Чувствително нещо е интернетът, деликатно

Пипам го с върха на пръстите и вятърът на погледа ми се рее по-лековато от сутрешен бриз. Хиляди измъчени човечета и запотени машини си скъсват задниците и интегралните схеми да ми задържат вниманието повече от седем секунди.

Ей на, попадам на видео от политическата обиколка на онзи плюшен маскот на ГЕРБ. Поомекнал от жегата, голям, разтекъл се, розов. Зад него в неравноделен тръс се носи вярната Шехерезада, обрамчена с черна раница, обърната напред, пред корема. Като истинска камикадзе, готова да се избухне и разпадне в Негово име. Около тях, с празни погледи и пълни кобури, пъплят няколко пазванти от НСО, в познатата полуразкрачена походка. Не защото им се пикае, а защото, ако не сте забелязали, пистолетите променят походката.

Оп, свършиха седемте секунди, а аз затворих екранчето. Няма да видя любовта, нито прегръдките с аромат на пот, дезодорант FA и пържено.

За щастие.

Радослав Бимбалов