Особено изразително е неодобрението към институцията сред столичани, сред младите българи на възраст под 30 години, както и сред най-възрастните - над 60 години

Сегашният 44-и състав на българския парламент приключва работата си с одобрение от 18 на сто и неодобрение от 70 процента, коментират от "Екзакта рисърч груп" на базата на данни от национално изследване, проведено в периода между 15 и 22 февруари сред 1005 пълнолетни българи по метода "лице в лице". Изследването е обезпечено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта, а за целите на този коментар са ползвани и данни от архива на "Екзакта Рисърч Груп".

Добри оценки за работата на 44-то Народно събрание в края на неговия мандат дават 52 на сто от избирателите на ГЕРБ, 38 процента от привържениците на ВМРО, 17 на сто от избирателите на ДПС, 14 процента от симпатизантите на Патриотична коалиция "Воля - НФСБ", 7 на сто от избирателите на БСП, 5 процента от тези на "Има такъв народ" и 3 на сто от симпатизантите на Демократична България.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева приключва мандата си с 25 на сто одобрение, дял, надхвърлящ одобрението към ръководената от нея институция. Неодобрението към работата ѝ възлиза на 58 на сто. Председателят на парламента има подкрепата на 78 процента от избирателите на ГЕРБ. Добри оценки за работата на Цвета Караянчева дават две трети от избирателите на коалицията "Воля - НФСБ", както и една трета от избирателите на ВМРО. Сред симпатизантите на ИТН одобрението към Цвета Караянчева е 8 на сто, колкото е и сред избирателите на ДПС. Най-ниско е одобрението към Председателя на парламента сред избирателите на БСП - 4 процента, и на ДБ-3 на сто.

България е конституирана като парламентарна република, в която парламентарните избори би следвало да осигуряват политическо представителство по волята на избирателите, коментират социолозите. В публичното пространство, обаче, от години насам битуват тези, че всеки следващ състав на парламента е по-неодобряван и по-слаб от предишните, което оставя в хората усещането за едно безкрайно дъно на недоверието към институцията и за подмяна на техния вот, смятат от "Екзакта".

Ако се сравни сегашното одобрение на 44-то Народно събрание в края на неговия мандат, с одобрението на 43-то Народно събрание също в края на неговия мандат, по данни на "Екзакта" отсъства каквато и да е значима отлика в оценките. И тогава, и сега, одобрението към парламента е на стойност между 17 и 18 на сто, а неодобрението и към двата състава на парламента се доближава до 70 на сто. Социолозите припомнят и обществените оценки за работата на Народното събрание в края на управлението на Пламен Орешарски, когато неодобрението към институцията достига рекордните 83 процента, а одобрението се свива до 8.5 на сто.

Няма съмнение, че репутацията на парламента е функция на компетентността на законодателите, които обаче трябва да бъдат отдадени на мисията за възвръщане на респекта към държавността у нас, защото демокрацията е преди всичко правила и процедури, които имат за цел да гарантират функционирането на институциите, заключават социолозите.