„Тези, които са погълнали всички мозъци, са длъжни да нахранят и всички стомаси“

Консултациите на „Има такъв народ“ с другите партии са формални и целят единствено да потиснат недоволството, което партията на Слави предизвика с пренебрежението си към всички останали от фронта „анти-ГЕРБ“ миналата седмица. Хората на Тошко Йорданов ще обещаят разни неща, например, как ще се разграничат от ДПС, как ще съдействат за реформа в съдебната система, и ще призоват за подкрепа, разчитайки, че никой не желае да има поредни избори за парламент.

„Има такъв народ“ още са, ако мога да използвам фразата на Платон, „неупражнени“. Тоест, нямат опит в упражняването на политическа и коалиционна култура. Ще имаме кабинет на малцинството. Все пак партията на Слави ще трябва да разпредели отговорност на втори ред в изпълнителната власт, както и в парламента, като подкрепи председатели на комисии и от други партии.

Помним как телевизия 7/8 с лекота атакуваше Националния оперативен щаб и дори репортерът на Слави, сега депутат, Станислав Балабанов, настояваше ген. Мутафчийски да се извини за предприетите мерки, щото, видите ли, у нас нямало камиони с трупове, както показваха кадрите от Италия, идващи по международния трафик. Нямало трупове, а имало мерки, и това било възмутително. Сега всички очакваме да видим как бъдещият здравен министър на „Има такъв народ“ ще отиграе в следващите месеци заплахата от Делта варианта на коронавируса. Въпреки че опасността днес е абсолютно несравнима със ситуацията преди една година. Популизмът е забавен, но не върши работа, когато трябва да се управлява държавата. Всичко, което досега Слави е предложил, е да бъде управител на недоволството на нацията. Недоволната нация обаче е в очакване да види как правителството на Слави ще управлява държавата много по-различно от всички останали правителства досега.

Отначало кабелната телевизия 7/8 започна интуитивно да реди политически линии, които са най-близки до някакъв полудесен популизъм. Десният популизъм е най-бързо развиващата се форма на политика в момента в световен мащаб, той е най-важният пристан за песимистичната носталгия. Социолозите определят поддръжниците на този вид говорене като „изоставени“, тоест хора, които са гневни, бедни, объркани, песимистично настроени или изгубили своите привилегии от миналото. В политически аспект Слави привлече към себе си политическата апатия и неучастие, използвайки псевдопатриотарщина, скептицизъм и присмехулство, критика на всички, изговаряне на важните въпроси за нацията насред комична дискусия от сценаристи, коментари на гости с алтернативни, а понякога и скандални мнения в публичното пространство. Основна база на популизма е, че няма собствена експертна програма, а се заявява като рупор на нуждите и емоциите на народа.

След всичко това Слави изведнъж заяви през кабинета-мостра на Ники Василев неолиберални и направо бизнес намерения, шокирайки с разнопосочността на идеите си. Правителството на Слави ще разполага с плаващи мнозинства, с които много трудно ще работи и няма да има увереност. През първите дни в парламента наблюдавахме силно контрастни емоции между „Демократична България“ и ДПС, както и присламчването на БСП, които много искат да бъдат приети от „Има такъв народ“ и „Демократична България“ за реален политически партньор. В името на това са застанали в умолителната поза на Планше, слугата на Д‘Артанян, и вербално тичат да носят кафето на „Демократична България“. ДПС ще съдействат на „Има такъв народ“ за подкрепа на кабинета, дори и неявно, а от своя страна, кабинетът няма да бъде толкова рязък към главния прокурор. Заявленията за реформи са едно, действията – друго, схемите – съвсем трето нещо. Да не забравяме, че компроматите, през които някой новодошъл в политиката може да се контролира, винаги са налични. Слави бързо ще разбере, че авторитарното управление на шоуто, не е валидно в политиката. Тук няма дългосрочен договор с bTV със защитни клаузи. Няма еднопосочно надсмиване. Тук трябва да умееш да управляваш враговете си. В противен случай, те ще управляват наивността ти.

Нашите политици са професионалисти в това да „тупкат топката“. Всичко може да се обещае, ако се налага, в началото. А после някои ще бъдат политически измамени. На „Демократична България“, които говорят интелигентно, и „Изправи се! Ние идваме“, които често говорят невъзпитано, ще им бъде подадено само толкова, колкото да не вдигат шум известно време. В края на краищата, проблемът не е самият Гешев, а приспособените схеми и хранителните вериги на олигархията, които ще продължат да съществуват и след Гешев, и след Слави Трифонов, защото интересът на олигархичния капитал да нараства и контролира е вечен; този проблем надскача ситуационните рамки и личностите, за които се водят спорове. Войната не е за егалитаризъм, в действителност войната е за ресурси и лични интереси.

И накрая, ще завърша с един мой любим сатирик, който често цитирам, защото умността трябва да се популяризира съзнателно, докато пошлостта се разпространява естествено. Това е полякът, съименник на нашия Слави Трифонов, и с това свършват приликите, Станислав Йежи Лец, гений на афоризмите, който казва: „Тези, които са погълнали всички мозъци, са длъжни да нахранят и всички стомаси“.

„По ръба“ с Калина Андролова / БНР