В момента цените на петрола се понижават, но погледнато в малко по-мащабен времеви диапазон, ще видим, че те продължават да бележат многогодишен връх.

Това трябва да е много добра новина за американската шистова индустрия, която отчита рекордни нива на производството през последните години. Въпреки това много компании продължават да изпитват финансови трудности и да се борят за излизане на печалба, пише Ник Кънингам от Oilprice.com за Energy Post, цитиран от Инвестор. 

С повишените цени и засиленото производство на петрол 2018 г. би трябвало да се очаква да бъде печеливша за американските шистови и петролни компании. Но доклад на Института по икономически и финансови енергийни анализи (IEEFA) и Sightline Institute показва, че това не е така.

Резултатите от третото тримесечие на годината показват, че съществува глобален фундаментален проблем с бизнес модела при процеса за хидравличното разбиване (фракинг).

Този доклад алармира с червена лампа, че се случва нещо нередно в шистовата индустрия.

„Дори и след покачването на петролните цени през последните две години и половина и нарастване на очакванията за подобряване на финансовите резултати, анализ на три публично търгувани петролни и газови компании, които добиват гориво, показва, че „въпросните дружества обявяват негативни резултати през юни“.

33 малки и средни сондажни компании са обявили заедно 3,9 млрд. долара негативни парични потоци само за първата половина на 2018 г.

Явният проблем със слабите финансови резултати е свързан с това, че 2018 г. трябваше да се превърне в годината, която да изведе на преден план компаниите от шистовата индустрия. По-рано през годината Международната агенция по енергетиката (МАЕ) обрисува един „розов“ портрет на американската шистова действителност, твърдейки в свой доклад, че „високите цени и оперативните подобрения поставят американския шистов сектор на пътя към постигане на своите първи позитивни парични потоци през 2018 г.“.

Прогнозата се появи след няколко години на трупащ се дълг и негативни парични потоци.

МАЕ изчислява, че американската шистова индустрия е генерирала кумулативни негативни парични потоци в периода 2010 – 2014 г. на стойност над 200 млрд. долара.

Понижението на петролния пазар, което започна през 2014 г. трябваше да промени разточителните разходи, които изтласкаха неефективните петролни компании и остави сектора като цяло много по-слаб и по-нестабилен.

„Текущите тенденции показват, че шистовата индустрия като цяло може най-после да реализира печалба през настоящата година“, пише МАЕ в доклада си от юли.

„Няколко компании очакват положителни свободни парични потоци въз основа на предполагаемата цена на петрола, която е под нивата, наблюдавани досега през 2018 г.“, пише още в доклада.

През август Wall Street Journal съобщи за „разочароващото“ второ тримесечие на компаниите от сектора, анализирайки 50 компании, които са похарчили общо 2 млрд. долара повече, отколкото са инвестирали за същия период.

Новият доклад на IEEFA и Sightline Institute добавя повече яснота и детайли към състоянието на индустрията.

Само 7 от общо 33 компании, които са били анализирани, имат положителни парични потоци през първата половина на годината.

На този фон САЩ продължават да достигат нови рекорди по отношение на производството, като успяват да задминат Русия като най-големия производител на петрол в света.

Производството се е увеличило до рекордните 11,346 млн. барела на ден, сочи месечен доклад, публикуван в четвъртък от Администрацията за енергийна информация на САЩ, като нивата са близки до тези на Русия. В сравнение с 2017 г. щатският добив е нараснал с 2,1 млн. барела, което е най-голямото годишно увеличение от 1920 г.

Погледната отвън американската петролна и газова индустрия изглежда, че е достигнала своя десетгодишен производствен връх.

Продължаващата борба на компаниите от шистовия сектор за постигане на печалба повдига редица въпроси в дългосрочен план. Ако тази индустрия продължава да бъде нерентабилна от 2014 г. насам след години на оперативни подобрения и след рязкото повишаване на цените на петрола, дали изобщо някога тя ще успее да постигне печалба?

Съществува ли нещо фундаментално проблематично в естеството на добива на шистов газ, което да води до постоянни разходи за поддръжка на сондажния капацитет?

Според Ник Кънингам, докато индустрията не започне да отчита стабилна печалба и положителни парични потоци, инвеститорите ще гледат на компаниите от сектора като на „спекулативни инвестиции“.