За да продължи своето политическо шоу, Бойко Борисов реши да пожертва българската конституция. Но в този иначе хитроумен план има две сериозни пробойни, всяка една от които може да го потопи. 

Коментар от Даниел Смилов за Дойче Веле:

За да продължи своето политическо шоу, Бойко Борисов реши да пожертва българската конституция. Цената на оставането му на власт още няколко месеца ще е именно написването на нов основен закон.

Даниел Смилов

Циркът

Публично представеният (и дори временно внесен в НС) “проект” за конституция доказа, че съдържанието няма абсолютно никакво значение за ГЕРБ. Този “проект” нямаше мотиви, преамбюл, логика, а на места и граматика. За сметка на това в него гербът беше сбъркан, текстът на старата конституция беше поразджуркан, а правата бяха запокитени в края на документа.

По-малка излагация би било, ако екипът на министър Кирилов беше представил един празен лист с надпис “Конституция” отгоре. Всичко така или иначе ще подлежи на преговори и договорки вътре в управляващото мнозинство (ГЕРБ, ДПС и други). Патриотите (от квотата на “другите”) искат избирателен ценз, етническа република и задължителна казарма. “Воля” не желае намаляване на депутатите, а ГЕРБ иска носът на Румен Радев да бъде натрит и институцията “омбудсман” да дойде на по-предно място от президентската...

Укротителят

В тази менажерия от екзотични, безсмислени и неработещи идеи Борисов ще е главен балансьор и укротител - неговата любима роля. А без укротител няма да стане, защото развихреното конституционно въобръжение на участниците лесно би изкарало България от ЕС, Съвета на Европа, обществото на цивилизованите народи и границите на здравия разум. (Справка: предложението за образователен ценз за гласуване).

Накрая и нищо да не излезе като продукт от звероукротяването (което е най-вероятно), едно е сигурно: през следващите няколко месеца на народа ще бъдат представяни циркови номера. А правителството може да се надява да остане на власт. Ако пък нещо бъде съшито като предложение за нова конституция - още по-добре за ГЕРБ. Тогава те ще настояват за “мажоритарни” избори, които могат да им дадат бонус под формата на повече места във ВНС, отколкото реално заслужават. При драматично спадащата популярност на Борисов това изглежда примамлива идея.

Двете пробойни

В този иначе хитроумен план има обаче две сериозни политически пробойни, всяка една от които може да го потопи. Първата е, че той зависи изцяло от ДПС, от което ГЕРБ уж се разграничиха, като уволниха “техните” министри. Ако ДПС кажат, че не се интересуват от ВНС, великото конституционно театро става официално безсмислено: няма как да се съберат нужните 160 гласа. Затова, за да даде шанс на Борисов, ДПС трябва да използва някоя дълбокомъдрена и енигматична мисъл на лидера си Ахмед Доган: например за “морфично-резонансен рестарт на системата”. Което би било всъщност благословия и разрешение за оставането на Борисов на власт. Но дори и ДПС да отпусне такъв алабализъм на ГЕРБ, един факт ще е вече безспорно ясен за всички: Ахмед Доган си е подал главата зад храста на управлението и вече никой не се опитва да го крие с патриотични клонки и издънки.

Втората пробойна в плана е, че той не отчита степента, в която реализацията му може да вбеси протестиращите и тези, които подкрепят каузата им. Взети заедно, тези две групи имат конституционно мнозинство от над 60% в българското общество. Това истинско конституционно мнозинство иска оставката на Борисов и Гешев. На първия за това, че срещу него се натрупаха корупционни съмнения около 700-те милиона от хазарта, около записите, шкафчетата, имотите и т.н. На втория за това, че не търси корупцията в управленските храсталаци. Вместо да дадат отговори по тези въпроси, управляващите предлагат да се упражняват върху нова конституция.

Кадър от протестите в София

Подмяната на истинския дневен ред с измислен е особено видима и дразнеща в плана “ВНС”. Така например от нафталина беше изкарана темата за намаляването на броя депутати. Никой напоследък не беше се сещал за нея, но на ГЕРБ тя им беше необходима, за да има изобщо разговор за ВНС - другите им “идеи” (с незначителни изключения) могат спокойно да минат и с обикновена конституционна ревизия. Цялата тази изкуственост на “конституционния” дебат няма как да не настрои голяма част от българското общество срещу парламентарните театрали. А емоционалната реакция срещу плана сигурно ще се изрази в нови масови протести в началото на септември.

Та така: засега шоуто на Борисов продължава. Но все повече се налага въпросът: трябва ли това шоу да продължи и необходимо ли е конституцията да бъде съпътстваща жертва на съвсем прозрачни партийни тактики?