Джокович. Забележителен тенис талант. Балканджия, комшия, чаровник, симпатяга, веселяк, дарител, патриот. Всеобщ любимец и балканска гордост. Универсален лек за исторически национални комплекси и вдъхновяващ импулс за национална грандомания

Коментар на адвокат Мариела Стайкова, публикуван в Е-vestnik

Все незаобиколими предпоставки по нашите географски ширини за сляпо засвидетелстване на инстинктивна и по балкански горещо-фанатична подкрепа при възникване на каквото и да е противоречие свързано с харизматичния балканджия.
И последното възникнало противоречие относно участието му в откритото първенство по тенис на Австралия не прави изключение. За жалост бурно разразилата се в Сърбия и България обществена полемика по въпроса е поредната илюстрация на обстоятелството, че повечето фенове на Ноле (каквато впрочем съм и самата аз) изобщо не се интересуват от фактите и от същността на противоречието, а само от предубедената си привързаност към него. Затова реших да се опитам хладнокръвно да систематизирам фактите и да формулирам същността на спора, за да формирам своето мнение, така както го изискват правилата на обективността и принципните ми убеждения, а не просто симпатиите ми към Джокович.

КАКВИ СА ФАКТИТЕ

1. Австралийските власти, като част от противоепидемичните мерки за разпространение на Ковид, временно са въвели по предвидения в законите им ред, конкретни и ясни законови изисквания и ограничения за влизане в Австралия на чужденци / независимо как се казват те/.
2. Съгласно въведените законови правила чужденците могат да влизат в Австралия само ако притежават зелен сертификат за завършен ваксинационен цикъл с конкретно изброени ваксини.
3. Изключение от това правило е предвидено единствено, ако кумулативно са налице две предпоставки – пътуването на чужденеца да е абсолютно наложително по уважителни причини и чужденецът да представи пред австралийските гранични власти годен документ удостоверяващ наличието на МЕДИЦИНСКИ противопоказания за ваксиниране, като в този случай, чужденецът може да бъде допуснат на територията на Австралия в условията на задължително карантиниране за определен период от време.
4. Издаването на виза за Австралия е универсална автоматизирана процедура, която не е формално обвързана и предопределена от въведените временни противоепидемични ограничения за влизане в страната.
5. Всеки чужденец притежател на австралийска виза, преди да предприеме пътуване до Австралия е длъжен, на своя отговорност да си набави необходимите документи, за да удостовери пред граничните власти, че отговаря на временните противоепидемични условия за влизане в страната.
6. Джокович, осигурявайки си решение на организаторите на откритото първенство по тенис на Австралия, че ще направят за него специално изключение и ще го допуснат до участие в турнира без зелен сертификат, защото е преболедувал Ковид преди повече от половин година и разчитайки на дадената му от щата Виктория австралийска виза, се е опитал да заобиколи въведените от австралийските власти универсални противоепидемични правила за всички чужденци и да влезе в Австралия по изключение без да изпълни задължителните за всички останали чужденци законови условия – тоест без да представи нито един от предвидените в австралийския закон документи.
7. Граничните власти, след като са констатирали, че решението на организаторите на откритото първенство по тенис на Австралия, няма правна стойност и доколкото Джокович не е изпълнил задължителните за всички чужденци условия за влизане в Австралия, тъй като не представя нито зелен сертификат, нито медицинско удостоверение, че е медицински противопоказен за ваксиниране, са анулирали издадената му виза и са постановили, че той следва да бъде депортиран.
8. Джокович, чрез своите адвокати незабавно е обжалвал постановлението за депортиране, като до произнасянето на съда по съществото на обжалването е карантиниран в нарочен за целта хотел.

КАКВА Е СЪЩНОСТТА НА СПОРА

1. Същността на правния спор между Джокович и Австралийските гранични власти пред австралийския съд е относно законосъобразността на акта за анулиране на австралийската му виза и на постановлението за депортирането му.
2. Австралийският съд е издал временна обезпечителна заповед, за спиране изпълнението на постановлението за депортацията на Джокович до произнасяне по съществото на спора му с австралийските гранични власти за АНУЛИРАНЕ НА АВСТРАЛИЙСКАТА МУ ВИЗА.

И ето. ОБЕКТИВНИТЕ ИЗВОДИ, които неумолимо се налагат от така изяснените правна и фактическа обстановка са следните:
1. Изискването за представяне на ваксинационен сертификат и правото на австралийските власти да налагат ограничения за влизане на чужденци в Австралия изобщо не се подлагат на съмнение и/или оспорване в заведеното от Джокович дело.
2. Джокович, всъщност оспорва законосъобразността на административния акт, с който визата му е анулирана и е постановено неговото депортиране. Което прави нелепо прогласяването му за епичен световен борец против политиката на всички цивилизовани държави за борба с пандемията Ковид, чрез масова ваксинация на населението.
3. Дилемата пред която всеки един от нас е изправен, когато преценява създалата се ситуация с Джокович в Австралия се свежда всъщност до един единствен въпрос, на който сме длъжни честно да си отговорим, преди да се горещим из социалните мрежи. И той е дали сме правни нихилисти или не. И независимо от това дали сме про или анти ваксините.
Фокусът е друг.
С други думи, трябва да решим всеки поотделно, дали сме искрени привърженици на разбирането, че в истинските демокрации, законът е един и следва да се прилага еднакво към всички или всъщност сме фенове на авторитарните държавици, където законът е просто „врата в поле“, която по мижитурски приемаме да бъде заобикаляна от по-заможните, по-влиятелните, по-известните, от хитреците и от идолите ни?
Всъщност древните римляни са ни дали отговорът на днешната ситуация с Джокович, още преди няколко хилядолетия. И отговорът е Dura Lex Sed Lex.
За мен е несъмнена необходимостта и задължението за спазване и прилагане на закона от всеки и във всички случаи, дори когато той е строг или прекомерен. Спазването на закона, дори когато този закон е лош по една или друга причина е положително за обществото, за върховенството на правото и полезно за всички ни като цяло. Ако законът е лош можем да го променим, но не бива да променяме правилото, че всеки един от нас е еднакво длъжен да го спазва. .
В тази връзка аз лично съм особено впечатлена от състоянието на законността и пиетета към правото в Австралия. За мен тази история роди герой и той съвсем не е всеобщият любимец и световна звезда Джокович, а онзи безименен австралийски граничен служител, който е имал топките и правосъзнанието да заяви на Ноле, че след като не се е съобразил със закона на страната, ще му се наложи да се върне там откъдето е дошъл.
И вторият ми герой е съдията по делото Антъни Кели, който в отговор на настояването на адвокатите на Джокович, съдът да се произнесе по съществото на спора най-късно до вторник, щото видите ли организаторите на тенис турнира трябвало да си направят графика на мачовете, съдия Кели рекъл “ The tail won’t be wagging the dog here!“ (Тук няма опашката да размахва кучето.)
Не знам какъв ще е съдебният изход на спора по жалбата на Джокович. макар че имам собствена бегла прогноза. Но какъвто и да е той съм сигурна, че правовата държава Австралия и нейните институции вече се ползват с моето доверие. Което е важното.

Е! В държава с такава администрация, институции и съдии искам да живеят децата и внуците ми. Затова ще ме прощаваш, брате Ноле, ама не си прав, колкото и да си ми симпатичен!