ГЕРБ, ВМРО и БСП поемат ангажимент едно от първите предложения наесен да е промяната в Наказателния кодекс и НПК, която да не позволи на убиеца на Кристин да излезе на свобода след 20 или 30 г.

През 2017 г. родители на убити деца пратиха писмо до държавния глава Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова с настойчива молба да не се дава амнистия на хора, осъдени за смъртта на дъщерите и синовете им, пише 24 часа.

Писмото бе подписано от родителите на Яна Кръстева, удушена в Борисовата градина, от родителите на закланата във Велико Търново Вероника Здравкова, от Фани Белнейска, майка на зверски умъртвените сестри Белнейски, от бащата на убития пред дискотека “Соло” в София Кирил Въжаров...

През 2019 г., преди часове, в Сливен имаше протест за същото - този път жертвата е малката Кристин, а хората настояват насилникът и неин убиец да не получи по-лека присъда, след като се призна за виновен. И да остане до живот зад решетките - това е общата представа за възмездие.

“24 часа” помоли известния юрист Иван Тодоров да предложи каква конкретна промяна трябва да се направи в Наказателния или Наказателно-процесуалния кодекс.

Иван Тодоров предлага:

При убийствата по особено мъчителен или жесток начин да е необходимо съгласие на прокурора за съкратено съдебно следствие.

Медията се обърна към политическите сили дали ще подкрепят подобно предложение.

Иначе ще чакаме следващото престъпление и ще организираме поредното мълчаливо бдение.

Депутатите ще гласуват ли подобна промяна наесен и кой ще я внесе?

ГЕРБ, БСП и ВМРО са категорични, че подобна промяна ще е сред първите законодателни мерки наесен.

ВМРО още през 2016 г. поиска промяна и преразглеждане на т. нар. институт за съкратеното следствие.

Привърженик съм за такива тежки престъпления да има смъртно наказание, но съм напълно наясно, че подобна идея няма да бъде подкрепена от парламента, коментира лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.

Партията му категорично настоява от НПК да отпадне съкратеното съдебно следствие, с което се намаляват присъдите с до 1/3.

Според ВМРО това само води до регресия при престъпниците, които след 10 г. се озовават на улицата и изнасилват и убиват пак.

От партията на Каракачанов отиват и по-далеч - настояват за разширяване на неизбежната отбрана и максимално бързо стартиране на дебат за въвеждане на химическата кастрация при изнасилвания, блудства и други сексуални посегателства. Според ВМРО това е практика, която отдавна се прилага в други държави.

Съпредседателят на парламентарната група на “Обединени патриоти” Искрен Веселинов се ангажира “вратичката” със съкратеното съдебно следствие за умишлено причинена смърт да се премахне. Той е провел поредица разговори с ГЕРБ и вече има принципно съгласие за промяната. “За съжаление, до момента не сме намерили формулата на промяната, която да обединява всички становища”, предупреди Веселинов.

Част от юристите на ГЕРБ смятат, че и сега няма законова пречка съдът да налага справедливо наказание.

БСП чрез зам.-председателя на парламентарната група Крум Зарков също поема ангажимент в първите седмици след лятната ваканция на Народното събрание да внесе свое законодателно предложение за отпадане на съкратеното съдебно производство при тежки престъпления. “Автоматизъм не трябва да има”, категоричен е юристът Зарков. Според него съкратеното производство, заложено в НПК и в чл. 58а на НК, което намалява автоматично присъдата с 1/3, има смисъл за по-леките престъпления - да не минат 4 г., преди някой да бъде обявен за виновен.

Да се предостави възможност на прокурора да изразява становище, когато подсъдим или адвокатът му поиска от съда дело за тежко престъпление да се гледа по съкратено съдебно следствие, което задължително предвижда по-леко наказание на извършителя.

Тази идея за законодателно изменение обяви Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор и завеждащ отдел “Специализиран” във Върховната касационна прокуратура.

С това на практика съдът ще разполага и с мнение на наблюдаващия делото прокурор, преди да пристъпи към съкратено следствие. “Според сега действащото законодателство прокурорът няма думата дали е съгласен, или не за съкратено съдебно следствие”, обясни още тя.

Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Вероника Имова, която до 2017 г. бе наказателен съдия във Върховния касационен съд, коментира неотдавна, че съкратеното следствие е разумен компромис между обвинението и защитата в случаите, когато подсъдимият признава фактите на обвинението. “Обществото се интересува от тази облекчена процедура, когато се определя наказание след съкратено съдебно следствие. Когато съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, се преминава към съкратеното съдебно следствие”, каза Имова.

И обясни, че подсъдимият получава “бонус” при осъдителна присъда за това, че е помогнал на правосъдието, признавайки фактите на обвинението и облекчавайки наказателния процес.

“При постановяване на осъдителна присъда съдът не може да наложи извънредното наказание “доживотен затвор без замяна”. Той може да определи това наказание, но заради тази съкратена процедура законът му забранява да го наложи. Не може да наложи и наказанието “доживотен затвор”, което съдът е длъжен да замени с “лишаване от свобода” от 20 до 30 г.”, каза още Имова.

Тя подчерта, че подходът на законодателя е “в резултат на съобразяване с достиженията на правните системи в развитите държави и с позоваването на редица международни актове, които са част от националното ни право”.

Според Имова наказание между 20 и 30 г. затвор отговаря на идеята на законодателя за постигане на специална и генерална превенция. “Т.е. трябва да бъде въздействано на извършителя на престъплението съгласно превенцията на закона, макар и да не може да бъде компенсирано по никакъв начин дори с най-строгите средства отнетото човешко благо - да се върне отнет живот. Но целта на наказанието е в неговия възпиращ, възпитателен и предупредителен ефект”, каза съдебният кадровик.