Винаги съм вярвал, че и една птичка пролет прави. Днес това е на път да демонстрира председателката на Народното събрание Ива Митева, едно от малкото нормални лица на ИТН, което се е съгласило да рискува експертния си потенциал и личното спокойствие в подкрепа на един вождистки проект, собственост на човек с далеч по-ниски дадености за участие в политиката

Това пише Иво Инджев в своя БЛОГ 

Не вярвам Трифонов да има начин или желание да разубеди Ива Митева да се откаже от разочарованието си от политиката, което тя е решила да сподели пред журналисти – пък и самият той играе ролята си на разочарован по дефиниция. Тя не заразителна, не излъчва ентусиазъм за политическо себеотрицание досадата, която той излъчва. А щом Митева  споделя разочарованието си, значи най-вероятно вече е взела решение при първа възможност да се оттегли, но не като злополучния кандидат за премиер Пламен Николов с лъжливи аргументи и обвинения към някакви други “виновници” за неадекватността му, а с достойно за уважение обяснение и признание за собствената грешна преценка.

Видно е от пръв поглед, че нейният случай не е като при онези навързаните със зависимости, вкопчени в благоволението на своя началник гербаджии.

От всички постъпателно – възвратни движения на ИТН досега този сигнал на Митева е най-отрезвяващия в рамките на здравия разум, за който иначе претендира кой ли не в цялата каша, забъркана от дилетантите със самочувствие на откриватели на някаква нова, невиждана политика по собствени нотите в балканския размер 7/8.

Би било поучително за други кандидати за слава, ако спадналият ентусиазъм на Ива Митева се окаже заразен. Няма нищо лошо да си признаеш грешката и да си дадеш сметка, че си се надценил. Не защото политиката е по сложна материя от правото – тя просто е нещо различно, за което трябва да си подготвен, преди да се гмурнеш с главата надолу в подвижните й пясъци. В тях се плува след тренировка и каляване на нервите с ударение върху примирението, че вече не си личност, която решава само за себе си. Нещо като родителството и брака, за които се изисква зрялост.

В крайна сметка Ива Митева може и да размисли, но размисълът, които предизвика със споделените си мисли, е от полза за самопреценката на бъдещи и настоящи представители на гласоподавателите, чиято воля се нагърбват да изпълняват – товар, който не е за всеки гръб. 

Спомням си, макар да съм бил много малък ( според родителите ми), за да помня, че  пробвах дали наистина ще се изгоря, ако се опитам да вдигна нажежения до червено чугунен капак на бумтяща печка. Е, изгорих се. Достатъчно жестоко, за да не посегна с голи пръсти друг път.