго време поне в градския транспорт и обществените институции, то за други бизнеси несигурността остава много голям проблем.

В Швеция ресторантите работят, но в останалата част на Европа отварянето на заведенията тепърва започва, но винаги може да се стигне до обрат, ако случаите на новозаразени рязко скочат, коментира Митренга.

„Тук в Германия винаги сме настоявали да не се противопоставя интересът на икономиката и интересът на здравето на обществото. Те трябва да се балансират и да вървят паралелно, защото са част от едно и също нещо“.

Теза, с който е напълно съгласен и Маркус Байрер:

„Мисля, че ние не можем да си позволим втори случаи на пълно блокиране на икономиката. Трябва да научим урока си от първия път. Разбира се, на регионално ниво може да се наложат по-строги мерки в зависимост от ситуацията, но ми се струва непосилно отново да спрем всичко“.

Подпомагане на възстановяването

Затова трябва да се насочим към втория етап - как да подпомогнем възстановяването:

„Ще имаме нужда от амбициозни, координирани и съвместни фискални стимули, защото ние се намираме в най-дълбоката криза от повече от век насам. Когато санитарният аспект от нея приключи, ще трябва да дадем мощен тласък на икономиката отново. Разбира се, първо ще бъде този инвестиционен пакет. Ние категорично заставаме зад идеята за създаването на нов фонд и инструмент, който да сложи нови свежи пари на масата. Също така обаче трябва да подсилим единния пазар, който претърпя доста поражения след затварянето на някои национални граници“, каза Маркус Байрер. И добави:

„Все още е рано да дефинираме конкретни сектори, но това, което знаем и върху което трябва да се концентрираме, е, че имаме нужда от достатъчно средства, за да подкрепим икономическия растеж. Когато дойде моментът, в който вече парите са налични, трябва да изработим механизъм, по който да сме сигурни, че те са насочени добре и са разумно похарчени. Защото ние ще имаме само един шанс - да съберем парите, да ги използваме, за да направим икономиката си по-силна“.

А трябва ли конкретни сектори или дори компании да се подпомагат?

„Не трябва да пропиляваме тези пари, защото те ще бъдат връщани поне от две поколения. Трябва да ги използваме добре и се нуждаем от инструменти, за да го направим. Ето защо комисията в момента работи по създаването на екосистеми, при които не просто подкрепяме определени сектори, но и ефектът от подкрепата върху тях е стимул за други сектори. Ние трябва да направим икономиката на целия континент по-силна. Трябва да подкрепим „позеленяването“ на икономиката и дигитализацията, но сме категорични, че не можем да спрем само до тези два аспекта“, заяви ръководителят на Business Europe.

А на въпрос - ще са готови ли компаниите да посрещнат очакваната втора вълна на пандемията, най-вероятно през есента, Даниел Митренга бе категоричен:

„Мисля, че по-интересният въпрос е дали правителствата са готови за ново частично спиране на икономиката. Говорим за определени сектори или региони, в които броят на заразените започне да се покачва с притеснителни темпове. Въпросът е да бъдат изработени такива инструменти, че ако се наложи частична карантина някъде, бързо да може да се помогне на бизнеса там да премине през новото предизвикателство. Естествено, компаниите правят каквото могат, за да се приготвят. Проблемът е, че първата вълна удари толкова силно, че почти остави системата без ликвидност. Ако нямаме такава, няма как да се възстановим от първия удар и да направим каквато и да е подготовка за втория“.

Инструменти на локално ниво

Според предприемача трябва да се разработят инструменти, с които бързо да може да се реагира на локално ниво за подпомагане на компании. Идеята е, ако се наложи блокада на определено населено място заради Covid-19 и тя продължи твърде дълго, да се предотвратят локални фалити.

И двамата представители на бизнеса приветстват идеята за финансиране на медицински проучвания за създаване на лекарство и на ваксина и са удовлетворени, че именно Европа пое водещата роля. И все пак остава едно притеснение и то се вижда от хората, които работят с уязвимите групи, допълни Кристина Бенет:

„Моето притеснение е, че когато се насочват суми към институции като Световната здравна организация и Организацията на обединените нации, се пропуска един много важен факт. Част от отговора изисква незабавно действие. Сега и веднага. Ето защо ми се струва, че трябва да има по-сериозно финансиране към неправителствените организации, защото ние работим на място и именно наша е ролята за овладяване на ситуацията на местно ниво. Така може да постигнем плато на кривата, с която отчитаме разпространението на Covid-19“.

Ръководената от Бенет неправителствена организация е създала фонд, финансиран основно от дарения. Чрез него вече насочени осем милиона паунда към други организации, които работят директно с уязвимите групи.