Бюрата по труда в страната започнаха усилена кампания сред бежанците от Украйна с цел разяснения на възможностите за работа и какво е необходимо да направят

Работодателите са обявили в агенцията по заетостта 200 хиляди свободни места, които биха могли да бъдат заети веднага. Гладът за кадри в българската икономика обаче е много по-голям, предава БНТ

"От доста време се опитваме да внедрим още една поточна линия. Вие вече видяхте, че две работят, което се оказа изключително трудно, защото е трудно да бъде намерен персонал, да бъде нает персонал", обясни Илиана Димитрова – финансов мениджър на фирма за ламинати.

И в началото на бежанската вълна, от фирмата видели нов шанс – освен да разширят производството си, но и да помогнат на украинците с работа и постоянни доходи. И веднага дали заявката си за три работни места в бюрото по труда.

"И ни изненадаха в общи линии, защото няколко седмици по-късно се обадиха и казаха, че имат вече процедура, по която могат да бъдат назначавани украинци със статут на временен бежанец в България", добави Димитрова.

Втората поточна линия вече работи с нови три работнички от Украйна. Насочи ли ги от бюрото по труда, минали интервю, обучение. И жените, и работодателите им са щастливи.

"Казвам се Олга, от Харков. Там работих към министерството на културата, тук сме от един месец. А когато получих временна закрила се обърнахме от агенцията по заетостта. Насочиха ме тук, дойдох и ми хареса", споделя една от украинките.

Изключително бързо адаптивни са, те са много комуникативни и много отворени и позитивни хора, казва Илиана Димитрова. Въпреки езиковата бариера, мисля, че се чувстват комфортно, останалите колеги също ги приеха, справят се добре.

БНТ: Ако войната свърши предпочитате ли да се върнете?
Олга: Знаете ли, по-скоро ще остана, защото няма къде да се върна.

Много работодатели видяха възможност да задоволят глада си за кадри и да съживят икономиката. И веднага дадоха заявка, че могат да отворят работни места за 200 хиляди украинци. Това смаза административния апарат и някои процедури бяха ускорени. Но дали наистина може да бъде задоволен глада за работна ръка?

Варна е сред градовете, приели най-много бежанци. И към 12-те бюра по труда са сформирани мобилни екипи, които обикалят хотелите, в които са настанени украинците. Експертите обясняват стъпка по стъпка какво е необходимо да се направи, за да се започне работа у нас.

"След като си го сканират QR кода, директно се прехвърлят към анкетата на сайта ни, която е на украински език", каза Мария Драгнева, началник отдел „Посреднически услуги“ към Бюрото по труда - Варна.

Има доста полезна информация за достъпа до пазара на труда, условията за живот и труд в България. И тази информация непрекъснато се актуализира. Работодателите във Варна и региона вече предлагат работа на украинските бежанци. Близо 600 са обявените специално за тях свободни позиции. Работните места са основно в сферата на хотелиерството и ресторантьорството.

"Основно се търсят сервитьори, бармани, готвачи, камериери, миячи. Имаме и една верига хранителни магазини в комплексите по Черноморието, които търсят и набират продавач-консултанти. Имаме и заявени работни места и в промишлеността", каза още Мария Драгнева.

"Тук на "Златни пясъци“ има няколко хотела, които са настанили украински бежанци. И част от техните гости минават през нашия хотел, питат за работа. Имаме около 10 души, които са минали интервюта и двама-трима, които са одобрени и чиито документи придвижваме в момента към агенциите, за да можем да подпишем трудов договор и да започнем да работим с тях. В момента по-скоро хората, които набираме и които търсим, са хора без стаж", обясни Теодор Василев, управител на хотел.

Хората, които наемат са без стаж, управителят на хотела не очаква бежанците от Украйна да имат проблем с езиковата бариера.

"Една не малка част от украинците са от територията на бесарабските българи. Те има основни познания по български език и много бързо успяват да натрупат опит. Така че комуникацията с персонала не е проблем. Единствено хора, които не говорят английски, биха имали проблем с комуникацията с нашите гости", обясни Теодор Василев.

И на този етап изглежда, летният сезон е осигурен откъм кадри не само във Варна. Впрочем хотелиерите от години запълват кадровия си дефицит с работнички от Украйна и Молдова. Но за разлика от предишни години, сега войната ще принуди много жени с висше образование да станат камериерки или работнички в кухнята. Като Ханна Чечелницка. Преподавателка по история в един от университетите в Днепър и преводачка от английски език. Тук е с 16-годишната си дъщеря и не иска да е в тежест на никого.

"Бих работила каквото е възможно, защото разбирам реалната ситуация тук, а и ние просто тръгнахме, за да избягаме от войната. Засега не сме сблъсквали с проблеми, всичко беше много добре организирано, посрещнаха ни български доброволци, всички много ни помагат. Настанени сме в хотел, в стаите е топло, има храна", каза тя.

До този момент в България са влезли 134 хиляди бежанци от Украйна. Много от тях са се върнали или са отишли в други страни, основно към Испания. От останалите тук, към 60 хиляди едва 27 са се регистрирали като желаещи временна закрила.

"Много малка част от тях заявяват, че искат да работят, тъй като са майки с деца. Когато една майка с дете дойде, тя има определени изисквания, на които трябва да отговори. Трябва тези деца да има кой да ги гледа. Това го уредихме с програмата на МОН, където могат да ги изпратят в детските градини и училищата. Но голяма част, по необясними за мен причини, не са декларирали желание за работа", каза Илин Димитров – председател на Комисията по туризъм към НС.

"Останах с впечатление, че им се струва малко ниско заплащането. При положение, че те се явяват помощен персонал, тъй като те на практика не са завършили по нашите стандарти образованието си. Не са карали курсове и тук идват със съвсем други професии. И въпреки всичко така учудено стоят и гледат и определено си го казват - много са ниски заплатите", коментира Филчо Ставрев, хотелиер.

Към 2000 украинци са потърсили съдействие на бюрата по труда. 424 работодатели са потърсили услугите на бежанците. Но малко могат да осигурят квартири на наетите лица, и транспорт до работното място. Изглежда бежанската вълна няма да промени съществено пазара на труда в страната и огромният дефицит ще си остане.

"Посочихме, че работодателските организации можем да включим на пазара на труда до 200 хиляди работещи, които идват от Украйна и тази преценка се основава на един анализ, който беше представен още миналата година от агенция по заетостта, в който е посочено, че това са възможностите на работни места към момента не са заети и които, при настоящата ситуация могат да поемат идващите от Украйна", каза Жасмина Саръиванова – Българска стопанска камара.

Не, условията за бежанци не са по-добри и нека българските граждани не се чувстват застрашени, призова Илин Димитров.

"Всъщност продължаваме да виждаме, че няма сериозен дъмпинг, каквито опасения имахме и ние в това число. Работодателите да принудени от този пазар да плащат толкова, колкото и българите. От тази гледна точка ние нямаме притеснения като синдикат. За общите случаи, когато се търсят по-ниско квалифицирани в туризма, в други сектори, смятам че те могат да бъдат добре дошли и са добре дошли и от името на най-големия синдикат. Не само че ги приветстваме, а и опитваме да правим необходимото. Ние сме довели един автобус от Украйна, които са настанени в Албена, за сметка на КНСБ. Наистина, пазарът на труда може да поеме 200-250 хиляди бих казал. В зависимост обаче в каква сфера бих казал, тъй като обикновено в някои сектори се търсят специалисти с определена квалификация, което не е ясно дали ще дойде от Украйна като работна сила", обясни председателят на КНСБ Пламен Димитров.

А най-голям е дефицитът от лекари и сестри, IT специалисти, инженери, строители, в транспорта, в индустрията, електрониката, автоматиката, химичните технологии, селското стопанство – или всичко, което крепи икономиката ни. На фона огромната трудова миграция всяка година, създаването на по-добри условия за работа тук вече са животоспасяващи, затова и крайно спешни. И активизирането на администрацията около бежанската криза, може да е добро начало.