След като за втори път в рамките на седмица Бойко Методиевич получи безрезервна подкрепа от руското посолство срещу американските критики към управлението му, премиерът с благодарност и в знак на съгласие с позицията на Кремъл премълча руския клин, на който се надява да му помогне някак си да продължи да властва на принципа “клин клин избива”

Това пише журналистът Иво Инджев в своя блог. 

Това обаче са надежди, за които като деца казвахме, че са “говежди”. И той го знае. Личи си от отчаянието, с което се вкопчва във всяка възможност за финална пропаганда преди изборите, които му вещаят последна, този път катастрофална за неговото премиерстване пирова победа. И “говедата” дори мобилизира за целта с вчерашното си посещение във ферма за биволи.

Днес, пак за последно като премиер, завъртя отново най-изтъркана плоча на своята пропаганда: за западната солидарност. Опита се да си припише заслугата за голяма пратка ваксина, очаквана в България. Иначе мълча като пукал в най-тежките дни на пандемичната криза, през които България оглави световните класации по смъртност на глава от населението от китайския вирус. Но появи ли се най-малък признак за обратна тенденция, моментално излиза като кукувица от швейцарски часовник да ни съобщи добрата новина, че има лек спад в настъплението на пандемията у нас.

В последния ден, разрешен за агитация преди изборите, Методиевич извърши поредните си рейдове без предварително оповестяване, избягвайки сблъсък с подготвени гневни граждани, пред които не смее да се изправи очи в очи. Едва ли разбира символизма на показаните от неговата радиоточка видеокадри как “инспектира” сам празни помещения в “София тех парк” и в УНСС, където няма студенти в условията на карантината. 

Мисли си , че постъпва много хитро, но всъщност е доста тъпо да се възползва от този вакуум да си говори сам. Вероятността да получи нови дози гражданско презрение е много по-голяма от очакванията му за аплодисменти за самохвалните му монолози.

Имитаторът на Тръмп по линия на монологичния му “диалог” с публиката доближава с джипката си края на това състезание със себе си. Още не знаем как ще се опита да прескочи пропастта на обезвластяването, когато няма да може да състави ново правителство и да ни командва от джипката. Но нека не гадаем и да го оставим да ни изненада с някой нов циркаджийски номер.

Това ми го говорят звездите на социологията. С колкото и да надделее над БСП, както и да ликува като победител, той вече е победен на терена на собственото му хитруване. Успя да настрои всички срещу себе си – нещо като малък Путинчо, който прилича на батюшката си от Кремъл, постигнал невиждано по своя успех карантиниране на Русия спрямо света в режим на имперска самоизолация. 

Методиевич пропусна да скочи навреме от джипката и сега ще завлече в пропастта и онези, които се возят с него. Или по-точно не му позволиха да натисне спирачката, както през пролетта на 2013 година. Натиснаха го най-напред да изпълни обещанието си от 2018 година пред Путин да му довърши и да плати с нашите милиарди руския “Турски поток”, а след това ако ще да мре политически. 

Сега гледа тъжно като гладиатор, спазарен от господаря си да победи, но с цената на живота си като премиер.

Изстискаха в мечешката си руска прегръдка и последната му капка преданост на поста, но не го пощадиха – изобличиха го като бенефициент на руското покровителство, което той прие безпрекословно като покровителствен шамар зад врата от батко си Путин. Дали този най-важен изобличаващ го факт стана ясен за простите, на които разчита да го пенсионират като премиер поне с още един тур за овации в урните на арената? 

Едва ли. Защото са прости. Но няма да му е простено завинаги да се измъква, качен на гърбовете на плебеите, интересчиите, кариеристите и корупционерите. Изпадането от джипката “ с 200” ще бъде фатален край на политическата му кариера, белязана досега от безспирен възход на падението да бъдем управлявани от вожда на дебелокожите за срам пред целия свят.