Европрокуратурата наблюдава дела от България, по които може да има "хърватско" развитие - арести на висши представители на властта

Звездите се подреждат срещу главния прокурор Иван Гешев. Лаура Кьовеши оглави европейската прокуратура. ДПС и ГЕРБ, които на всяка цена бяха готови да бранят този главен прокурор, вече не са на власт. В БСП е в ход смяна на лидерката Корнелия Нинова, която винаги е била глуха и няма за главния прокурор, и начело на соцпартията може да застане Крум Зарков, който открито и системно го критикува. Четирите партии, които сега преговарят за коалиционно правителство, са единодушни, че Гешев трябва да бъде сменен, пише Доротея Дачкова в коментара си за в.СЕГА.

"Аз нямам търпение, когато дадем до дни възможност на г-жа Лаура Кьовеши да работи директно с българските разследващи органи, да сравним работата на двете институции (на българската и на европейската прокуратура, б.а.). Ще ми бъде много любопитно, предполагам и на обществото. Да се види как работи една прокуратура, мотивирана да върши работата си, и как работи една прокуратура, която очевидно следва други правила и закони."

Това каза в средата на ноември правосъдният министър Иван Демерджиев. Седмица по-късно МВР и Агенция "Митници" получиха правото директно да подават разследвания към европейската прокуратура (ЕППО), когато преценят, че са от нейната компетентност, т.е. че става дума за крупни злоупотреби с европейски средства. Досега тази комуникация бе монопол за Върховната касационна прокуратура. И някои разчетоха даването на правомощия на МВР и митниците като знак за сваленото доверие на Кьовеши от главния прокурор Иван Гешев. Официалната позиция на ЕППО е, че това е стандартна процедура.

На фона на обтегнатите отношения между служебния вътрешен министър Бойко Рашков и Гешев обаче, новината от Министерството на правосъдието за включването на МВР и митниците в комуникацията с ЕППО създаде очаквания, че едва ли не всеки момент може и в България да очакваме акция на европейската прокуратура, подобна на хърватската отпреди няколко дни. Бивш министър и настоящ директор на държавна агенция, както и още двама души бяха арестувани в Хърватия за търговия с влияние и злоупотреба с власт. ЕППО съобщи, че с действията си те нанесли щети на финансовите интереси на ЕС и Хърватия за общо 1,8 милиона евро.

Хърватските медии огласиха имената на арестуваните - Габриела Жалац, бивш министър на регионалното развитие и еврофондовете, и Томислав Петриц – директор на Централната агенция за финанси и възлагане на поръчки.

МВР и митниците все още не са подали дела към европейската прокуратура, показа проверка на "Сега". Тепърва се уточняват техническите детайли и служителите, които ще отговарят за връзката между институциите. Последните разкритията на МВР около строежа на автомагистрала "Хемус" обаче със сигурност няма да минат под шапката на ЕППО, тъй като в случая финансирането е изцяло от бюджета и дори да се докажат злоупотреби, те няма да са с европейски средства. Има обаче много други пътища в страната, за които е използвано европейско финансиране, и не е изключено в някакъв момент европейската прокуратура да се занимава с тях.

Липсата на резултати срещу корупцията по високите етажи на властта в България не е тайна за никого. Това е незаобиколима констатация и в най-меките доклади на Европейската комисия, а липсата на реформи поставя в риск и милиардите по Плана за възстановяване. Прехвърлянето на тези престъпления към специализираната прокуратура не осигури присъди по върховете на властта. Обичайно прокуратурата се цели в дребните риби, а над управляващите се отваря чадър. Нещо, което би могло да се преодолее чрез европейската прокуратура.

Дотук на българска територия по искане на европейската прокуратура бе арестувана 32-годишната Софка Божилова от Пещера, задържана в акцията на ЕППО по сигнал за злоупотреба за 13 милиона евро. Божилова бе задържана в края на октомври заедно с още 10 души от Германия и Италия за укриване на данъчни задължения на фирми при износ на автомобили.

Със сигурност обаче европрокуратурата наблюдава и предостатъчно дела от България, по които може да видим "хърватско" развитие.

Не е известно и кои казуси е прехвърлила прокуратурата към Люксембург. "Сега" преди дни спечели дело срещу прокуратурата за тази информация, тъй като през юни тя бе отказана с мотива, че Законът за достъп до обществена информация не е средство за предоставяне на всякаква информация на гражданите, а само на такава, от която могат да си съставят мнение за работата на институциите. Съдът обаче не е съгласен и сега прокуратурата ще трябва да предостави списъка.

"Очаквам да бъде ускорен трансферът на делата и случаите от България, по които ще работи европейската прокуратура". Това обяви и европейският главен прокурор Лаура Кьовеши на 11 юни по време на брифинга си пред българските медии. Теодора Георгиева, която е българският представител в ЕППО в Люксембург, обясни преди това, че едва на 31 май, тоест ден преди старта на европрокуратурата, там е получена поисканата актуална справка от българската прокуратура. "В нея е посочено, че става въпрос за приблизително 200 досъдебни производства и приблизително 50 преписки" за престъпления с еврофондове, извършени след 2017 г., когато влиза в сила регламентът.

В ръцете на ЕППО би трябвало вече да са дела за случаи като този за разкритията на ОЛАФ за тежки нарушения при поръчка на българското МВР, с която са купени стотици джипове. През февруари скандалът допълнително нагнети напрежението между президента Румен Радев и вече бившия премиер Бойко Борисов. Октомври 2020 г. пък Гражданското сдружение БОЕЦ сезира Кьовеши за факти и обстоятелства около изграждането на газопровода "Турски поток" на българска територия. Преди това и евродепутатът Елена Йончева обяви, че ще иска Кьовеши да провери парите, които отиват за българските пътища, както и как точно се строят те.

Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков също се закани да прати няколко казуса на Кьовеши - реставрацията на местността Яйлата, "Квадрат 500" и проекта за Ларгото.

През август здравното министерство съобщи, че ЕППО поема разследването на китайските маски и респиратори, внесени по време на управлението на Бойко Борисов.

Не трябва обаче да си правим илюзии, че европейската прокуратура може сама да разчисти нашите обори. "При престъпното бездействие на Гешев не може да се изключи европейската прокуратура да се опита да разбие чадъра, който нашият главен прокурор е опънал върху клептократското управление на ГЕРБ. Дори това да се случи, не бива да живеем с илюзията, че ЕС и Кьовеши ще решат радикално проблемите с българската корупция и с безконтролността на главния прокурор. Това е въпрос, който ние като общество и държава трябва да решим", коментира пред "Сега" адвокат Михаил Екимджиев. Според него в момента държавата ни е в своеобразен юридически борд от европейските институции.