В началото на септември президентът Радев проведе безпрецедентна среща с президента на руската "Лукойл" Вадим Воробьов и други представители на ръководството на компанията

Държавата не може да свали цените на стоките, но може да дава компенсации. Това чистосърдечно признание на служебния икономически министър Никола Стоянов дойде на фона на порой от идеи, предложения и законопроекти как да бъдат намалени цените на горивата у нас. Само след седмица-две ще свършат парите по програмата за 25 ст. отстъпка на литър бензин и дизел и политиците, катализирани от все по-вероятните нови избори, бързат да предложат алтернативна схема, пише Мила Кисьова във вестник СЕГА.

На прицел е монополистът "Лукойл" с нефтената си рафинерия в Бургас. Компанията от десетилетия диктува цените на горива на едро и дребно в страната и нито едно правителство, нито един регулаторен орган не е в състояние да я вкара в правилата на свободната конкуренция. И сега е спорно доколко "Лукойл" ще бъде засегната от новите мерки.

Облагане на свръхпечалби, въвеждане на мита или такса по вноса?

Първият внесен в парламента законопроект - промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, бе този на служебния кабинет и вече бе одобрен на първо четене в бюджетната комисия.

Правителството на Гълъб Донев на практика преписва разпоредби от приетия на 6 октомври регламент на ЕС за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. Те предвиждат с 33% да бъдат обложени свръхпечалбите на дружествата, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването. Новият данък е наречен от Брюксел "временни солидарни вноски", които фирмите от тези сектори трябва да направят заради печалбите си от скока на цените на горивата. Според еврорегламента под свръхпечалба се разбира печалба през 2022 г. и/или 2023 г., която надхвърля с повече от 20% средните облагаеми печалби през четирите данъчни години - от 2018 г. до 2021 г.  

От тази разпоредба ще бъдат засегнати 32 компании, но 15 от тях са на загуба през последните години, т.е. от тях не може да се вземе нищо, обясниха от МФ. Кой знае защо те пазят в тайна кои са тези компании. МФ само съобщи, че от солидарните вноски очаква скромните 72 млн. лв. за 2022 г.

След като дълго време Бойко Борисов обясняваше, че трябва да се сложи таван на цената на бензина и дизела у нас, ГЕРБ вече имат друго предложение за сваляне на цените на горивата - начисляване на такса върху вноса на руски петрол, или по-точно върху разликата между цената на по-скъпия сорт "Брент" и по-евтиния "Уралс", с който работи бургаската рафинерия. "Така ще се събират около 1 лв. на литър гориво - 100 млн. лв. на месец, тъй като разликата в цените на двата сорта е 30-40% в полза на руския. В момента обаче тази разлика не се вижда по българските бензиностанции и потребителите плащат като за гориво от сорт "Брент", обясни депутатът Делян Добрев - основен вносител на законопроекта на ГЕРБ. Той предвижда събраните 100 млн. на месец да отиват за компенсации в бензиностанциите по подобие на схемата с действащата в момента остъпка от 25 ст. 

Добрев обаче е вносител и на проекторешение, с което парламентът да задължи Министерския съвет да приложи мерки за намаляване на цените на бензина и дизела. Предлагат се три варианта: въвеждане на мито за руския суров петрол, въвеждане данък/такса върху свръхпечалбата на собствениците и преработвателите на нефтопродукти от руски петрол или друга мярка по преценка на МС, различна от първите две.

"Продължаваме промяната" също излязоха със свои идеи за овладяване цената на горивата - предлагат НС да задължи служебния кабинет да забрани износа на нефтопродукти, произведени от "Лукойл Нефтохим" от евтиния руски петрол. "Смисълът на дерогацията, която правителството на Кирил Петков договори от европейската забрана за внос на руски нефт от 5 декември, е внесеният руски нефт и произведените от него горива, чиито цени са значително под пазарните, да остават за ползване само за нуждите на българските потребители и бизнеси", смятат от ПП. 

Забраната за износ на нефтопродукти от руски петрол бе приета в последните дни на правителството на Кирил Петков, но служебният кабинет има намерение да я вдигне. Според служебния енергиен министър Росен Христов забраната за износ на горива на "Нефтохим" само ще ги оскъпи още повече у нас и дори може да се стигне до спиране на производството им.

Как допълнителното облагане ще намали крайната цена на горивата?

Засега няма яснота как ще се харчат парите, събрани от солидарната вноска, нито как ще се отрази това върху цените на горивата на дребно. Според законопроекта на МС средствата ще се събират с нормалния данък печалба - т.е. ще отиват в държавния бюджет, откъдето могат да се използват за всякакъв вид харчове. Очакваните 72 млн. лв. са направо мижави на фона на хвалбите на служебното правителство, че замисленият от тях пакет от мерки хем ще увеличи съществено сегашната отстъпка от 25 ст., хем тя ще се ползва не само от гражданите, но и от фирмите. Отделените преди това 150 млн. лв. стигнаха само за четири месеца и се ползваха само от гражданите.

Ако се приеме схемата на ГЕРБ, отчисленията от вноса на руския петрол ще се събират във фонд "Сигурност на електроенергийната система", където постъпват и вноските от свръхпечалбите на производителите на електроенергия. От там се компенсират всички небитови потребители на ток. Как ще се разделят двата финансови потока, не е ясно, но дори те да стигнат до бензиностанциите, ефектът им ще е спорен за крайния потребител. Няколко дни преди въвеждането на отстъпката от 25 ст. на литър например търговците на едро и дребно вдигнаха цените и на практика се оказа, че изгодата за крайните клиенти е не повече от 10 ст. на литър. Разликата от 15 ст. отиде в джоба на търговците.

Ще мине ли "Лукойл" отново между капките?

Най-голямият парадокс е, че макар мерките да са насочени срещу "Лукойл", тя вероятно няма да бъде засегната от тях. Компанията години наред декларира загуба и прехвърля печалбите от дейността си в свои дъщерни компании извън България. Едва преди година тя промени схемата и премина към работа на ишлеме, като отчете печалба от 75 млн. лв. за 2021 г. Не е ясно какъв ще е финансовият резултат тази година. Собственик на суровината и на "Лукойл Нефтохим" вече е швейцарската "Литаско", която прибира цялата печалба от реализацията на преработените нефтопродукти. Бургаската рафинерия печели само от таксата за преработка. Експерти изчисляват, че "Нефтохим" вероятно ще отчете свърхпечалба от не повече от 100 млн. лв. Това означава допълнителна вноска в бюджета от не повече от 33 млн. лв.

"Внесеният в НС законопроект, който в спешен порядък бе одобрен в бюджетната комисия, изглежда като нагъл опит за безобразен по мащаб подарък за „Лукойл“, коментира икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов. Той посочва, че от началото на войната руският петрол е по-евтин с 23 до 35 долара на барел от сорт "Брент". От тази разлика и благодарение на издействаната от държавата дерогация от ембаргото върху руския петрол "Лукойл" печели по 100 млн. долара на месец, или над 1,2 млрд. долара за година. Този финансов резултат обаче няма да го видим в отчетите на дружеството.

Икономистът Георги Ганев припомня, че "Лукойл" е и най-големият потребител на електроенергия в България. Като такъв получава и най-големите компенсации за ток именно от фонд "Сигурност на електроенергийната система", където би трябвало да прави вноски, ако се приеме схемата на ГЕРБ. "Да спрем да плащаме компенсации за тока тогава на "Лукойл". Защо да даваме пари в единия джоб и после да ги вземаме от другия?", недоумява Ганев. 

Делян Добрев е уверен, че неговият вариант действително ще доведе до облагане не само на "Нефтохим", но и швейцарската "Литаско" и всяка друга компания, която преработва руски петрол в рафинерията.

Според икономиста Красен Станчев България трудно може без щети да се наложи данък на компания от друга данъчна юрисдикция като "Литаско". "Много е интересно защо, откакто имаме договор с "Лукойл", държавата не е направила други неща за по-нормална конкурентна среда, като например да осигури задължителен достъп до акцизните складове на "Нефтохим" за ползване от други търговци. Или пък защо "Лукойл" има изключителни права над пристанището „Росенец” и въпреки руските санкции заради войната концесията бе продължена да действа в следващите 24 години?”, пита Станчев.

Предстои да видим дали властта, която и да е тя - временна или постоянна, правителство или парламент, ще направи поредния подарък за "Лукойл". Или ще стигне до по-ефективни мерки за намаляване на цените на горивата.